Решение № 511 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Варна, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100500718 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е образувано по жалба на М. Ц. Й., чрез адв.Б. против Решение № 356 от 07.02.2023 година, постановено по гр.дело № 14000/2022 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищцата против „***“ ЕАД, ЕИК ***, с правно основание 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.

Оплакванията на въззивницата са по посока на неправилност и необоснованост, както и противоречие с наличните по делото доказателства.В жалбата се излага, че ВРС не се е съобразил с установената от ВКС практика по този тип; че е налице хипотезата на чл.8 от КТ, а именно „злоупотреба с права“.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и претенциите – уважени.

Отговор с срока по чл.263 от ГПК е постъпил и с него въззиваемото дружество моли съдът да потвърди решението.Излагат се аргументи в тази насока, като отсъствие на нарушения на материалния и процесуален закон.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, представлява се от адв.Н., която моли съдът да уважи жалбата.

Въззиваемото дружество – „***“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от ю.к.Ч., надлежно упълномощен, които моли съдът да отхвърли жалбата.

За да се произнесе по спора, като съобрази становищата на страните и събраните по делото факти, ВОС, намери за установено следното:

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че се са се намирали в трудово правни отношения, по силата на които ищцата е заемала длъжността 1

„Магазинер склад и авточасти и РСО“ до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Също е безспорно, че предисторията на конфликта включва възстановяване на ищцата след незаконно уволнение, установено след приключването на триинстанционно съдебно производство.

Видно е от писмените доказателства че на 31.07.2020 година е сключено Допълнително споразумение № 5958 между страните по делото, съгласно което се изменя ТД на ищцата и тя е била преместена от длъжност „Кондуктор“ на длъжност „Магазинер склад авточасти и РСО“.В тази връзка е налична и Длъжностната характеристика за тази длъжност, като към 01.06.2016 година едно от изискванията за нея е притежаването на „средно“ образование“; не е спорно, че с нея ищцата се е запознала на 31.07.2020 година.

От Заповед номер 42 от 27.04.2022 година е видно, че М. Й. е била възстановена на предишната длъжност при същите условия, т.е. „Магазинер склад авточасти и РСО“. С оглед на това е сключено и допълнително споразумение с номер 739 от 03.05.2022г.

Видно от Заповед № 57 от 29.09.2022 година е, че ответното дружество е прекратило трудовите правоотношения с ищцата, считано от 01.10.2022 година, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като в случая работникът не притежава необходимото образование или квалификация за заемане на длъжността.

Налична е и новата длъжностна характеристика за тази длъжност „Магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“, която вече изисква наличието на висше образование за заемането на длъжността и която е била връчена на ищцовата страна на 02.08.2022 година.

По делото, с отговора против ИМ е представена и Докладна от инж. Д.

М. - Главен инженер при „***“ ЕАД – гр. Варна, които сочи, че с оглед одобрения проект „Екологично чист транспорт за Варна е било организирано провеждането на обществена поръчка с предмет „доставка на екологични превозни средства и зарядни станции“. След успешно завършената процедура е посочено, че ще бъде осъществена доставка на 40 бр. електрически автобуси тип „соло“ и 20 бр. електрически автобуси тип „съчленен“, както и 60 броя станции за бавно зареждане и 2 бр. станции за бързо зареждане на електрическите автобуси. Доставката се очаква в периода август – септември 2022г. Посочено е, че окомплектоването на ответника със съвременни автобуси и тролейбуси, опита в техническото обслужване, ремонта им, а също така осигуряването с резервни части и материали налагат да се повиши изискването към служителите в „склад резервни част и РСО“. Това повишено изискване налага работниците да притежават висше образование.

От Заповед № 94 от 02.08.2022 година е видно, че е въведено изискването за притежание на висше образование, като необходимо условие за заемане на длъжността „Магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“ при „***“ ЕАД. Утвърдена е промяна в длъжностната характеристика за заемане на длъжността. Представени са дипломи за 2 завършено образование на работниците на длъжност „магазинер склад авточасти и работно и специално облекло“, видно от които ищцата е с придобито средно образование.

При тези данни ВРС е достигнал до извода за неоснователност на претенциите, и ги е отхвърлил.

При тези данни становището на съда е следното:

Установената съдебна практика показва, че прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – а именно липса на образование или квалификация, е безвиновно. Задължението да установи законосъобразността на уволнението е върху Работодателя, и по същество това включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. В конкретния случай трудовото правоотношение на въззивницата Й. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , с мотиви "лицето не притежава необходимото образование за изпълняваната работа“.В съответствие с Решение № 3 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Н.З. „Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на Работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. В тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на определени длъжности.“

От писмените материали по делото е видно, че Длъжностната характеристика на ищцата до 02.08.2022 година, когато е издадена Заповед № 94 за нейната промяна, е включвала единствено наличието на „Средно образование“, като едно от изискванията за заемането й.От представената Докладна /вж.л.34/ на инж.М. – Главен инженер на дружеството е направена заявка за повишаване образователния ценз на заемащите тази длъжност общо 6 лица, като се въведе изискването да е налице „Висше образование“.От мотивите на предложението е станало ясно, че наличието на вече нови автобуси снабдяването им с части и изискването да се работи с техническа литература, да се познават чужди езици и други, обуславят значително по висок образователен ценз.Ето защо и на тази база Изп.Директор на дружеството е издало Заповед № 94 от 02.08.2022 година, която е обусловила промени в длъжността „ Магазинер авточасти и специално облекло“, като е било въведено изискването на висше образование.Установено е още, че от 6 служителки, които са заемали тази длъжност , две – една от които е и въззивницата, не го притежават. От изложеното следва изводът, че въззивницата не отговаря на изискванията на работодателя за заемане на длъжността "Магазинер склад авточасти и специално облекло“. Право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на 3 производствените цели. Поради това доводите на въззивницата относно професионалната й квалификация са неоснователни.

Посочените от ищцата в исковата молба основания за незаконност на уволнението не се установяват по спора. Изменението на изискването за необходимото образование не е сторено от Работодателя в нарушение на трудовия договор, тъй като с изменението на изискването за необходимото образование за заемането на длъжността не е променено условие на трудовия договор, поради което и за работодателя не е възникнало задължението да уведоми служителя за променените изисквания за необходимо минимално образование, каквато би била хипотезата при промяна на изискванията за квалификация. Освен това, както ВКС е имал случай да заяви в обвързващата си съдебна практика, намерила израз в решение № 507 по гр. д. № 978/2009 г ., IV г. о., Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а съдът не е властен да проверява има ли обективна необходимост от въведената промяна. Липсата на съответното образование за заемането на длъжността не може да доведе до прилагане на чл. 119 КТ и сключването на съответното допълнително споразумение, както се поддържа от ищеца.

Работодателят не е имал и задължението да извърши подбор, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е сторено на основание, което не предполага осъществяването на такъв.

Излагайки съображенията си по съществото на спора обаче, въззивния съд намира, че е редно да отчете и Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията О.К..Съобразно това решение „действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока“.

Съдебната практика категорично и еднозначно приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност – това което е приел и въззивния съд 4 в обжалваното решение. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ , или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ . В решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: