Решение № 516 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200303 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от ЛЮБ. Ж. Ж., против наказателно постановление № 21-1030-012073, издадено на 20.12.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца“, и й са отнети общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не било добре описано самото нарушение. АУАН не бил съставен в предвидения от закона срок посочен в чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателката имала постоянен адрес, на който пребивавала. Липсвали реквизитите по закон посочени в чл.42 ал.1 от ЗАНН, в това число месторабота и възрастта на нарушителя. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката била установена на 15.11.2021г. и писмено декларирала, че тя е управлявала автомобила. Самоличността й била 1 установена на 15.11.2021г. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. П.Б., който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения. Не бил спазен срокът предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 03.01.2021г. в 10.58 часа в гр.

Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ пътен възел Скобелева майка, северно платно, посока запад, жалбоподателят като водач, управлява собствения си лек автомобил Опел Корса, с рег. № ***, като се движи със скорост от 107 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, при отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, наказуема скорост 103 км/ч. Нарушението е установено с АТСС CORDON- М2 № MD 1196 и заснетият материал е показан на водача, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. С.Б. актосъставител и свид. Р.П. свидетел по АУАН се установява, че на база снимков материал и клип, намиращи се в стационарен компютър в сектор „Пътна полиция“, са призовали нарушителката, на която й е съставен АУАН. АУАН е бил съставен в 2 присъствие на нарушителя, и предявен и прочетен лично на нарушителката, и в присъствие на свидетеля по АУАН, като нарушителката е положила лично подписа си пред свидетелите. В показанията си свидетелите потвърждават фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП.

От приложената по делото справка за собствеността на моторното превозно средство се установява, че лекият автомобил с който е извършено нарушението, а именно Опел Корса, с рег. № *** , е собственост на жалбоподателя ЛЮБ. Ж. Ж..

От приложените по делото писма до Началника на 01 РУ при ОД на МВР- Пловдив, докладна записка, писмо до Началника на сектор „Пътна полиция“, писмо до Началника на 06 РУ при ОД на МВР- Пловдив се установява, че жалбоподателката не живее на посочения от нея постоянен 3 адрес и след множество опити за установяването й, същата не е открита и няма друг адрес.

От приложената по делото декларация от 15.11.2021г., за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, се установява, че на 03.01.2021г. около 10.58 часа, жалбоподателката ЛЮБ. Ж. Ж. като собственик, е управлявала личният си автомобил лек автомобил Опел Корса, с рег. № *** . Декларацията е саморъчно попълнена и лично подписана от ЛЮБ. Ж. Ж..

От приложената по делото покана се установява, че съсед на жалбоподателката на 03.12.2015г. е получил поканата за явяването й (на 14.12.2021г.), в качеството й на водач на МПС в сектор „Пътна полиция“, за съставяне на АУАН.

От приложеното по делото писмо АУ 00023 № 33913 от 09.07.2018г. от Български институт по метрология, за вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се установява, че техническото средство, с което е заснето нарушението е вписано под номер B-46- видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, като обхвата на измерване на скорост е от 20 км/ч до 300 км/ч., грешката при измерване на скоростта е +- 1 км/ч в лабораторни условия, а грешката при измерване на скоростта в пътни условия е +- 3 км/ч до и над 100 км/ч.

От представения по делото протокол от проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г. от Български институт по метрология се установява, че техническото средство е преминало през проверка на 21.02.2020г. Установява се, че уредът съответства на одобрения тип, като това съответствие е установено както от проверка при симулация на скорост, така и посредством мобилен полеви тест. Техническото средство има знак за провекра № 102, и защитни стикери № 06066, 06067 и 06068. В заключение е посочено, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Нарушението е установено на 03.01.2021г. Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията, „когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип." Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща 4 проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година.

Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021г. по к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на Административен съд- Пловдив./ По нататък, в цитирания протокол от проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г. от Български институт по метрология, в посочено в него проверено средство CORDON M2, триножник, се установява, че преминалото средство от проверка е средството, с което е заснето нарушението. Същото обстоятелство е посочено и в съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в който изрично е посочено и номерът на протокола за извършената проверка, а именно „протокол № 10-СИСИС от 21.02.2020г.“ В покрепа на този извод е, приложената по делото снимка на уреда извършил заснемането (триножник). Ето защо, за настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че техническото средство CORDON M2 MD 1196, с което е заснето нарушението е същото техническо средство, което е преминало проверка с протокол № 10-С- ИСИС от 21.02.2020г.

Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното АТСС при измерена скорост до и над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 107 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс от 3 %, се получава и скоростта, за която е наказан дееца, а именно 103 км/ч.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложеното по административната преписка статично изображение, което 5 съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и категоричен начин индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от ЗДвП е въведена презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в чието владение е бил автомобилът, именно това лице се наказва. В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и снетото от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив./

В приложеното статично изображение са посочени географските координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и соченият адрес, че е в границите на населеното място се установява, както от приложения протокол за използване на АТСС, така и от служебно извършената справка в „Google maps”, така и от приложения снимов материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г./