Определение № 1044 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002100706 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив против решение № 83 от

12.05.2023 г. по гр.д. № 139/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260287 от 15.11.2022г. по гр.д. № 2967/2019г. на Окръжен съд- Пловдив, с което Община Пловдив e осъдена да предаде на А. А. П., Ц. М. М., З. А. К.-Т., Д. Р. Т., Т. Р. Т., Л.

Д. Т., Н. Г. Ч., П. Б. Х., С. Н. Т.-Ъ., Е. Д. Т., Н. А. Х. и С. Г. Ч. владението върху недвижим имот, представляващ цялата изба на сградата на „Ч.“, сега ресторант бар „К.“, представляващ ниво 1, с площ от 412.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - няма, под обекта няма, над обекта ***** от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № РД- 18/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД14-16/ 29.12.2009г. на началника на СГКК- Пловдив, адрес на имота [населено място], [улица].

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което моли същото да бъде отменено. Твърди, че исковата молба, по която е образувано делото е нередовна, тъй като ищците не са навели твърдения на какво основание са придобили правото на собственост, което защитават. Счита, че нередовността на исковата молба води до недопустимост на постановените решения по делото. Поддържа, че процесната изба няма характеристика на самостоятелен обект, че същата не съставлява прилежаща част към самостоятелен обект, 1 няма собствен идентификатор и не отговаря на изискванията на пар.5, т.39 от ЗУТ.

Поддържа, че диспозитивът постановява едно неизпълнимо решение, че въводът във владение в имота би бил невъзможен. Поддържа още, че решението е немотивирано, като сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на Общината за това, че е придобила право на собственост върху имота по давност, считано от 29.12.2014г. Моли обжалваното решение да бъде допуснато до касация, да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал. 2 ГПК . Поставени са следните правните въпроси като обща предпоставка за допускане до касация на решението на Апелативен съдПловдив:

1/ Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора;

2/Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения;

3/Може ли да бъде обект на вещно право на собственост, реална част от сграда, което не е функционално и конструктивно самостоятелно обосбена;

4/ Представлява ли обект на правото на собственост, част от сграда, която няма самостоятелно отражение в кадастралната карта и което няма самостоятелен достъп“ 5/ Може ли реална част от сграда, което не представлява самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 отДР на ЗУТ и § 1, т. 1 да бъде предмет на иск по чл. 108 от ЗС;

6/ При иск с правно основание чл. 108 от ЗС, следва ли ищецът да посочи основанието, на което претендира да е собственик на спорния имот или е достатъчно позоваването на влязло в сила решение по установителен иск за собственост.

Сочи се практика на Върховния касационен съд в противоречие, с които решения въззивният съд е постановил своето решение - решение № 82 от 21.01.2016г. по гр.д. №2056/2015г. на ВКС; решение № 382 от 21.01.2016г. по гр.д. №2056/2015г. на ВКС; решение № 227 от 22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018г. на ВКС; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК; решение № 63 от 28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, 2-ро г.о.; решение № 99 от 06.08.2019г. по гр.д. № 2331/2018г. на ВКС, 1-во г.о.; решение № 227 от 22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018г. на ВКС 3-то г.о.; решение № 261 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3777/2013г. на ВКС; решение № 80 от 27.07.2018г. по гр.д. № 3114/2017г. на ВКС и решение № 24 от 11.06.2020г. по гр.д. № 3108/2019г. на ВКС.

Ответниците по касационната жалба А. А. П., Ц. М. М., Л. Д. Т., С. Г. Ч., Н. Г. Ч., П. Б. Х., З.

А. К.-Т., Д. Р. Т. и Т. Р. Т., както и Н. А. Х., А. Н. Х. и Д. Н. Х., последните трима конституирани като законни наследници на един от ответниците по касационната жалба Н.

А. Х., починал на 30.06.2023г., чрез процесуалния им представител адв. Н. Т., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че решението на Апелативен съд- Пловдив е мотивирано и обосновано, че съдът е отговорил на всички възражения на ответника, зачел е силата на пресъдено нещо, с която са установени част от 2 фактите по делото, произнесъл се е по възражението на ответника за придобиване по давност на спорния имот. Поддържат, че вторият въпрос е свързан с първия и не е основание за допускане до касация. Поддържат, че съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото факти, решението е мотивирано, а цитираната практика- неотносима.

Поддържат, че следващите три въпроса не са обусловили решаващата дейност на въззивния съд , а са били предмет на разглеждане в предходен процес между страните. Отново сочат, че цитираните от жалбоподателя решения не са относими към поставените правни въпроси.

По отношение на последния поставен въпрос ответниците по касационната жалба възразяват, че въпросът е неотносими и не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Възразяват поставените въпроси да имат значение за развитието на правото, както и оспорват решението на въззивния съд да е очевидно неправилно. Молят решението на Апелативен съд- Пловдив да не бъде допускано до касация, а ако бъде допуснато до касация – същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна – ответник по предявен иск за собственост, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима.

Предявени са искове от А. А. П., Ц. М. М., З. А. К.-Т., Д. Р. Т., Т. Р. Т., Л. Д. Т., Н. Г. Ч., П. Б.

Х., С. Н. Т.-Ъ., Е. Д. Т., Н. А. Х. и С. Г. Ч. против Община Пловдив за осъждането на ответника да им предаде владението върху следния недвижими имот: цялата изба на сградата на „Ч. “, сега ресторант бар „К.“, представляващ ниво 1, с площ от 412.80 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта *****, от самостоятелен обект, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой на нивата: три, по КККР, одобрен със Заповед № РД-18/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД- 14-16/ 29.12.2009г. на началника на СГКК- Пловдив, с адрес на имота [населено място], [улица]. Ищците са навели твърдения, че са собственици на недвижимия имот, който е бил завзет без отчуждаване.

Навели са твърдения, че правото им на собственост върху така описания имот е установено със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 328/2019г, по което Апелативен съд- Пловдив признава за установено по отношение на Община Пловдив правото на собственост на настоящите ищци върху процесния сега имот- изба. Ищците са навели твърдения, че имотът им се владее от Общината - ответник.

Ответникът е оспорил исковете като недопустими, в условията на евентуалност и като неоснователни. Възразил е, че през 2014г Общината е придобила право на собственост върху спорния имот по силата на договор за покупко- продажба. Евентуално е поддържал възражение за придобиване по давност на процесния имот , който е владяла за периода 29.12.2014г. - 29.12.2019г.

Въззивният съд е възприел установената от окръжния съд фактическата обстановка и е споделил правните му изводи. Приел е, че правото на собственост на ищците е установено с 3 влязло в сила на 18.01.2021г съдебно решение. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 299 ГПК, тъй като спорът относно собствеността на процесния имот вече е решен със сила на пресъдено нещо и това съдебно решение по в.г.д. № 328/2019г. на Пловдивския апелативен съд е задължително както по отношение на правото на собственост, така и по отношение самостоятелността на имота. С него е признато за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Приел е, че възражението на Общината, че е придобила процесния имот на основание давностно владение, продължило пет години, считано от 29.12.2014г. е неоснователно, тъй като през този период е бил висящ спора между страните за материалното право, чието придобиване общината твърди. Приел е, че е безспорно, че ответната община упражнява фактическа власт върху имота, без за това да има противопоставимо на ищците основание.

При тези съображения, въззивната инстанция е приела извод за основателност на предявеният иск по чл. 108 ЗС и правилност на първоинстационното решение.

По делото се установява още, че между същите страни е бил висящ спор за собственост върху същия недвижим имот считано от 1994г- гр.д. № 1416/1994г. С решение № 202/2019г, постановено по в.гр.д. № 328/2019г Апелативен съд- Пловдив признава за установено по отношение на Община Пловдив, че физическите лица/настоящи ищци/ са собственици на избата на сградата „Ч.”- настоящият процесен имот. Решението е влязло в сила на 18.01.2021г, когато не е допуснато до касация по гр.д. № 1073/2016г по описа на ВКС, I г.о.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал.2 ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение. Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Съгласно ТР № 1/2009 г по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, т.1, този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При формулирането на такъв възпрос, представляващ обща предпоставка за допускане до касация на въззивно решение, на следващо място следва да се установи, че въпросът е разрешен от съдът в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

4

Неоснователно е оплакването на касационният жалбоподател, че обжалваното решение е недопустимо. Недопустимо е съдебното решение, което е постановено по дело, което не отговаря на изискванията за надлежно сезиране на съда, когато спорът е разрешен при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка. По настоящото дело не се установява основание да се приеме, че постановеното решение е недопустимо.