Решение № 1476 от 07.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. София, 04.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000500447 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 18.10.2022 г., постановено по гр.д. № 245/2020 г. по описа на Окръжен съд-Монтана ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Р. сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 351.55 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като всички вреди са настъпили в резултат на ПТП, причинено на 17.12.2017 г. от В. И. П. - водач на лек автомобил „БМВ Х5“. Присъдена е и законната лихва върху обезщетенията от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и до 703.10 лв. обезщетение за имуществени вреди исковете са отхвърлени като неоснователни.

Ответникът ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД обжалва решението в частта за разликата над 5000 лв. до присъдените 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение е завишено, не съответства на реално претърпените от ищеца А. Р. болки и страдания. Оспорва и определеното от първоинстанционния съд съотношение в съпричиняването на вредоносния резултат - съдът е приел, че ищецът е съпричинил с 50 % вредоносния резултат, вместо адекватните 75 %.

Излага се също, че първостепенният съд, при определяне размера на обезщетението не е взел предвид, че травматичните увреждания на ищеца се характеризират с временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за които оздравителният процес трае около 23 месеца. Твръдените от ищеца психически увреди и стрес, причинени в резултат от ПТП не били доказани.

Към въззивната жалба е приложено платежно нареждане, видно от което ответното 1 застрахователно дружество е заплатило на ищеца А. Р. сумата от 6478.44 лв.-обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.2019 г. до извършеното плащане - 19.11.2021 г. Моли решението в частта над 5000 лв. до присъдените 30 000лв./ за сумата от 25000лв./ да бъде отменено. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца А. Р., с който се оспорва жалбата на ответника и се иска потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Решението на СГС, в частта, с която ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве Инс“ АД е осъдено да заплати на А. Р. на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 17.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед императивните законови разпоредби и доводите на страните за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка настоящият състав прави следните изводи:

Предмет на производството са предявени от А. Д. Р. против ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителни искове за сумата от 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 703.10лв. обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 17.12.2018г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът излага,че на 17.12.2017г. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „БМВ Х5“, управляван от собственика му - В. П., който се движел по бул. “Трети март“ в гр. Монтана и приближавайки кръстовището с ул. “Тунджа“, Петров предприел изпреварване, навлизайки в лявата пътна лента за движение и ускорявайки управлявания от него автомобил до скорост 86 км./ч. В същия момент, автомобил от изпреварваната колона – м. „Тойота“, рег. № ***, управляван от С. С. предприел маневра завой на ляво, след подаден ляв мигач. Последвал сблъсък между двата автомобила.

Като последица от злополуката ищецът получил счупване на лъчева кост на лявата ръка и множество кръвонасядания и охлузни рани по цялото тяло. Според вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, приета по делото оздравителният период на уврежданията от вида на контузия /натъртване/ в областта на главата, кръвонасядания и охлузни наранявания в областтана гръдния кош, корема и крайниците е в рамките на 2-3 седмици, като от същите няма останали усложнения и външни белези. По отношение на травмата в областта на лявата предмишница оздравителния период не е протекъл нормално, има настъпили усложнения и същият към момента на постановяване на решението/МОС/ не е завършен напълно, като предстои нова оперативна интервенция за отстраняване на поставената върху метална планка.

Ищецът счита, че вредоносните последици произтичат от противоправното и виновно поведение на водача лекия автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *** В. П., който виновно е 2 нарушил чл. 16, ал. 1,чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , предприел маневра изпреварване, без да се е убедил , че ще я извърши безопасно.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Признал е наличието и валидността към 17.12.2017г. на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по силата на застрахователна полица № BG/30/117001296019. При условие на евентуалност застрахователят твърди, че ако са причинени уврежданията, описани в исковата молба, то настъпването им или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от страна на ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди нарушение на разпоредбата на чл.

137 а, ал. 1 от ЗДвП - пътуване без поставен предпазен колан. Възразява за присъждане на законната лихва от датата на ПТП, като твърди, че такава би се дължала от 24.10.2019 г., когато при застрахователното дружество ищецът е депозирал уведомление за изплащане на обезщетение по извънсъдебна претенция с представена към него банкова сметка. Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди с твърдения, че сумите, посочени в представените към исковата молба документи, не са заплатени от ищеца. В условията на евентуалност твърди, че вина за настъпване на ПТП има С. С. - водачът на л.а. „Тойота“, рег. № ***, което МПС към момента на процесното ПТП е било застраховано при ЗАД „Алианц България“ АД.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“АД в качеството му на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,сключена за л.а. марка „Тойота“,модел „Авенсис”с рег.№ ***.

Третото лице-помагач изразява становище, че вина за процесното ПТП има единствено водачът на л.а. „БМВ“,модел „Х5“ с рег. № *** - В. П.. Счита, че дори да са извършени от С. С. нарушения на ЗДвП и ППЗдП, то те не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и вредоносния за ищеца резултат. Споделя възраженията на ответника за прекомерност и необоснованост на обезщетението за неимуществени вреди, за недоказаност на причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца травматични увреждания и вредоносното събитие, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, пътувал на предна дясна седалка в л.а. „БМВ Х5“ без да постави задължителния предпазен колан, за неоснователност и необоснованост на претенцията за имуществени вреди и за неоснователност на акцесорния иск.

Няма спор между страните, че на 17.12.2017г., в гр.Монтана, в района на кръстовището на ул. „Трети март“ с улица „Тунджа“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ***, управляван от С. С. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *** , управляван от В. П. с пътуващ в него на предна дясна седалка - ищеца А. Р..

По случая е обрзувано приложеното ДП № 1198/2017г. по описа на РП -Монтана, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2 от НК.

Ищецът е отправил на 24.10.2019 г. писмени претенции до застрахователя /л. 26/ по реда на чл. 380 от КЗ, но същите не са били удовлетворени.

Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изяснен с помощта на приетата автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните. Също така вещото лице е 3 посочило, че причина за настъпване на ПТП са единствено субективни действия на водача на л.а. „ БМВ Х5”с рег.№*** - неправилна маневра изпреварване и движение с превишена за населеното място скорост. Отречено е непосредствена причина за настъпване на ПТП да е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ***. Вещото лице е категорично, че водачът на л.а. „Тойота” е спазил всички изисквания на ЗДвП и ППЗДвП при изпълнение на маневрата завой на ляво и по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От заключението става ясно, че л.а „БМВ Х5” с рег. № *** е оборудван с триточкови колани инерционен тип за всички места на автомобила и има въздушни възглавници за водача и всички пътници. Предназначението на предпазните колани и въздушните възглавници е да ограничат движението на тялото на водача и пътниците по посока на удара с насрещен автомобил или препятствие и да ги предпазят или да намалят силата на удара и вида и степента на нараняванията. Заключава,че в конкретния случай ищецът не е бил с поставен предпазен колан, като се позовава на удара с глава в челното стъкло, удар с ръката в таблото, изпадане от автомобила при самопроизволното отваряне на вратата. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че водачът на л.а. „Тойота Авенсис” няма никакви нарушения на правилата, извършил е ляв завой от лява лента, не е имало срещу него други автомобили и за него е било съвсем нормално да предприеме тази маневра.

От представената медицинска документация и заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил множествена травма, изразяваща се в: контузия /натъртване/ в областта на главата, кръвонасядания и охлузни рани в областта на гръдния кош, корема и крайниците и травма в областта на левия горен крайник /на лява предмишница/, със счупване с разместване на лакътната кост /улната/ в горната й трета и изкълчване на главичката на лъчевата кост /радиуса/ в областта на лакътната става - фрактура луксационис Монтеджия с последваща травматична увреда на нерви в тази област - на лъчевия /нервус радиалис/ и лакътния /нервус улнарис/ нерви. Лечението е проведено в стационарни и в домашни условия.

Ищецът е лекуван в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”АД гр. Монтана. От приложената по делото епикриза се установява, че е проведено оперативно лечение. На 17.12.2017 г. под обща венозна анестезия е извършена репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация, а на 19.12.2017 г. под обща анестезия-интубация е проведено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с 2 бр. планки на улна, винтове и семитубуларна, репозиция на луксацията, послойно възстановяване на тъканите, декливни дренове, шев на кожа, стерилни превръзки. Поставена е гипсова лонгета.

Ищецът е престоял в болницата 11 дни, а е бил в отпуск поради болест общо осем месеца според представените болнични листове. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични увреждания са в пряка причинна връзка със станалото на 17.12.2017 г. ПТП. Според вещото лице травмата в областта на лявата предмишница със счупване на лакътната кост и изкълчването на главичката на лъчевата кост в областта на лакътната става, както и травматичната увреда на лъчевия и лакътния нерви е от естество да води до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок над един месец.