Решение № 1004 от 05.05.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1004

Кюстендил, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20267110700131 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

„МУЛТИГОР“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление с.Друмохар, обл.Кюстендил оспорва РА №Р-22001023002789-091-001/22.11.2023г., в частта, в която е потвърден с решение №136/31.01.2024г. на зам.директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения по ЗДДС за м.януари 2022г., от м.юни 2022г. до м.март 2023г. включително, изключая двете сделки с „Пейс трейд“ ЕООД за ДДС с ПКД в размер на ДДС 108.83 лв. и лихви върху тази сума. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на същия. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Делото се разглежда повторно, след като с решение №1790/17.02.2026г., постановено по адм.д.№9695/2025г. на ВАС е отменено първоинстанционното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001023002789-020-001/11.05.2023г. /връчена на 18.05.2023г. по електронен път/, изменена със заповед №Р-22001023002789-020-002/09.08.2023г. всички на началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна. Определен е обхват на ревизията – установяване задълженията на дружеството за ДДС за периода 01.01.2022г. – 31.03.2023г.

Изготвен е РД №Р-22001023002789-092-001/01.11.2023г., срещу който е подадено възражение. Същото е прието за неоснователно.

Ревизията завършва с оспорения РА №Р-22001023002789-091-001/22.11.2023г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна М. Г. - орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите Е. Г. при ТД на НАП - Варна – ръководител на ревизията. С него са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.01.2022г. и от м.06.2022г. до 31.03.2023г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, подробно описани в РД, в общ размер на 120 611.38 лв. /главница и лихви/.

РА е обжалван по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с решение №136/31.01.2024г., с което е потвърдил акта в оспорената му част.

В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на дружеството – жалбоподател е дърводобив и търговия на едро с дървесина, за което ползва цех за преработка и продажба в с.Ваксево, обл.Кюстендил и склад в с.Друмохар, обл.Кюстендил. За целите на дейността има издадени удостоверение №5614/26.08.2013г. от ИАГ и сертификат Р8С №44751160784/ 27.06.2016г. за проследяване и осъществяване на контрол на дървесината. Разполага и с Лиценз №11661/17.02.2014г. за международен превоз на товари.

Въз основа на доказателствения материал, събран в хода на ревизионното производство, органите по приходите са формирали извод за неустановена реалност на сделките по част от издадените на жалбоподателя фактури от „ДЪРВЕСИНА КОМЕРС” ЕООД, „ДЪРВЕСИНА ИНВЕСТ 22“ ЕООД, „ТРЪН ТРАНС“ ЕООД и „АС-20-20“ ЕООД. В резултат на това са прели, че липсват предпоставките по чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС и са отказали на задълженото лице претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 120 720.21 лв., както следва:

1. Отказано право на данъчен кредит в размер на 10 079.74 лв. за м.01.2022г. по фактури, издадени от „ДЪРВЕСИНА КОМЕРС“ ЕООД, с предмет технологична дървесина. Въз основа на представени копия от издадените на жалбоподателя фактури, превозни билети към тях и позволителни за сеч, писмено обяснение /неподписано/, в което е посочено, че транспортът на дървесината е извършван от „ТРЪН ТРАНС" ЕООД, ревизиращите са обвързали доставките по отделните фактури с данни за транспортно средство, тегло, горско стопанство и землище, номер на превозен билет. Установено е, че т.нар. превозни билети и позволителни за сеч не са издадени на „ДЪРВЕСИНА КОМЕРС“ ЕООД, а на „ДЪРВОДОБИВ КОМЕРС“ ЕООД. В друга част от тях като купувач фигурира „Станция“, получател „Тир станция“, без други данни. С оглед на това органите по приходите са формирали извод за недоказаност на обстоятелството, че дървесината е била доставена от спорния доставчик. Прието е, че не са налице доказателства сечта да е извършвана от „ДЪРВЕСИНА КОМЕРС“ ЕООД и фактурираните стойности да съответстват на действителните такива.

2. Отказано право на данъчен кредит в размер на 78 436.79 лв. за периода от м.06.2022г. до м.03.2023г. вкл., по фактури, издадени от „ДЪРВЕСИНА ИНВЕСТ 22“ ЕООД, с предмет технологична дървесина. С обяснение е уточнено, че транспортът е извършван от „ТРЪН ТРАНС“ ЕООД, приемането на стоката е ставало в завода в гр.Стамболийски, [улица], за стоките първо са издавани билети, след което са мерени и са издавани кантарни бележки, плащането е по банков път. Приложени са издадените на жалбоподателя фактури, ведно с превозни билети, кантарни бележки и позволителни за сеч. Констатирано е, че в представените документи не фигурира „ДЪРВЕСИНА ИНВЕСТ 22“ ЕООД. Въз основа на предоставени от РДГ данни е установено, че доставчикът е извършвал сеч на дървесина. За тази част от фактурираната дървесина, за която е констатирано, че е добита от доставчика, на задълженото лице е признато право на приспадане на данъчен кредит, като съответните фактури са описани в табличен вид на стр.13 и стр.14 от РД. По отношение на останалите издадени от „ДЪРВЕСИНА ИНВЕСТ 22“ ЕООД фактури е установено, че позволителните за сеч и превозните билети са в полза на „ДЪРВОДОБИВ КОМЕРС“ ЕООД, поради което на задълженото лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.

3. Отказано право на данъчен кредит в размер на 30 504.23 лв. за данъчни периоди м.01.2022г. и от м.06.2022г. до м.01.2023г. вкл. по фактури, издадени от „ТРЪН ТРАНС“ ЕООД, с предмет транспорт, транспортни услуги, транспорт на иглолистна целулоза. Въз основа на представени оборотна ведомост, хронологични регистри на счетоводни сметки, издадено от МЗГ удостоверение на А. П. А. за вписване на същия в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдна практика, както и удостоверение, с което му е разрешена изработка и регистрация на контролни горски марки, издадено от МЗГ Удостоверение №8994/07.11.2019г. на „ТРЪН ТРАНС“ ЕООД, с което дружеството е регистрирано в публичния регистър на търговци за стопанисване на горски територии и добив на дървесина, издадените на жалбоподателя фактури, превозни билети, товарителници и кантарни бележки, банкови извлечения и талони на товарни автомобили, органите по приходите са приели за недоказана реалността на фактурираните от „ТРЪН ТРАНС“ ЕООД доставки - няма доказателства за реално извършване на услугите, в резултат на което да е следвало издаването на фактури, няма доказателства за местонахождението на извършване на услугите, както и документи, от които да е видно, че фактурираните стойности съответстват на действителните.

4. Отказано право на данъчен кредит в размер на 1 590.62 лв. за периодите януари, февруари и март 2023г. по фактури, издадени от „АС-20-20“ ЕООД, с предмет транспортна услуга. Въз основа на представени оборотна ведомост, извлечение от сметка 411 „Клиенти", издадените на жалбоподателя фактури, документи, обозначени като превозни билети, кантарни бележки, товарителници, банкови извлечения, трудови договори с шофьори на товарни автомобили, наети от „П.“ ЕООД, [ЕИК] и „ИНТЕРТРАНС 88“ ЕООД, [ЕИК] и издадени на тези дружества лицензи за извършване на международен автомобилен превоз на товари, както и талони на товарни автомобили, органите по приходите са приели недоказаност на реалността на услугите. И тук са изложени мотиви за липса на доказателства за осъществяване на предмета на дейност на доставчика, тъй като не е налице материална и трудова обезпеченост, няма доказателства за местонахождението на извършване на услугите и липсват документи, от които да е видно, че фактурираните стойности съответстват на действителните. В обобщение ревизиращите са приели, че след като същите касаят превоз на доставки от „ДЪРВЕСИНА КОМЕРС“ ЕООД и от „ДЪРВЕСИНА ИНВЕСТ 22“ ЕООД, за които не е доказано да са осъществили реални сделки с ревизирания субект, то недоказана се явява и реалността на фактурирания превоз.

Изготвена и приета е съдебно-счетоводна експертиза вх.№1915/21.05.2024г. на в.л. М. В., от което се установява, че процесните фактури за доставка на дървесина и процесните фактури за транспорти услуги са осчетоводени и от доставчиците и от получателя, включени са в месечните справка – декларация и в дневниците за продажби и дневниците за покупки на получателя. Дължимият ДДС по фактурите е участвал във формирането на резултата за съответния месец – данък за внасяне или данък за приспадане. Плащанията са извършени по банков път и всички фактури са разплатени.

Приета е и съдебно-техническа експертиза вх.№2005/28.05.2024г. на в.л. Ф. Г., в която се сочи, че за дървесината закупена от „Мултигор“ ООД са налице издадени превозни билети към всяка една фактура. Към всяка издадена фактура са налице пълен набор от документи - позволително за сеч, кантарна бележка, резултати от измерване, превозен билет. Транспортните средства, които са извършвали превоза на процесния дървен материал са [Марка] с ДК №[рег. номер], [Марка] с ДК № [рег. номер], [Марка] с ДК №[рег. номер], [Марка] с ДК №[рег. номер], [Марка] с ДК №[рег. номер], като всички са специализирани транспортни средства за извършване на превоз за дървен материал. От справката на БГ ТОЛ е видно, че са пътували по маршрутите от мястото на товарене до района на гр.Стамболийски, където е разтоварната станция. Налице е съответствие изцяло по вид и количество на дървесината по фактурите за покупка от „Мултигор“ ООД и фактурите за продажба на дървесина към „Монди Стамболийски“ ЕАД.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелските показания установяват механизма и начина на издаване на превозните билети, експедицията на дървесината, както и допускането на грешки при вписване на данни за продавач и купувач.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

РА и решението, с което е потвърден в оспорената част, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК.

Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият освен данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС включва и установяване на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. По силата на правилото на чл.170, ал.1 от АПК /вр. §2 от ДР ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че спорните доставки са действително осъществени. В своите приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции.