Определение № 1001 от 02.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1001 гр. Велико Търново, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Христо Томов като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 420, ал. 3 от ГПК.

С определение от 04.07.2024 година, постановено по частно-гр.дело № 1687 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година, искането на С. К. И. за спиране на производството по изпълнително дело № 594 по описа на съдебен изпълнител Виктор Г. за 2024 година е оставено без уважение.

Определението е обжалвано от С. К. И., длъжник по изпълнителното дело, с искане за отмяната му и уважаване на претенцията за спиране. При постановяване на атакуваното определение първостепенният съд не отчел неравноправността на клаузите на договора, от които произтича вземането по издадения изпълнителен лист.

Ответникът по жалбата - "БАНКА ДСК"-АД, гр. София, взискател по претендираното за спиране дело – излага доводи за бедпорочност на атакуваното определение.

Жалбата е неоснователна. За да откаже спиране на изпълнителното производство, първостепенният съд е приел, че основанията по чл. 420 от ГПК липсват.

Изводите са в съответствие с фактите по делото. Представянето на гаранция по чл. 420, ал. 1 от ГПК е условие за спиране на изпълнителния процес. Липсват и основанията по алинея втора на чл. 420 от ГПК. Съобразявайки отсъствието на предпоставките за спиране и отхвърляйки искането, първостепенният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено по реда на настоящото производство.

Развитите в частната жалба доводи са неоснователни. Клаузата по чл. 17.1.1 от Общите условия на банката-кредитор е валидна, защото при паричните вземания всяко неизпълнение е значително с оглед интереса на кредитора – чл. 81, ал. 2 във връзка с чл. 66 от Закона за задълженията и договорите. Предложеното от жалбоподателя тълкуване на 1 нормата води до неприемливия резултат заемателят да може правомерно да не изпълнява задълженията си по погасителния план за поне няколко месечни вноски. Неизпълнението по никое законодателство не е правомерно. То жертва интереса на кредитора в името на укорно от гледище на закона поведение на длъжника.

Неравноправността на уговорка не се определя от вида и тежестта на неизпълнението, както твърди жалбоподателят. Неравноправността по чл. 143 от Закона за защита на потребителите е институт на недействителността на сделките – частни случаи на липсващо съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ, от ЗЗД.

Недействителността може да произтича само от недостатък на фактическия състав – договор или едностранна сделка, или от нарушаване на законово изискване, установено в обществен интерес. Изпълнението и неизпълнението са явления, иманентни за валидни договори, защото ако сделката е нищожна, тя не може да породи валиден дълг. Затова за валидността или неравноправността на една уговорка видът и степента на неизпълнение са без всякакво правно значение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 04.07.2024 година, постановено по частно-гр.дело № 1687 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2