Решение № 272 от 06.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Т. П. П. като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600441 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 11/22.01.2025г., постановена по НОХД № 5823/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, V н.с. подсъдимата М. Д. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК е осъдена на шест месеца „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което наказание съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата – адв. Н. К., с която се иска присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато на първоинстанционния съд. Алтернативно е формулирано искане за изменение на присъдата в частта й относно наказанието, като на подсъдимата бъде наложено наказание „Пробация“ с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК.

В съдебно заседание представителят на ОП-Пловдив пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Намира същата за правилна и законосъобразна. Счита обвинението за безспорно доказано. Акцентира, че не следва на подсъдимата К. да бъде налагано по-леко наказание, предвид събраната доказателствена маса и заявеното от нея в хода на въззивното съдебно следствие самопризнание.

1

Защитникът на подсъдимата – адв. К., поддържа подадената жалба.

Изтъква, че в съдебно заседание пред първия съд представителят на прокуратурата също е пледирал за налагане на наказание „Пробация“. Излага доводи за това, че вече срещу подзащитната й са били внесени два обвинителни акта за престъпление по чл. 183 НК. Набляга на твърденията за влошено здравословно състояние на подсъдимата К., водещо до затрудненото й финансово положение. Оспорва наложеното с обжалваната присъда наказание с доводи за това, че не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а са взети предвид само отегчаващите такива. Допълва тезата си, като заявява, че предвиденото от законодателя наказание за деянието по чл.

183, ал. 1 НК няма минимум, респ. налице е възможността да бъде заменено лишаване от свобода с пробация, в каквато насока се отправя искане.

Жалбоподател - подсъдимата К. сочи, че е съгласна със становището на защитника си. Заявява, че при първа възможност ще започне да погасява неплатените суми по издръжкката.

В последната си дума моли съда да й бъде наложено наказание пробация.

Съдът в настоящия си състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка, която първоинстанционният съд е приел за установена, е следната:

През *** г. подсъдимата М. К. и свидетелят К.К. сключили граждански брак. От съвместното си съжителство още преди сключване на брака имали две деца – Е.К.К., ЕГН ********** и Я.К.К., ЕГН **********.

С Решение № 1522 от 09.05.2022 г. по гр.д № 717/2021 г., I брачен състав по описа на Районен съд гр. Пловдив за 2020г. гражданският брак между свид.

К.К. и подсъдимата К. бил прекратен. Същото влязло в законна сила на 02.06.2022г. Упражняването на родителските права по отношение и на двете деца било предоставено на бащата – свид. К.К.. Подсъдимата К. била осъдена да заплаща на всяко едно от децата, чрез техния баща, месечна издръжка в размер на по 177,50 лева/ сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, като бил определен и режим на лични отношения между нея и децата й.

Въпреки, че подс. К. била запозната с решението на съда, от месец май 2023 г. до месец септември 2024 г. включително, в гр. Пловдив, същата бездействала и съзнателно трайно не изпълнявала задължението си.

Подсъдимата не заплатила повече от две месечни вноски за всяко едно от децата, а именно 17 /седемнадесет/ месечни вноски по 177,50 лв. за Е.К. на 2 обща стойност 3017, 50 лева и 17 /седемнадесет/ месечни вноски по 177,50 лв. за Я.К. на обща стойност 3017, 50 лева, или общо 34 месечни вноски на обща стойност 6035, 00 лева за двете деца.

Към момента на постановяване на атакуваната присъда, по отношение на подс. К. е влязла в сила и Присъда № 100/20.05.2024 г., постановена по НОХД № 99/2024 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдена с Решение № 332/ 24.10.2024 г. по ВНОХД № 1386/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което подсъдимата е призната за виновна за това, че в периода от месец юни 2022 г. до месец април 2023 г., включително, в гр. Пловдив, след като е осъдена с Решение № 1522/ 09.05.2022 г., постановено по гр.д № 20215330100717/2021 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, I брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022 г., да издържа свои низходящи – Е.К., и Я.К., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Е.К., и 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Я.К., всичко в общ размер на 3905 /три хиляди деветстотин и пет/ лева неплатена издръжка за двете деца, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъдена на наказание „пробация” в размер на две години, като била определена и допълнителна пробационна мярка - включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие.

Подсъдимата не спазвала и режима на лични отношения с децата, като не проявявала интерес към същите, виждала се с тях рядко и спорадично. Не предоставяла средства за покриване на битовите потребности на децата, като те били изцяло поети от баща им – свид. К.К..

На 26.01.2024 г., подсъдимата М. К. депозирала искова молба в Районен съд-Пловдив, с която искала да да бъде освободена да заплаща дължимата по отношение на децата й месечна издръжка. Причината за това било затрудненото й финансово положение. Молбата си подсъдимата обосновала с това, че бившият й съпруг има възможност да издържа децата им и с това, че по-големият й син – свидетелят Е.К., може да полага труд, за да задоволява потребностите си. Представила писмени доказателства относно образувани срещу нея изпълнителни дела, актуален трудов договор и документи, касаещи влошено здравословно състояние. По гражданско дело № 1520/2024г. по описа на ПРС, образувано по гореописаната искова молба, към момента на произнасяне на присъдата не е бил постановен краен съдебен акт.

От 24.06.2022 г. подсъдимата К. работела в ***, гр. Пловдив на непълен работен ден – 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение – 390,00 лева. От 08.01.2025 г. същата полагала труд в **** гр. Пловдив, срещу основно месечно трудово възнаграждение от 269,25 лева.

За да установи гореописаната фактическа обстановка първостепенният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – изцяло на показанията на свидетелите Е.К., Я.К. и К.К. и 3 частично на тези на свидетелката Д.С.. Частично съдът е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимата К..

Решаващият съд се е позовал още на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, подробно описани на стр.4 от мотивите към писъдата.

Според настоящия въззивен състав фактическата обстановка е установена правилно от страна на контролирания съд. Съответства на събраните по делото доказателства, а направеният доказателствен анализ е извършен коректно, без превратно тълкуване от страна на съда.

На първо място следва да бъдат разгледани наведените с въззивната жалба възражения за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуални правила, доколкото единствено при липсата на такива следва да бъде проверен актът по същество.

Предвид изтъкнатите в жалбата доводи, насочени към обосноваване на оплаквания за процесуални нарушения от категорията на абсолютните – липса на мотиви, съдът в настоящото изложение ще се спре първо на тях.

Първото твърдяно от защитата нарушение, така, както е формулирано в жалбата – липса на изложени доводи защо съдът е кредитирал или не едни или други доказателства, макар и представени в подкрепа на претенцията за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, предимно е израз на несъгласието с приетия от първостепенния съд анализ по отношение на именно тези гласни доказателства. Районният съд е подложил показанията на свидетелите Я.К., Е.К., К.К. и Д.С. и обясненията на подсъдимата на обстоен и задълбочен анализ, с който прочит настоящата инстанция напълно се съгласява. Изследвана е кредитируемостта на показанията на свидетелите Я. и Е.К.и и в светлината на тяхното процесуално качество, а именно на пострадали от престъплението лица, като по този въпрос контролираният съд също е достигнал до верни изводи. Нито страните по делото, нито настоящата въззивна инстанция, са били изправени пред затруднение да проследят аналитичната дейност на съда и формулираните изводи. Съдържанието на мотивите към обжалваната присъда не е белязано от вътрешни противоречия, включително в тази си част.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав счете, че в хода на първоинстанционното производство не са били допуснати процесуални нарушения, неотстраними от въззивния съд, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По наведените възражения, касаещи отстраними съществени процесуални нарушения, Пловдивският окръжен съд, в този му състав, намери следното:

Отправено е оплакване, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимата К. е била лишена от процесуална възможност да даде обяснения по делото. Защитата възразява и относно факта на недопускане от страна на 4 съда до разпит на свидетел при режим на призоваване и допускането на същия при режим на довеждане. Твърди се това поведение на съда да е ограничило правото на защита на подсъдимата К., предвид заявената от нея и защитника й невъзможност да доведат искания свидетел. Оплакване е формулирано и по отношение на това, че са останали неприети от съда като писмени доказателства представените от защитата фискални бонове, касаещи закупуването на различни ежедневни потребителски стоки /хляб, кафе и цигари и др./ Така направените възражения следва да се съотнесат към разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

По възражението за недопускане подсъдимата да даде обяснения, настоящият състав счита, че същото не намира опора в материалите по делото.

Видно е от протокол от съдебно заседание, проведено на 22.01.2025г., че съдът е предоставил възможност за даване на обяснения на подсъдимата, като е разяснил правата й по чл. 55 НПК. Същата се е възползвала от това си право, като обяснения е дала в последното заседание пред районния съд. Обяснения последната даде и в хода въззивното съдебно следствие, поради което съдът счита, че процесуалните й права са били охранени в максимална степен.

По отношение на второто оплакване е необходимо да се отбележи, че във въззивната жалба се твърди първоинстанционният съд да не се е произнесъл по искането за изменение на режима на осигуряване на искания от защитата свидетел, което твърдение е невярно. Видно е от протокол от съдебно заседание от 02.12.2024г., че по отношение на желания разпит защитата е направила искане същият да е „при режим на призоваване“. В посочения протокол не фигурира твърдяното в жалбата на адв. К. изразено притеснение от страна на подзащитната й за възможно затруднение да доведе свидетеля. В този ред на мисли не е имало основание съдът да се произнася в избор на една от двете алтернативни възможности – призоваване или довеждане. Нещо повече – в протокола от следващото съдебно заседание, а именно това от 22.01.2025г., е вписано изрично изявление на защитата, че исканият от тях и допуснат от съда свидетел се намира извън залата, както и изразеното желание да бъде разпитан след децата и баща им. Така и е бил проведен разпитът на свидетеля С. в хода на съдебното следствие. Извън изложеното, следва да се посочи, че начинът на осигурявяне на свидетел за нуждите на производството е ирелевантно, след като в крайна сметка свидетелят се явява и е разпитан. Ограничаване на права би могло да се приеме само, ако страна неоснователно е била лишена от правото да ангажира доказателства, което в случая не се констатира.