Определение № 690 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. София, 13.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002101744 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. З. против решение № 1490 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2135 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2341 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 16964/2021 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявения от И. К. З. против Д. М. Г. и В. Е. С. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м., построената в него двуетажна сграда с идентификатор **** с площ 38 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м.

Д. М. Г. чрез пълномощника си адвокат М. К. и В. Е. С. чрез пълномощника си адвокат Д.

Ж. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че искът за делба е основан на твърденията, че имот от 1200 кв. м. е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на ищеца И. К. З. и ответницата Д. М. Г., като последната се снабдила с констативен нотариален акт № 87/2020 г. за собственост по давност на 1200 ид. ч. от имот с площ 2531 кв. м. и 1/2 ид. ч. от сградата и като съсобственик на същия имот, идентичен с процесните е вписан и В. Е. С. въз основа на нотариален акт № 84/1991 г., с който нотариален акт е закупил имот от 1200 кв. м.

Д. М. Г. е оспорила иска с твърдения, че е закупила имот от 1200 кв. м. за сумата 50530 лв., които са нейни лични средства (печалба от БСТ), поради което е налице трансформация на 1 лични средства, евентуално, че е придобила собствеността по давност след прекратяване брака с ищеца, а В. Е. С. е закупил съседен самостоятелен имот от 1200 кв. м. В. Е. С. е оспорил иска с твърдения, че е закупил през 1991 г. самостоятелен имот, който поради грешка в кадастралната карта бил заснет като един имот със съседния, но понастоящем отново е самостоятелен с № *, както е закупен и е владян през цялото време.

Окръжният съд е приел за установено, че И. З. и Д. Г. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 25.03.1992 г. и е прекратен с развод с решение от 4.07.1998 г. През 1993 г. ответницата е спечелила от Българския спортен тотализатор (БСТ) сумата 740 151 лв.

(удостоверение № КР21/06.04.1993г., издадено от Ц. дирекция на БСТ), като в архивите на ДП „Български спортен тотализатор“ няма съхранена информация относно начина на изплащане на печалбата, тъй като документи от типа „платежни нареждания“ са с определен срок за съхранение 10 г. (писмо изх. № 331/23.02.2023 г.). Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 6.04.1993 г. Д. Г. е получила парична сума от „Банка Турист Банк“ в размер на 40 130 лева с наредител на тази сума ИД „БСТ“.

С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 185/19.08.1993 г. ответницата е закупила от Т. Г. Д. и И. Н. Д. лозе с площ от 1200 кв. м. в [населено място], м. „П.“ и построената в него двуетажна масивна сезонна постройка с площ от 38 кв. м. за цена 50 530 лв., получена от продавачите напълно и в брой. С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 84/29.03.1991 г. В. Е. С. е закупил от В. Н. Г. и И. Й. В. хавра-лозе от 1200 кв. м. в землището на [населено място], м. „К.“.

С констативен нотариален акт № 87 от 11.08.2020 г. Д. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. от 1200 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 2531 кв.м, в с. о. „С.“ и 1/2 ид. ч. от построената в него сграда на 38 кв. м., а на 21.10.2021 г. е извършена доброволна делба между Д. Г. и В. С., като първата е получила в дял поземлен имот с идентификатор ***, а вторият - поземлен имот с идентификатор ***.

Начина на отразяване на имотите в кадастралните планове и кадастралната карта и идентичността на процесните имоти с имотите по нотариален акт № 185/19.08.1993 г. и по нотариален акт № 84/29.03.1991 г. са приети за установи въз основа на съдебно-техническата експертиза.

Съдът е приел, че показанията на ангажираните от Д. Г. свидетели Я. М. и Д. Г.-М. (нейна сестра) установяват, че имотът е купен с печалбата от тотото (семейството не разполагало с други пари). Възпроизвел е и показанията на ангажираните от ищеца свидетели Т. В. и М.

Д., които са единствено във връзка с действията които ищецът е предприемал спрямо имота след прекратяване на брака, както и че той и брат му са казвали на свидетелите, че имотът е закупен със средства от пътуванията му по корабите.

При така възприетите факти, въззивният съд е посочил, че ищецът не оспорва самата печалба, нито размера й, както и получаването на част от нея в брой, като недоказаният по обективни причини начин на изплащане на остатъка от печалбата е ирелевантен и е направил извод, че поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда са закупени по време на брака, но са лична собственост на ответницата Д. Г., тъй като 2 покупната цена е заплатена с получената от нея печалба от ДЛ „БСТ“, а тази печалба обуславя личен характер на средствата и съответно трансформация на лични средство при придобиването.

Посочил е защо приема за неоснователни доводите на ищеца, че по делото не е установено, че имотът е закупен именно с печалбата от БСП, като отново е анализирал показанията на свидетелите Я. М. и Д. Г.-М., за които е счел, че са непротиворечиви и се подкрепят и от писмените доказателства и експертното заключение, докато показанията на Т. В. и М. Д. не са плод на преки впечатления нито от доходите на семейството, нито от придобиването на имота и вложените при покупката средства. Приел е за неоснователно оплакването, че свидетелите на ответницата са допуснати единствено за доказване на произхода на средствата, но не и за извършеното плащане на цената, тъй като с определение от с. з. на 13.04.2023 г. районният съд изрично е допуснал гласни доказателства за установяване на факта на влагане на средствата при покупката на имота, като в случая не е налице хипотезата на недопустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 164, ал. 1 ГПК.

По отношение на поземлен имот с идентификатор *** съдът е приел, че същият е придобит като самостоятелен имот от В. Е. С. през 1991 г., като към този момент имотът не е бил заснет в кадастралния план като самостоятелен, а е бил част от имот пл. № *, включващ и съседния имот, закупен от Д. Г. през 1993 г., като в кадастралната карта двата имота отново са били заснети като един с идентификатор *** и чрез договора за доброволна делба е постигнато самостоятелното им отразяване в кадастралната карта. Това е обусловило извода на съда, че по отношение на поземлен имот с идентификатор *** между страните не е възниквала съсобственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. К. З. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) преклудирано ли е направено след първото по делото съдебно заседание искане на една от страните за допълване на обстоятелствата, за които са й допуснати свидетелските показания с установяване на факта на влагане на лични средства на тази страна в закупуването по време на брака на имот и допускането на така направеното искане за допълване на обстоятелствата води ли до нарушаване равенството с останалите страни в процеса, на които не е предоставена възможност за насрещно доказване и как следва да се ценят свидетелски показания за обстоятелства, събрани въз основа на доказателствено искане, направено след настъпилата преклузия по чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК;

2) как следва да се ценят показанията сестра на страната за преобразуване на лично имущество при приложението на чл. 172 ГПК;

3) спорен, но недоказан по обективни причини начин на изплащане на лични на единия съпруг средства от печалба на БСТ по банков път, води ли до извод, че въпреки недоказването на момента, размера и начина на изплащането, може да е налице главно и пълно доказване на трансформацията на парични средства в придобит по време на брака имот, като се съобрази, че според чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. СИО обхваща и паричните влогове;

4) ако БСТ не съхранява поради изтичане на регламентирания срок за съхранение на 3 документите за извършено по банков път изплащане на печалба, то това означава ли, че обективните причини за недоказване изплащането на остатъка от печалбата се разпростират и върху банката, в която БСТ е превел печалбата;

5) при направено възражение за пълна трансформация на закупен през време на брака имот със средства от печалба на БСТ, чия следва да е доказателствената тежест за доказване дали печалбата е СИО или лична;

6) извънсъдебно твърдение за придобиване по давност на идеална част от имот, опровергава ли последващо възражение за пълна трансформация на лични средства при придобиването на имота;

7) следва ли въззивният съд винаги да обсъди всички доказателства по делото, за да може изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, а ако има извънбрачни такива, то следва ли да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по врече на брака имущество;

8) настъпва ли преобразуване на лично имущество, когато със средствата от паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, при действието на СК от 1985 г. (отм.) се придобива възмездно имот.

Нито един от поставените въпроси не касае изводите на въззивния съд, поради които е отхвърлен предявения против В. Е. С. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***.

По отношение на тези изводи не е налице и служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК доколкото мотивите на въззивния съд, че заснемането на съседни имоти в кадастралната карта като един, за които са удостоверени самостоятелни придобивни основания, няма отражение върху притежанието на вещните права съответства на разясненията в мотивите към т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС. Поради изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване в тази част.

По отношение изводите на съда, поради които е отхвърлен предявения против Д. М. Г. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с. о. „С.“ с площ от 1194 кв. м.и построената в него двуетажна сграда с идентификатор **** с площ 38 кв. м. също не е налице основания за допускане на касационно обжалване.

По първият въпрос касаторът твърди противоречие на въззивното решение с т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, разясняващо, че нови доказателства пред въззвния съд могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото (рзпоредителното) и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от значение за изхода на делото. Това тълкуване е дадено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и е изцяло неотносимо към поставения въпрос, който е свързан с уредената в чл. 146 от действащия ГПК преклузия за посочване на нови факти и доказателства. От друга страна така както е поставен въпросът предпоставя, че искането е направено несвоевременно и на другата страна е отказано допускане на 4 доказателства за същите обстоятелства, а това не отговаря на данните по делото – ответницата своевременно е поискала доказателства за установяване, че сума, получена като печалба от БСТ е вложена в закупуването на имота чрез снабдяване с информация въз основа на издадени съдебни удостоверение и след като се е установило, че такава информация не се съхранява е заменила доказателственото средство, чрез което да установи същия факт, като на ищеца още в първото съдебно заседание са били допуснати свидетели за опровергаване твърдението на ответницата, че е закупила имота с печалба от БСТ. В този смисъл въпросът се явява неотносим към данните по делото.