Определение № 3843 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3843 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503234 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Е. И., пълномощник на С. Г.

П. против определение № 12406/29.09.2025г., постановено по гр. д. № 4582/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. състав, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото Решение № 3979/21.08.2025 г. в частта му относно разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се присъди адвокатско възнаграждение според цената на исковете и в размера по Наредба № 1 за адвокатската работа.

Ответникът по частната жалба „Креди Йес“ ООД е взел становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, десети граждански състав, като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

По същество:

С Решение 3979/21.08.2025 г., постановено по делото, е уважен предявеният от С. Г. П. против „Креди Йес“ ООД иск с правно основание чл.

124 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № 737435 от 27.06.2023 г., сключен между тях, предвиждаща заплащане на неустойка при 1 непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави. С решението „Креди Йес“ ООД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 240 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

С молба от 01.09.2025 г. адв. Е. И. е отправила искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като и се присъди адвокатско възнаграждение в размер, предвиден в Наредба № 1 за адвокатската работа. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за неправилно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В случая е бил разгледан един иск с цена 2771 лв., за нищожност на клауза от потребителски договор. Минималното възнаграждение за разглеждането му според правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа е в размер на 577 лв.

По делото е проведено едно съдебно заседание, без участие на страните и въз основа само на събрани писмени доказателства. Защитата на ищеца е осъществявана от адв. Е. И. посредством писмени молби. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика.

Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение, което значително под минималното такова за един иск, съгласно правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. Според настоящия съдебен състав предвид материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото, на адв. Е. И. следва да се заплати възнаграждение в размер на 360 лв.

Ето защо обжалваното определени ще се отмени, а вместо него ще се 2 постанови друго определение по същество, с което молбата за изменение на решението в частта на разноските ще се уважи, като се присъди посоченият размер на възнаграждението от 360 лв.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12406/29.09.2025г., постановено по гр. д.

№ 4582/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. Е. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 3979/21.08.2025 г. в частта му относно разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3979/21.08.2025 г., постановено по гр. д. № 4582/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. състав в частта му относно разноските, като

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: 180978004, адрес: гр.

Пловдив, ул. „Борба“ № 3, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 360 лв.

(триста и шестдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищцата С. Г. П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3