Присъда № 17 от 11.07.2024, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 46/2024
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 27.07.2024
- Състав
- Огнян Кирилов Маладжиков
Цитирани разпоредби
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 81 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 249 , ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 249 , ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 37, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 17 от 11.07.2024 по НОХД № 46/2024 на Районен съд – Тутракан
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Силистра, ТО-Тутракан с вх.№ 815/15.02.2024 г. срещу Д. В. Л. с ЕГН **********, ***, за това, че на 15.09.2023 г. на път II-21, км. 55+600 м., общ. Тутракан, обл. Силистра, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал в кутия от цигари, установена в управлявания от него автомобил „***“ с рег.№ ***, високорисково наркотично вещество – „марихуана“, с нето тегло 1,029 грама и съдържание на активен наркотичен компонент тетрахидроканабинол – 20 тегловни процента, на стойност 20,58 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението, пледира за осъдителна присъда и наказание глоба от 500 лева.
Подсъдимият не се признава за виновен, отрича да е знаел за наличието на наркотика, смята, че може някой да му го е подхвърлил.
Защитникът счита, че липсва субективния състав на престъплението, излага доводи във връзка с годността на доказателствените средства.
В последната си дума Леонов се придържа към искането на защитника да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. В. Л. с ЕГН ********** е ***. На 15.09.2023 г. шофира автомобил „Пежо 508“ с рег.№ В5593ТК по път II-21 в общ. Тутракан, обл.
Силистра. На пътническата седалка до него вози свидетелят Р. Р. На бензиностанция „П.“, която е на път II-21, км. 55+600 м., общ. Тутракан, обл.
Силистра, автомобилът бива спрян от полицейски постови екип със свидетелите Т. Ф., К. В. и В. В. Те извършват проверка на документите, правят тест за алкохол и наркотици на шофьора, които са отрицателни, и понеже от ОДЧ им съобщават, че имат криминална регистрация за наркотици, поискват подкрепление от други полицаи. Отзовават се свидетелите Д. П. и И. И., които извършват проверка на МПС-то по чл. 81 от ЗМВР. Откриват в жабката на шофьорската врата кутия от цигари „Дънхил“, съдържащата суха зелена тревиста маса, миришеща на марихуана. Количеството ѝ е 1,029 грама с активен наркотичен компонент тетрахидроканабинол – 20 тегловни процента, на стойност 20,58 лева. Съдът приема, че наркотикът е на подсъдимия, той е го е държал със съзнанието, че е негов, и със знанието, че държането му е забранено от закона, тъй като не разполага с разрешително за това.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 1 дадените от обвиняемия обяснение пред съда, показанията на свидетелите Т.
Ф. (четени от ДП изцяло на осн. чл. 373, ал. 1 НПК), Д. Л. (включително четените от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 във вр. чл. 1, т. 2 НПК), В. В., К. В., И. И., Д. П., Р. Р., М. Г. и Г. Ч., справката за съдимост, автобиографията на подсъдимия, декларацията за неговото семейно и материално положени, протокола по чл. 81 от ЗМВР, заповедите за задържане на Р. Р. и на Д. Л., Протокола за претърсване и изземване от 15.09.2023 г. и фотоалбума към него, с последващо одобрение с Определение № 95/20.09.2023 г. по ч.н.д.№ 207/2023 на ТнРС, Протокола № 10/26.09.2023 съдържащ заключение по дактилоскопна експертиза, Протокола № 639/27.10.2023 съдържащ заключение по физико-химична експертиза, справката за собствеността на лекия автомобил, Постановлението за привличане на обвиняем, Протокола за разпит на обвиняем (без съдържателната част на обясненията, тъй като те не са четени, а само като дата на провеждане на разпита и подписите), Справка за движението на автомобила „Пежо“ с рег.№ В5593ТК.
С изключение показанията на свид. Д. Л., които ще бъдат обект на обстоен анализ, показанията на другите свидетели са непротиворечиви. Те се подкрепят от останалите доказателства. Всички доказателствени средства от ДП са събрани при строго съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът да намира за недостоверни, с изключение показанията на свид. Д. Л. относно описаната от нея случка със „стопаджийката“, която ѝ е дала наркотика, за да си лекува артрита.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия относно осъществилите се факти, имащи значение за разкриване на обективната истина, те са както източник на доказателства, така и средство за защита. Именно като защитно средство в подкрепа на тезата, че липсва субективния състав на престъплението, съдът възприема твърденията му, че е отричал да знае нещо за намерената марихуана, и че изобщо не е казвал на полицаите, че сместа в цигарената кутия е марихуана. В тази част обясненията му се опровергават от показанията на свид. Ф., който излага, че именно Леонов е казал, че сместа в кутията от цигари е марихуана, което, според съда, означава, че той е бил наясно със съдържанието ѝ. В останалата им част обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, представляват достоверен доказателствен източник, защото се подкрепят от другите доказателствени средства. Ето защо, при анализа на доказателствата за установяване на обективната истина, съдът ползва признанията му, че: полицаите са му показали кутията от цигари, намираща се във вратата; не отрича, изречената от него реплика „Какво ще ми направите за нещо, което не струва и 5 лева“, щом обяснява какво е имал предвид с нея; същата я е казал на свид. Т. Ф., който е бил униформен, макар впоследствие да твърди, че не помни добре дали точно на него и дали е бил униформен; самата кутия от цигари е намерена от цивилните полицаи, а не от униформените; и също като майка си пуши цигари „Дънхил“.
Така, един от основните факти, за които защитникът счита, че има съмнение в доказателствените източници, а именно, къде е открита кутията от 2 цигари, се установява безсъмнено от признанието на подсъдимия, и от показанията на неговата майка, която твърде неумело прави опит пред съда да поеме вината му с крайно наивната версия за „стопаджийката“, която ѝ е дала „билка“ за лекуване на стави, но понеже нямала в какво да я сложи, свидетелката ѝ подала празна кутия от цигари, след което сложила кутията от цигари с „билката“ в нея в багажната ниша на шофьорската врата.
Показанията на майката, макар и недостоверни за „стопаджийката“, съдържат достоверния факт, че кутията от цигари е била там, където е намерена от полицейските служители, но не защото тя я е оставила в шофьорската врата, а защото съзнава, че показанията ѝ, колкото и наивни да са, трябва да са достоверни в съпътстващите факти, за да имат някакъв шанс да заблудят съда в недостоверната им част. Достоверно е знанието на свидетелката, че нейният син ѝ е казал: „Абе, майко, тази кутийка с това нещо беше в шофьорската врата.“, иначе тя няма откъде да знае, къде е била цигарената кутия. Освен това, ако тази кутия от цигари не е била в шофьорската врата, нямаше да има необходимост свидетелката Л. да дава показания в тази насока.
Вторият основен факт, освен точното място в автомобила, където е била цигарената кутия, когато е била открита, е знанието на подсъдимия за съдържанието ѝ. То се извлича от показанията на свидетеля Ф., който чува как подсъдимия казва, че сместа е марихуана и репликата му след това „Какво ще ми направите за нещо, което не струва и пет лева“. Показанията на свидетеля Ф. се подкрепят от обясненията на подсъдимия, който не отрича да е изрекъл тази реплика, а се опитва пред съда да обясни смисъла и контекста ѝ.
Опасенията на подс. Л., че някой може да му е „подхвърлил“ наркотика, не кореспондират с линията на защита, която майка му се опитва да му осигури, поемайки вината върху себе си. Тоест, тези две защитни тези: първата, че наркотикът е държан от майка му; втората, че може би свид. Р. или някой от полицаите го е поставил в цигарената кутия, са взаимно изключващи се. Разликата е, че за първата защитна теза са ангажирани някакви доказателства, макар и недостоверни, а за втората дори такива няма.
Напротив, свид. Радев казва, че докато е бил в автомобила, през цялото време на полицейската проверка до неговата врата е имало полицай, който светел с фенерче към него, след което бил помолен да излезе, когато дошли цивилните полицаи. Същото се подкрепя от показанията на свид. Красимир Великов, който казва, че след като са поискали съдействие да дойдат други полицаи, които да извършат проверка по чл. 81 от ЗМВР, до пристигането им са следели подсъдимият и свид. Р. да не изхвърлят нещо от автомобила.
Проверката на МПС-то по чл. 81 от ЗМВР е извършена от двамата цивилни полицаи – свид. И. И. и Д. П., по показания на всички останали свидетели и по обяснение на подсъдимия. От протокола е видно, че същият е изготвен и подписан от свид. К. В., който е един от тримата униформени полицаи, спрели подсъдимия за проверка по ЗДвП; подпис има и от подсъдимия Л., като проверен; както и от свидетеля Чобанов, който впоследствие е взел участие като поемно лице при претърсването и изземването по НПК. В протокола по 3 чл. 81 от ЗМВР подсъдимият собственоръчно е написал, че няма възражения.
А най-същественото възражение, което би имал всеки един проверяван, когато при проверката в автомобила му е установен забранен за държане предмет, ако е нямал наблюдение върху действията на извършващите проверката, е именно този факт. След като на място не е направил никакви възражения за начина, по който е открита цигарената кутия, и пред съда признава, че полицаите са му я показали, че се е намирала във вратата, а майка му свидетелства, че ѝ е казал „Абе, майко, тази кутийка с това нещо беше в шофьорската врата.“, хипотезата, че може някой друг, а не той самият да я е поставил там, се явява опровергана.
Що се отнася до показанията на свид. Л., както съдът изложи, те са недостоверни в частта за „стопаджийката“, която лекувала болни от артрит баби с „билки“. Не само наивитетът, че такава нелепа версия може „да мине“ пред съда, издават лъжесвидетелстването на майката, но и вътрешните ѝ противоречия са съществени. Тя твърди, че в седмицата след излизането на сина ѝ от ареста, което се е случило според заповедта за задържане на 16.09.2023 г., той ѝ се е разсърдил заради случката със „стопаджийката“, за която тя му споделила, и избягал от вкъщи. Два-три дни след това тя му изпратила съобщение по телефона, че много съжалява и че поне да била изпушила „тази цигара“. Такава времева рамка би била логична, ако беше вярна, защото няма как свидетелката да не се сети за „стопаджийката“ и „билката“, непосредствено след като синът ѝ е задържан за държане на наркотик. Само че съобщението е изпратено не през септември, а чак на 09.12.2023 г., и такова почти тримесечно бездействие е житейски нелогично.
Самото съдържание на съобщението звучи като реплика от театрална постановка, но не драматизмът в нея, а противоречието, което съдържа, спрямо доказателствения материал е основното, което издава лъжесвидетелстването. В съобщението майката говори, че е почерпена с цигара, за която съжалява, че не я е изпушила, и това противоречие с обстоятелството, че откритата марихуана не е била свита в цигара, а е представлявала суха зелена растителна маса, има своето обяснение с незнанието на фактите и събраните доказателства на ДП. Пред съда вече „билката“ има насипна форма, която „стопаджийката“ е измъкнала от торбичката си с три пръста. Има и други противоречия, свързани с това къде и кога е ходила г-жа Л. на кални бани в Каварна, спрямо справката за движението на автомобила в посочения от нея период, за който първоначално е дала показание, че е осъществила пътуването и на което е качила „стопаджийката“. Същите обаче съдът не намира за необходимо да обсъжда, тъй като останалите противоречия с достоверните доказателствени средства категорично опровергават самопризнанието ѝ, че наркотикът е неин.
Неоснователни са доводите на защитника, че има порок в процесуалните действия на правоохранителните органи на ДП и изготвените от тях протоколи. Логични, последователни и вътрешно непротиворечиви са показанията на свид. В. и останалите свидетели, че когато са разбрали за 4 криминалните регистрации на хората от спрения автомобил, са предприели проверка по чл. 81 от ЗМВР. За целта, освен да извика на помощ свид. П. и И., свид. В. е осигурил свидетел на полицейското претърсване в лицето на свид.
Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d10a44d5-ada5-450c-b7a9-831410f4ac69