Решение № 170 от 21.08.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Разлог, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Габриела Тричкова, Гр. дело № 20211240101110 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от О.Б., БУЛСТАТ*, с адрес г.Б., п.“Н.В.“, представлявана от И.М.К. - Кмет, против Г.Б.В., с ЕГН*, с адрес г.Б., у.“У.Т.“№11.

Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 2`969,09 лева - главница, представляваща дължими и неплатени наемни вноски, за периода от м.01.2016 г. до м.11.2019 г., включително, съгласно Договор №Д-ОС-379 от 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда, до окончателното плащане; 252,64 лева договорна лихва за периода от 31.01.2016 г. до 05.11.2019 г. Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички разноски по делото.

Твърди се от ищеца в ИМ, че на 06.11.2014 г. между страните е сключен договор №Д-ОС379, по силата на който ищеца предоставил на ответника ползването на земеделски земи за срок от 5 години. Ответника се задължил да заплаща годишна наемна цена от 1`768.37 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора наемната вноска се дължи в срок до 30-то число на м.01. за текущата година. На 01.08.2017 г. между страните е подписан Анекс №1 по договора, с който е прекратен договора за наем за част от имотите. Излага се, че на същата дата е сключен Анекс №2 към договора, с който е добавен още един имот към наетите, а наемната цена е променена на 74.80 лева годишно. Срока на наема е до 06.11.2019 г. Поради неизплащане на задълженията по договора за наем в размер на процесните суми, ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземането, по което е образувано ч. гр. д. №103/2021 г. по описа на РС-Рг. Заявлението е уважено, но по издадената заповед е подадено възражение от длъжника, поради което е предявен настоящия иск.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от ответника.

В същия ответника изразява становище за нередовност на ИМ и за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен договор №ДОС-379 от 06.11.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи за срок от 5 години. Не оспорва и обстоятелството за подписване на Анекс №1 от 01.08.2017 г. за прекратяване на наемните отношения за част от имотите, както и Анекс №2 от 01.08.2017 г. за промяна на наемната цена. Оспорва с Анекс №2 да е включен / добавен още един имот към наетите, тъй 1 като този имот е предоставен още с подписването на договора през 2014 г. Оспорва изцяло размера на претендираните суми. Сочи, че не става ясно колко дължи за съответната година при действието на договора и анексите към него. Прави възражение за изтекла погасителната давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗДДС, давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо, а в случая изискуемостта на всяка наемна вноска настъпва на 30-то число на м.01. на текущата година.

Погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от 3 години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е.

3 години назад от 21.01.2021 г. Вземането за лихва е акцесорно и липсата на дължимост на главното задължение обуславя отхвърляне на акцесорните искове. С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен.

С определение №183/21.02.2023 г. по делото е насрочено ОСЗ, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В съдебно заседание ищецът - чрез пълномощник, поддържа ИМ, ангажира писмени доказателства.

Ответника се представлява от пълномощник който оспорва предявените искове, пледира за отхвърлянето им.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

На 06.11.2014 г. между страните е сключен договор №Д-ОС-379, по силата на който наемодателя О.Б. е предоставила на наемателя Г.Б.В. за временно и възмездно ползване земеделски земи от ОбПФ – публична общинска собственост, находящи се в землището на г.Б. с обща площ от 255661, представляващи поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. В чл.2, ал.3 от договора е посочено, че с подписването на договора страните се съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние. С чл.3 страните са уговорили заплащане от наемодателя на наемна цена от 1`768,37 лв., определена въз основа на проведения на 20.08.2014 г. търг. В ал.2 на цитирания текст е посочено, че наемодателя прихваща внесения от наемателя депозит от 306,79 лв. от годишната наемна цена за първата година. В ал.3 е посочено, че наемателят е заплатил на О.Б. предплата от 1`461,58 лв. за първата година без внесения депозит удостоверено с вносна бележка.

С чл.4 от договора наемателят е поел задължение да плаща годишна наемна цена ежегодно в срок до 30 число на м.01. на текущата година във фронт офиса на ОбА-Б. по посочена банкова сметка, като в ал.2 е предвидено, че при закъснение на плащането наемателят дължи на наемодателя лихва в размер на законоустановената за всеки просрочен ден върху сумата по чл.3, ал.1 от договора. Договора е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му /чл.14 от договора/.

С анекс №1 от 01.08.2017 г. страните са се споразумели, че се прекратява действието на договор №Д- ОС-379/06.11.2014 г., считано от 01.08.2017 г. по отношение на следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, и поземлен имот с идентификатор ***.

С анекс №2/2017 от 01.08.2017 г. страните са се споразумели, че чл.1, ал.1 от договор за наем №Д-ОС-379/06.11.2014 г., считано от 01.08.2017 г. се променя, както следва: чл.1, ал.1, наемодателя предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване следната земеделска земя от ОбПФ – публична общинска собственост, находяща се в землището на г.Б., с обща площ от 11334 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор ***, като наемателя ще заплаща годишна наемна цена от 74,80 лв., срокът за наем 2 на имота е до 06.11.2019 г.

По делото са представени като писмени доказателства таблица платежни документи за Дог.

№Д-ОС-379/06.11.2014 г. и справка за задължения по месец, - извлечение от деловодна система А.к. на О.Б. и справка към 24.03.2023 г.

От последната справка се установява, че задължението за наем от 2`696,09 лв. и лихва от 261,23 лв. са платени на 16.07.2021 г., като начин на плащане е посочен по банков път.

Поради неизплащане на задълженията по договора за наем в размер на процесните суми, ищецът на 21.01.2021 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземането, по което е образувано ч. гр. д. №103/2021 г. по описа на РС-Рг. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №500511/28.01.2021 г., с която е разпоредено длъжникът Г.Б.В. да заплати на О.Б. претендираните с настоящата ИМ суми, както и разноски от 114,43 лв. Въз основа на издадената заповед е издаден ИЛ от 28.01.2021 г., но по издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника №505798/05.07.2021 г. С разпореждане №502783/29.07.2021 г. заповедния съд е дал указания на заявителя О.Б. да предяви иск за установяване на вземането предмет на издадената заповед в едномесечен срок от получаване на съобщението. Видно е, че в указания срок заявителя е предявил настоящия установителен иск.

При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Предвените искове са допустими.

От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установява, че процесният договор за наем е сключен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и съгласно условията, посочени в ППЗСПЗЗ, поради което настоящият състав намира, че същият е действителен и е породил наемно правоотношение между страните, което не се оспорва от ответника.

Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предаване на вещите предмет на договора. Установи се по делото, че наемателят е изпълнил задължението си по договора да заплати наемната цена за първата година. Срокът на договора, съобразно анекс №2 е изтекъл м.11.2019 г.

От представените доказателства, а именно справка от 13.01.2021 г. на л.16 от заповедното производство се установява, че към датата на образуване на ч. гр. д. №103/2021 г. по описа на РС-Рг, сумата от 2`969,09 лв. дължими наемни вноски за периода от м.01.2016 г. до м.11.2019 г. включително и лихва от 252,64 лв. за периода от 31.01.2016 г. до 05.11.2019 г. не са били заплатени от ответника.

Установява се, че след издаване на заповедта по чл.417 от ГПК, и подаване на възражение от длъжника, на 16.07.2021 г. ответника е заплатил претендираната като главница сума от 2`969,09 лв., както и претендираната лихва, което се установи от представената актуална справка от О.Б. към 24.03.2023 г. /л.40 от делото/. Доколкото същата справка установява неизгодни за издателя и в случая ищец факти, същите представляват доказателства за осъществяването им и следва да бъдат взети предвид от съда.

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове – за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

По разноските:

Съдът намира, че въпреки извършеното в хода на процеса плащане, ответника не следва да се освободи от задължението за разноски, доколкото същият е извършил плащането след издаване на заповедта за изпълнение. С оглед горното същия дължи както разноските направени от ищеца в заповедното производство от 114,43 лв., така и разноските направени в исковото производство в размер на 104,33 лв. внесена държавна такса и 100.00 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от О.Б., БУЛСТАТ*, с адрес г.Б., п.“Н.В.“, представлявана от И.М.К. - Кмет, против Г.Б.В., с ЕГН*, с адрес г.Б., у.“У.Т.“№11, искове да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми - предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №500511/28.01.2021 г. по ч. гр. д. №103/2021 г. по описа на РС-Рг, а именно : 2`969,09 лева главница, представляваща дължими и неплатени наемни вноски, за периода от м.01.2016 г. до м.11.2019 г. включително, съгласно Договор №Д-ОС-379 от 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда - 21.01.2021 г., до окончателното плащане; 252.64 лева - договорна лихва за периода от 31.01.2016 г. до 05.11.2019 г., като ПОГАСЕНИ чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г.Б.В., с ЕГН*, с адрес г.Б., у.“У.Т.“№11, ДА ЗАПЛАТИ на О.Б., БУЛСТАТ*, с адрес г.Б., п.“Н.В.“, представлявана от И.М.К. – Кмет, сумата от 114,43 лв. направени разноски в хода на заповедното производство и сумата от 204,33 лв. направени разноски в хода на исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4