Решение № 527 от 14.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Велико Търново, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

А.ина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от А.ина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500401 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-2 73 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. И. Ш., чрез адв. А. Д., против Решение № 555/29.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2388/2023 г. по описа на ВТРС в отхвърлителната част.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 11 ГПК, в резултат на което ГПР в размер на 40% е уговорен съобразно изискванията, както и че се дължи възнаградителна лихва. Акцентира се върху недействителността на договора за потребителски кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да плати само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по кредита. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да бъдат уважени в цялост предявените искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендира сторените в двете производства разноски.

1

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „И.” АД, с който решението се намира за правилно в обжалваната част. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.

Великотърновският окръжен съд след като провери съдебното решение в обжалваната част съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението в обжалваната част съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като ищецът иска постановяване на решение, с което да се прогласи недействителността на сключения между него и ответника „И.” АД договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., както и да се осъди ответникът за сумата от 230,89 лв., представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска на Р. Ш. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен сключения договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., като е прогласил за нищожна клаузата за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл. 4 от процесния договор. На следващо място, с решението си първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 197,01 лв., представляваща сума, получена без правно основание по договора да паричен заем във връзка с договора за 2 предоставяне на гаранция от 29.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 230,89 лв., която разлика е в размер на 33,88 лв.

В случая по делото няма спор между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между ищеца Р. И. Ш., като заемател, и ответникът "И." АД, като заемодател, е бил сключен договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 400 лв., за срок от четири месеца, която последният се е задължил да върне заедно с уговорената лихва на четири месечни вноски по 108,47 лв. с посочени в договора падежи, при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40, 00 %, годишен процент на разходите /ГПР/- 46,72 %. В чл. 4 от договора е предвидено задължение на заемателя в срок от три дни от сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, които да отговарят на посочени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че на 29.10.2022 г. между ищеца, като потребител, и "Ф." ЕООД, като поръчител, е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4629025, съгласно който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "И." АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г. С договора е уговорено заплащане на възнаграждение от потребителя на поръчителя в размер на 202,12 лв., платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като "И." АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението.

С въззивната жалба се обжалва решението на районния съд само в отхвърлителната част. По тази причина в останалата си част решението е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини на Република България. В тази връзка, решението в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата за предоставяне на 3 обезпечение, обективирана в чл. 4 от договора за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., като противоречаща на добрите нрави, е влязло в сила и е породило сила на присъдено нещо.

Предвид правилото, съдържащо се в чл. 26, ал. 4 нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Настоящият съдебен състав намира, че клаузата, обективирана в чл. 4 от договора за паричен заем, която е прогласена за нищожна, влече нищожност на целия договор, доколкото тя е толкова съществена част от този договор, като съдът намира, че същият не би бил сключен без тази част – арг. от чл. 26, ал. 4, предл. последно от ЗЗД.

На следващо място, на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В този смисъл - решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. С оглед на извода за недействителност на процесния договор за паричен заем, заемателят дължи връщане единствено на получената главница, която в процесния случай е в размер на 400 лв. Следователно, разликата между получената от кредитополучателя сума и заплатената от него в полза на кредитодателя сума от 630,89 лева, или сумата от 230,89 лева е получена от последния при начална липса на основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 230,89 лева се явява основателен.

При така изложените съображения, предвид несъвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи по същество на спора, постановеното от ВТРС решение следва да се отмени в обжалваната част, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. В необжалваната част съдебното решение, постановено от ВТРС е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК като необжалвано.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските. Ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 ЗА и в тази връзка на адв. А. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. – за първата инстанция и 960 лв. – за въззивната инстанция, като същото е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 555/29.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2388/2023 г. по описа на ВТРС в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен сключения между Р. И. Ш. с ЕГН ********** и „И.” АД с ЕИК . Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 230,89 лв., която разлика е в размер на 33,88 лв., КАКТО И ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Р. И. Ш. от град В. Т., ул.

„И.” № ., ет. ., ап. . с ЕГН ********** и „И.” АД със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ж.к. „Л.” 7, бул. „Д.” № ... с ЕИК ., Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „И.” АД със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ж.к. „Л.” 7, бул. „Д.” № ... с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Ш. от град В. Т., ул. „И.” № ., ет. ., ап. . с ЕГН ********** сума в размер на 33,88 лв. /разликата между първоначално уважената претенция от 197,01 лв. до сумата в размер на 230,89 лв./, представляваща сума, получена без основание, във връзка с Договор за паричен заем № 4629025 от 29.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.” АД със седалище и адрес на управление град С., р-н Л., ж.к. „Л.” ., бул. „Д.” № ... с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ адв. А. Д. – САК с личен № ., с адрес гр. С., р-н С., ж.к. „Я.” ул.

„Х.” № ., ет. ., ап. . сумата в размер на 960 лв. – адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 960 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В останалата част решението е влязло в сила.

Настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6