Решение № 25 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка К.

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20231100607390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 ал.1 и сл вр чл.327 вр чл. 289 ал.1 и ал.4 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен протест, подаден от СРП, против Определение от 31.10.2023 г по н.о.х.д. № 11 730/23 на СРС, 20 състав, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 289 ал.1 вр чл. 24 ал.5 т.1 НК – а именно липсва частна тъжба, както и в частта, в която е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“. В протеста се посочва, че действително деянието се преследва по тъжба на пострадалата, но все пак прокурорът е упражнил правомощията си по чл. 49 ал.1 НПК, поради което законосъобразно делото е продължило по общия ред, съобразно чл.49 ал.2 НПК. Предлага да се отмени протестирания акт, както относно прекратяването на наказателното производство, така и относно отмяната на мярката за неотклонение.

В съдебно заседание СГП посочва, че поддържа протеста. Посочва, че в изключителната дискреционна власт на прокурора е да прецени дали да налице предпоставките на чл.49 ал.1 НПК, като съдът не е имал право да прекрати наказателното производство. Предлага да се отмени съдебния акт и да се върне делото на СРС. Не излага доводи относно втората част на протеста, свързана с отмяната на мярката за неотклонение "задържане под стража".

Защитата посочва, че протестът не е основателен. Посочва, че СРП в своето Постановление от 21.04.2023 г е излязла извън правомощията си, доколкото в него е 1 посочено, че образуваното досъдебно производство да се движи по общия ред. Това е така, доколкото прокурорът има правомощието по чл.49 НПК да образува наказателно производство, вместо пострадал от престъпление, което се преследва по частен ред, ако пострадалият не може да защити своите права; може и да встъпи по реда на чл.48 НПК във вече образувано наказателно производство от частен характер; но не може да постановява прилагането на чл.49 НПК относно вече образувано наказателно производство. Не е налице и хипотезата на чл.207 ал.2 НПК, доколкото няма писмена тъжба и не се касае за престъпление от частно-публичен характер. Счита, че нормата на чл.49 НПК не може да тълкува разширително.

На следващо място посочва, че в действителност пострадалата не е поставена в зависимо и безпомощно състояние от подсъдимия, доколкото обратното е вярно – подсъдимия живее в апартамента на майка си и е зависим от нея.

Поради което и определението на СРС, с което се прекратява наказателното производство, се явява законосъобразно.

Частният обвинител не се явява и не взима становище.

Подсъдимият не излага доводи относно протеста. Все пак посочва, че иска да си признае и да излезе от ареста. Посочва, че майка му се нуждае от него, като той си е взел поука. Възнамерява и занапред да живее с нея.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното:

Досъдебното производство (д.пр.№ 356/23 на 08 РУ, СДВР, пр.пр.№ 16227/23 на СРП) е било образувано на 21.04.2023 г с оглед подозрения, че К. Г. Т. на 20.04.2023 г е причинил на майка си телесна повреда при условията на домашно насилие. То е образувано на основание чл. 212 ал.2 НПК – разпит на свидетел.

И по-конкретно се установява, че по подаден сигнал за домашно насилие служители на 08 РУ на СДВР на 20.04.2023 г сутринта посетили ап. 20, намиращ се в гр. София, ж.к.

****, където установили св. К. С., с явни следи по лицето от упражнено върху нея насилие, както и сина , подс. К. Т.. Първата била изпратена в болница, а вторият арестуван. Покъсно св.С. била разпитана (л.30 от досъдебното производство), като въз основа на дадените от нея показания водещият разследването приел, че те дават началото на наказателно преследване по чл. 131 ал.1 т.5а вр чл.130 ал.2 НК – причиняване на лека телесна повреда при условията на домашно насилие.

На следващия ден, 21.04.2023 г, СРП с Постановление (л.5 от досъдебното производство) е приела, че деянието следва да се квалифицира по чл. 213а ал.2 т.2 вр ал.1 НК – а именно изнудване, придружено със заплаха с убийство и причиняване на лека телесна повреда. Установява, че деянието е извършено от сина на пострадалата, поради което и на основание чл.218в т.2 НК то се преследва по тъжба на пострадалата. При все това 2 приема, че следва да упражни правомощията по си чл. 49 ал.1 НК, като излага мотиви за това – пострадалата живее в едно домакинство със сина си, което повишава риска от извършване на противоправни действия против нея; налице е предходно осъждане на сина за друг случай на домашно насилие срещу нея, отново по чл. 144 ал.3 НК (по н.о.х.д. № 2906/21 на СРС), като деянието е извършено в изпитателния срок на наложеното наказание "лишаване от свобода“; пострадалата, въпреки че е подложена на системен психически и физически тормоз, почти никога не сигнализира за случващото се. Поради което приема, че делото следва да се движи по общия ред.

На 21.04.2023 г К. Т. бил привлечен като обвиняем за деяние по чл.213а ал.2 т.1 и т.2 вр ал.1 НК.

В досъдебната фаза, на 22.04.2023 г, спрямо обв. Т. е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която се изпълнява и понастоящем.

След извършените съответни процесуални и следствени действия, на 25.08.2023 г е внесен обвинителен акт. Изложена е фактическа обстановка, съобразно която подсъдимият живеел с майка си; злоупотребявал с алкохол, считал, че майка му е длъжна да се грижи за него, докато е жива; ако тя отказвала да му дава пари, той я биел – което се случвало многократно. Посочва се, че по н.о.х.д. № 2906/21 на СРС подс.Т. е осъден за извършена от него закана с убийство към майка му, като му е определено наказание от 9 месеца "лишаване от свобода", с 3 години изпитателен срок, при прилагане на пробационна мярка по чл. 42а л.2 т.3 НПК – „включване в програма за обществено въздействие – овладяване на гнева“.

Конкретно за инкриминираните деяния СРП посочва, че подсъдимият с две самостоятелни деяния на 19.04.2023 г около 22,30 ч и на 20.04.2023 г около 00,30 – 03,30 ч е изнудвал майка си да му даде събраната от нея сума от 1 300 лв за операция на очите, като за тази цел е нанесъл множество леки телесни повреди (с нанасяне на юмручни удари в областта на лицето) и закана с убийство (душене) – престъпление по чл.213а ал.2 т.1 и т.2 вр ал.1 НК. Подробно са описани действията, твърдени от СРП за извършени от подс.Т. към майка му – изявления, удари, душене, развили се в горепосочените времеви периоди.

В проведеното на 02.10.2023 г разпоредително заседание майката на подсъдимия се конституира като частен обвинител. Страните не са правили искания за прекратяване на наказателното или съдебното производство, като съдът служебно не е установил такива; не са правени искания относно мярката за неотклонение, като съдът е потвърдил задържането.

Насрочено е съдебно заседание за провеждане на съдебното следствие на 31.10.2023 г. На него се явяват всички призовани свидетели. Съдът, обаче, постановява протестирания акт, с който прекратява наказателното производство. А именно посочва, че неправилно в разпоредителното заседание е приел, че не са били налице основания за прекратяване на наказателното производство; такива са налице, доколкото се касае за изнудване, предмет на престъплението е частно имущество, а пострадалата е майка на подсъдимия; а това води до извода, че се касае за деяние, което се преследва по частен ред. Счита, че след прекратяване 3 на наказателното производство пострадалата на основание чл.81 ал.3 НПК може да предяви тъжба в едномесечен срок.

Също така приема, че предвид прекратяването на наказателното производство, следва да отмени и задържането под стража.

Съобразно тези мотиви са постановени диспозитиви за прекратяване на наказателното производство и за отмяна на мярката за неотклонение "задържане под стража". При все това посочва, че отлага изпълнението на тази отмяна до влизане в сила на определението.

Посочва, че определението може да се обжалва в 15 дневен срок.

След постъпване на протеста от СРП той е администриран, като копия от него са връчени на всички страни и делото е постъпило в СГС на 22.12.2023 г.

Въззивният съд, след като обсъди тази фактическа обстановка и доводите на страните, установи следното:

Най-напред следва да се изложат доводи относно твърденията на защитата, че поначало не е възможно приложението на чл.49 НПК – доколкото тази норма визира образуване на наказателно производство, а в случая вече е приложена към вече образувано такова; а също така и че прокурорът неправилно е я приложил.

Съдът не може да се съгласи. Всяка една норма следва да бъде тълкувана така, че да отговоря на действителния замисъл на законодателя, а не по такъв начин, че да се направи невъзможно постигането на целта, която той си е поставил с въвеждането ѝ.

Несъмнено режима по чл.48-51 НПК предвижда особени правомощия на прокурора, които той да упражни в случаи, когато едно лице, пострадало от престъпление, което се преследва само по тъжба на пострадалия или което може да предяви граждански иск, не може самό да защити правата си, поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на деянието.

В действителност законодателят, при регулиране на наказателното производство, цели да се установи обективната истина, да се разобличат виновните и правилно да се приложи законът – чл.1 ал.1 НПК. Тази цел се постига относно деяния, които са престъпления от частен характер, със съответната процесуална активност на пострадалото лице от това деяние, като за тази цел законът предоставя широки процесуални възможности на това пострадало лице – чл.74 и сл, чл.80 и сл, чл.84 и сл НПК. Но тези процесуални възможности може да бъдат упражнени от пострадалия, ако същият има обективна възможност за това.

Поради което, ако пострадалото лице, било поради своите лични качества („безпомощно състояние“) или определени отношения с дееца („зависимост от извършителя“) не може да упражни тези процесуални възможности, с цел да не се допусне безнаказаност, законодателят е предоставил правомощия на прокурора да упражни неговите 4 права – като сам поеме наказателното преследване (или предяви граждански иск).

Законодателят в чл.48 НПК е предвидил встъпване на прокурора във вече образувано от пострадалия наказателно производство от частен характер, а в чл.49 НПК образуване от прокурора на наказателно производство вместо от пострадалия. Както правилно посочва защитата, нито една от тези две норми не отговаря напълно на условията по делото, при което първо е образувано наказателно производство от общ характер и след това е установено, че то в действителност е такова от частен характер.

При все това е приложима нормата на чл.50 НПК – която визира именно този случай.

Тя посочва, че ако на досъдебното производство се установи, че деянието не е такова от общ характер, а е от частен характер, то наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за възможността да подаде тъжба. При все това е добавено „ако не са налице основанията по чл.49 НПК“.

Следователно, ако са налице тези основания, то горното (спиране на делото и даване на възможност на пострадалия да подаде тъжба) не се прилага. В този случай – ако са налице основанията на чл.49 НПК – е логично да се приеме, че се прилагат и последиците от тази правна норма. Т.е. препращането към чл.49 НПК, което е направено в чл.50 НПК, се отнася не само до „основанията“ – т.е. „изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението“, но също така и за последиците – „прокурорът може служебно да образува наказателно производство“. То се прилага съответно – доколкото наказателното производство вече е образувано, то следва изводът, че същото продължава.

Разпечатката съдържа 41 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1054a88-7fac-4241-8f2b-1ec9ca1c3651