Решение № 154 от 18.11.2025, Районен съд - Поморие

Съд: Районен съд - Поморие
Дело: Гражданско дело 700/2025
Вид: Решение № 154
Подписан: 18.11.2025
В сила: 07.12.2025
Състав: Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
чл.11 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
чл.13 · Закон за защита от домашното насилие
чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
чл.3, т.5 · Закон за защита от домашното насилие
чл.5 ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
чл.7 · Закон за защита от домашното насилие
чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
чл.9, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Поморие, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100700 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба от М. Ф. С., ЕГН **********, от гр.Поморие против С. А. С., ЕГН **********, от гр.Поморие, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.

В обстоятелствената част на молбата е посочено, че ответникът е син на молителката, като отношенията между страните са влошени.

Твърди се, че на 19.10.2025 г., ответникът повредил вещи в дома на молителката, отправил й заплахи с побой и убийство.

В съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата за защита.

Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, не оспорва изложеното в молбата за защита.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата за защита е подадена пред компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН, от активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.5 от ЗЗДН – низходящ, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

Страните се намират в соченото в молбата родство, видно от изготвената и приложена справка за родствени връзки.

Страните не са осъждани, видно от изисканите и представени по делото справки за съдимост.

В съда не са образувани предходни производство по ЗЗДН между страните и на същите не са налагани мерки по закони, видно от изисканите и приложени служебни справки.

Страните не се водят на отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас, съгласно представените справки от посоченото лечебно заведение.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.

В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника, за акта на домашно насилие – отправени от ответника заплахи по отношение на пострадалата и унищожаване на покъщнина, както и за времето на извършването на акта на домашно насилие – 19.10.2025 г.

Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на същата, като в производството това не е сторено от ответника, който не оспорва изложените от молителката обстоятелства.

Предвид посоченото, съдът приема, че на 19.10.2025 г., ответникът е осъществил описаните от молителката прояви от фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните изводи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В разглежданият случай страните са майка и син, като на процесната дата – 19.10.2025 г., ответникът е осъществил по отношение на молителката психическо и икономическо насилие, изразили се в отправени заплахи по отношение на пострадалата и унищожаване на покъщнина.

Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо психическо и икономическо такова, извършено от ответника спрямо молителката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.

С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника и интензитета на установените конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложена мярката по чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно, задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата.

Посочената мярка според съда е необходима и достатъчна за постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника, като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си към молителката.

На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 25 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 19.10.2025 г., в гр.Поморие, домашно насилие от С. А. С., ЕГН **********, спрямо М. Ф. С., ЕГН **********, изразило се прояви на психическо и икономическо насилие, представляващи отправени заплахи по отношение на пострадалата и унищожаване на покъщнина.

ЗАДЪЛЖАВА С. А. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Ф. С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 25 лв. (двадесет и пет лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок от днес.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.

Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на РУП на МВР по местоживеене на извършителя и на пострадалото лице.