Решение № 8015 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8015 гр. С, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110110825 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Н. срещу „Ф Б“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1236059/2.02.2023г., а в условия на евентуалност на клаузата на чл. 5 от същия, предвиждаща обезпечаване на кредита с възмездно поръчителство от трето лице, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 148,10 лв. (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожната клауза.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит № 1236059/2.02.2023г., по силата на който последният й е предоставил сумата от 500 лв., със срок на погасяване 30 дни, при посочен в договора ГПР 49,85%. В чл. 5 от процесния договор е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, което е свързано с ответника дружество. Ищцата поддържа, че й била начислена сумата от 148,10 лв. като дължимо възнаграждение за обезпечението с поръчителство, въпреки че в договора за кредит не бил предвиден размер на същото, нито е подписвала договор за поръчителство. Навежда подробни съображения, че процесният договор е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Сочи, че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за поръчителство по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но същото не е включено в ГПР, като по този начин счита, че се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй като е било наложено приемането й без да има възможност да се запознае преди сключването на договора. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищцата съдържание. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. Поддържа, че при сключване на договора ищцата е била уведомена и е приела условията за изискуемо обезпечение на кредита, като е могла да посочи поръчител и по свой избор. Твърди също, че се касае за допълнителна незадължителна услуга по кредита, възнаграждението за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия, а по осъдителния иск – и извършено в полза на ответника плащане на исковата сума в погашение на произтичащо от тази клауза задължение, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 2.02.2023г. между Н. Н. Н., в качеството на заемополучател, и „Ф Б“ ЕООД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1236059, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 500 лв., срещу поето от нея задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва в размер от 16,90 лв. в срок от 30 дни, с 2 еднократно плащане на падежната дата 4.03.2023г. В договора са посочени ГПР 49,85 % и лихвен процент 3,38 %, който съгласно т.8.2 от Общите условия е фиксиран за целия срок на договора. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank, като договорът за поръчителство следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Предвидено е, че заемодателят одобрява предоставеното в негова полза поръчителство, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Не се спори и видно от клаузите на приобщен към доказателствата Договор за гаранция (поръчителство) от 3.02.2023г. със страни ищцата и Multitude Bank p.I.c. – чуждестранно дружество със седалище в М, поръчителството е възмездно, като очакваните разходи за него не са включени при определяне на ГПР по кредита.

Съгласно посочения договор за гаранция дружеството гарант се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор за заем, като отговаря солидарно с нея спрямо кредитора и при първо поискване от последния му заплати дължимата сума в случай на неизпълнение от страна на заемополучателя. Съгласно чл.

3.2 за поетото задължение за поръчителство е уговорено възнаграждение, чийто размер е определен в чл. 1.6 и възлиза на сумата от 148,10 лв. Този размер на дължимо възнаграждение е посочен и в изготвения стандартен европейски формуляр, представен по делото, като в него е указано изрично, че разходите по договора за гаранция не са включени като компонент в ГПР по кредита.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключения от тях договор за паричен заем и съдържащата се в него клауза, предвиждаща обезпечаване на вземанията на ответника кредитор с поръчителство от третото лице гарант.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения с ответното дружество договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналото от него правоотношение се регулира от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от 3 време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия.

Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

Наведеното от ищцата оспорване действителността на процесния договор поради неспазване на предвидените по чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за форма е бланкетно, доколкото не се сочат конкретни пороци, а и не се установяват нарушения в оформлението, нито са ангажирани експертни данни за преценка на шрифта.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.) повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е 4 необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

При преценката за действителност на процесния договор за паричен заем следва да бъде отчетено, че договорът за предоставяне на поръчителство, какъвто се предвижда да сключи заемополучателят с третото лице, макар формално да съставлява отделно съглашение, в действителност се явява част от кредитното правоотношение.

Разглеждани като едно цяло, двата договора сочат, че на практика поръчителство за задължения не съществува, а със същото се цели уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за заем, в нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Извод за наличието на взаимна обвързаност между правоотношенията се налага по няколко съображения.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на М (достъпен на адрес https://registry.mbr.mt), се установява, че през исковия период едноличен собственик на капитала на ответника „Ф Б“ ЕООД е било лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на Ferratum Bank p.I.c. (понастоящем Multitude Bank p.I.c.).