Определение № 148 от 26.03.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. В., 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й като разгледа докладваното от Г.П.Й Въззивно частно гражданско дело № 20261300500126 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК (обжалване на разпореждането,с което се отхвърля изцяло заявлението).

С разпореждане №455/06.03.2026 г. на Районен съд-К. по ч.гр.д.

№20261330100218/2026 г. по описа за 2026 г. е оставено без уважение заявление по чл. 410 от ГПК № 656/23.02.2026 г. от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление ********** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК № 656/23.02.2026 г. от Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника С. С. Г. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** за сумите: 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща главница за периода от 19.03.2024 г. до 19.08.2024 г., ведно със законната лихва за период от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 27,51 евро (двадесет и седем евро и 51 цента), представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2024 г. до 19.08.2024 г., 21,83 евро (двадесет и едно евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2024 г. до 20.02.2026 г. и за разноските в производството.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.”Д-р Петър 1

Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт С. Д. .

Поддържа се ,че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като аргументите са следните:

Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, било въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не.

Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което съдът нямал законово право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, била да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явявли нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. В този смисъл било Определение № 299 от 15.03.2024 г. по в.ч.гр.д. 147/2024 г., Окръжен съд — Стара Загора.

Нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019 г. / следвало да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ. бр.

100/2019 г. /, като двете норми заедно имали за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова именно чл. 410, ал. 3 от ГПК въвеждало едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, като това изключение касаело само и единствено договорите ,сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброявала писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и нямало основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Според нея към заявлението трябвало да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички 2 негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Очевидно е, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина. От това следвало, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не било сред тях. Вярно било, че прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение ставало със сключването на съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договора за цесия не можел да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. Следвало да се посочи и това, че договорът за цесия е неформален, т. е. не е предвидена в закона форма за неговата действителност, следователно не е задължително този договор да е непременно в писмена форма. Писмената форма щяла е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на съществуването на договора за цесия на стойност над 5000 лв., а за такова доказване можело да става дума само в един бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът следвало да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Пак в тази връзка следвало да се посочи, че ако все пак съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по заявлението по чл. 410 от ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, то достатъчна индиция в тази насока бил фактът, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означавало, че тези документи са му били предадени от цедента. Ето защо в случая посочения в заявлението договор за цесия не попадал в хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, доколкото в тесен 3 смисъл не представлявал изменение на съдържанието на договора за кредит, а само водел до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която промяна обаче става чрез сключването на съвсем друг договор /договор за цесия/, по отношение на който съдът няма задължение да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител.

В този смисъл договорът за цесия се явявал ненужен от гледна точка на посочената по-горе цел на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 410, ал. 3 от ГПК. Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не била основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвиждала представянето на такова уведомление да длъжника. Освен това, въпросното уведомление по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД не било елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не било условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане.

Изследването на този въпрос /дали длъжникът е уведомен за цесията/ изобщо не бил предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията-в този смисъл Определение № 516 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023 г.

За издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за цедираните вземания не било необходимо да е представен и договорът за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл. 417 ГПК, съдът не разполагал с правомощията по чл. 418, ал. 2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника.

Действително договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имали връзка с установяването на 4 изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретно- дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя /респективно - в какъв обем/.

Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост обаче били въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-в този смисъл Определение № 1087 от 16.04.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 491/2025 г.

Съгласно чл.411,ал.2 ГПК - съдът отказва да издаден ЗИ, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това - в случая не следвало да се изисква договора за цесия, тъй като касаел нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребителя. В този смисъл било Определение № 1542 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д. 1331/2025 г. на Окръжен съд — Пловдив.

Във връзка с гореизложеното се иска да се отмени атакуваното разпореждане №455/06.03.2026 г. на Районен съд-К. по ч.гр.д.

№20261330100218/2026 г. по описа за 2026 г., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. С. Г. , като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе съдът по съществото на въпроса.

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството е по реда на чл.411 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), образувано по постъпило заявление по чл. 410 от Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. С. Г. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** за сумите:

5

255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща главница за периода от 19.03.2024 г. до 19.08.2024 г., ведно със законната лихва за период от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 27,51 евро (двадесет и седем евро и 51 цента), представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2024 г. до 19.08.2024 г., 21,83 евро (двадесет и едно евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2024 г. до 20.02.2026 г. и за разноските в производството.

В заявлението е посочено, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но към заявлението не са представени доказателства за това. С оглед на посоченото, съдът е оставил заявлението без движение с Разпореждане № 343/23.02.2026г., връчено на заявителя, с което съдът е указал на заявителя да представи доказателства в тази връзка, за което е предоставил и срок. В предоставения срок заявителят не е представил доказателства за извършената цесия.