Решение № 524 от 18.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 155

18.05.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, второ въззивно и гражданско отделение, пети състав На девети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1713 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 2095 от 30.08.2019г. по гр.д.№ 8914 по описа за 2018г. на РС- Бургас „ОЗК- Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З.Р.К. *** сумата от 4000 лв.- застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“, за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от счупване на три ребра, в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2017г. в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“, до автомивка „Лукс“ по вина на водача на автобус „Соларис“ с рег.№А 4180 МВ, застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 7.03.2018г. до окончателното плащане. Отхвърлени са иска за главницата за горницата над уважения до предявения размер от 20000 лв., както и иска за законната лихва за периода от 30.01.2017г. до 6.03.2018г., както и иска за законната лихва върху отхвърления размер на главницата. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1176 лв. Застрахователят е осъден да заплати на адв.С. възнаграждение в размер на 510 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата, чрез пълномощника адв.Синигерова в частта, с която исковата претенция за застрахователно обезщетение е отхвърлена за горницата над 4000 лв. до 8000 лв. Въззивницата изразява недоволството си срещу присъдения размер на обезщетението, като намира същия за изключително занижен и явно несправедлив. Анализирани са доказателствата по делото и е изложена фактическата обстановка, каквато се възприема от въззиваемата. Развити са оплаквания, че районният съд не е изложил мотиви за това как са се отразили изброените от него критерии при определянето на застрахователното обезщетение. Не било ясно в каква насока районният съд е възприел възрастта на пострадалата- 71 г., че е понесла по-леко или по-тежко счупването на ребрата, въпреки ноторно известното обстоятелство, че възрастните хора се възстановяват по-бавно, което води до по-дълго понасяне на болки и страдания. Не били съобразени и свидетелските показания относно интензитета и продължителността на страданията на ищцата. Изразява се несъгласие и с възприетото от съда време за възстановяването ѝ- 2 месеца, което според въззивницата бил периодът, прекаран от нея на легло, но целият възстановителен период продължил 5-6 месеца. Затова счита, че ако исканата сума от 20000 лв. евентуално можело да се приеме за неотговаряща на стандарта на живот в страната и за претенция, водеща до неоснователно обогатяване, то сумата от общо 8000 лв. щяла да възмезди причинените на ищцата болки и страдания.

Изтъква се също, че едва в срока за постановяване на обжалваното решение въззивницата установила, че още на 1.04.2019г. въззиваемото дружество превело по нейна сметка сумата от 5000 лв., която тя била отказала при предложеното ѝ споразумение преди завеждането на делото. Изразява недоумение защо този факт не бил посочен от въззиваемата страна в хода на делото. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на въззивницата обезщетение в размер на 8000 лв. за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на уведомяването- 7.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ѝ се присъдят разноските по делото, като на основание чл.38, ал.2 ЗА да се определи дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и въззиваемото дружество бъде осъдено да го заплати. Ангажира доказателства за извършения превод по сметката на ищцата.

Въззиваемото дружество е представило своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Тодор Тодоров. Същото оспорва жалбата като неоснователна /необоснована и неправилна/ и моли да бъде оставена без уважение. Намира, че районният съд правилно и обосновано е установил прекомерния размер на претендираното обезщетение.

Разгледал е подробно конкретното телесно увреждане, възрастта на пострадалата, интензитета и сравнително краткия оздравителен период за отшумяването на болките, според които и определил справедливото обезщетение, като въззиваемата страна намира преценката на БРС за правилна и отговаряща на действителността. Неправилен бил обаче съдебният акт в частта, с която било прието липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Преповтаря възраженията си от първата инстанция, че с действията си пострадалата се изложила на ненужна опасност като не осигурила стабилността си в превозното средство, което обстоятелство според въззиваемия обуславяло висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Намира, че определеното и изплатено от него обезщетение в размер на 5000 лв. изцяло репарира претърпените травми, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. Моли атакуваното решение на БРС да бъде отменено в частта на обезщетението за неимуществени вреди и да се постанови решение, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

Във връзка с указанията на въззивната инстанция за изясняване исканията на въззиваемата страна, с допълнителна молба процесуалният представител на въззиваемото дружество е заявило, че не обжалва решението на БРС в частта, с която иска за главницата е уважен за сумата от 4000 лв.

По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да го обжалва в оспорената част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор, Бургаският окръжен съд взе предвид следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от З.Р.К. *** против ЗАД “ОЗК- Застраховане” АД гр.София. Ищцата твърди, че на 30.01.2017г. около 16.30- 17.00ч. пътувала в предната част на автобус от градския транспорт марка „Соларис“ с ДК №А 4180 МВ, осъществяващ превоз по линия №12. След излизането от спирка, находяща се на бул.“Мария Луиза“ до автомивка „Лукс“ в посока бул.“Иван Вазов“, автобусът се движел бързо по преценка на ищцата. Тъй като ѝ предстояло слизане на следващата спирка ищцата стояла права, хваната с дясната ръка за монтираната на седалката пръчка. В един момент водачът рязко ударил спирачки, в резултат на което пътниците загубили равновесие и намиращият се зад нея мъж паднал върху ищцата. Същата била силно и рязко притисната към таблото на автобуса под тежестта на падналия върху нея пътник, който веднага се свлякъл на пода на превозното средство. Ищцата почувствала рязка, силна болка в областта на ребрата и гърдите. Станало ѝ много лошо. Чул се пукот в ребрата ѝ, а когато се опитала да се изправи не успявала да си поеме въздух. Болките били толкова остри и силни, че ищцата не виждала нищо, а чувала само гласове. Около себе си. Кондукторката на автобуса повикала линейка, с която ищцата била превозена до Спешния център на УМБАЛ- Бургас, а впоследствие била приета за лечение. Там била посетена то служители на КАТ, които ѝ обяснили, че обясненията ѝ отговарят на записа от камерите в автобуса. В болницата се установило, че има три счупени ребра- втора, пета и шеста ребрени дъги в дясно. Била изписана на 6.02.2017г. с насока за амбулаторно проследяване. Основният оздравителен процес протекъл бавно и болезнено в продължение на около 6 месеца. В началото ѝ било трудно да се движи, да се обслужва и дори поемането на въздух било съпроводено с болки и дискомфорт.

При проведени медицински консултации ѝ било обяснено, че се е получило вътрешно срастване, което ще ѝ причинява болки докато е жива.

Тъй като към 30.01.2017г. автобусът бил застрахован в ответното дружество с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а според протокола за ПТП вина за произшествието имал неговия водач, ищцата предявила претенцията си към ответното дружество, което ѝ определило обезщетение в размер на 5000 лв. Същата отказала предложеното обезщетение като изключително занижено и явно несправедливо. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да ѝ заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП- 30.01.2017г., както и да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на процесуалния ѝ представител. Ангажира доказателства.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, а претенцията за обезщетение за забавено плащане е по чл.497, ал.1 КЗ.

Ответното дружество- ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД своевременно е представило отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете изцяло по основание и размер. Признава наличието застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, участвал в процесното ПТП. На първо място е оспорено наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички описани в исковата молба телесни увреждания. Не били ангажирани убедителни доказателства, установяващи твърдените болки и страдания, както и тяхната продължителност, които да обосновават обезщетение в искания размер. На второ място оспорва, че водачът на автомобила има вина за причиняване на вредоносния резултат, както и твърденията на ищцата, че е управлявал автобуса с висока скорост, които според ответника са субективни нейни възприятия. Счита, че процесното МПС се е движело със съобразена скорост, а предприетата от водача маневра е в съответствие с чл.67 ЗДвП. Заявява, че водачът не бил допуснат да се включи в движението и е предприел спасителна маневра- спиране за да предотврати сблъсък с друго ПТП.

Понеже ищцата твърдяла, че върху нея е паднал друг пътник, то вина за сочените от ищцата увреждания имало именно това трето лице, а същевременно, ако ищцата била предприела мерки за запазването на собственото си здраве и седяла на седалката, нямало да пострада изобщо. Поради напредналата си възраст и занижените физически възможности ищцата не осъзнавала на каква опасност се излага. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Оспорени са също характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба страдания, като ответникът намира размерът на претенцията за изключително завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди. Счита, че предвид периода на възстановяване на ищцата, социално-икономическото положение в страната, направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата за страната към момента на настъпване на уврежданията, претенцията била неоснователно завишена. Признава твърденията на ищцата , че на същата е било предложено обезщетение в размер на 5000 лв., което последната отказала. Акцентира, че обезщетението за неимуществени вреди не следва да води до неоснователно обогатяване на пострадалото лице, а да отговаря на претърпените от нея вреди. Оспорва претенцията на обезщетение за забавено плащане в частта за началния момент, от който се дължи обезщетението, като изтъква, че съгласно КЗ застрахователят отговаря за вредите от собствената си забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

За да уважи предявения главен иск частично- за сумата от 4000 лв., първоинстанционният съд е приел за установено, че водачът на застрахования в ответното дружество автомобил е предизвикал настъпването на ПТП с управлявания от него автобус, с който пътувала ищцата. Произшествието настъпило поради допуснато нарушение на чл.5, ал.1 от ЗДвП от страна на водача- с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората. В резултат на това на ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни физически и психически преживявания /болки и страдания/ от телесните ѝ увреждания.