Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 235/2026
Вид
Решение № 148
Подписан
18.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.14 ал.2 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.14 ал.2 и ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.17 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 17 ал.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.18 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.6 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.9 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.242 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Г. П. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20265600200235 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от ЗЕЕЗА, вр. чл.12 от Европейската конвенция за екстрадиция.

Образувано е по искане на ОП – Хасково, за допускане екстрадирането на лицето С. А. /S.

A./, роден на **********г. в Република ***, *** гражданин, с *** ЕГН ***, със статут на постоянно пребиваващ в Р. България до *** г. с ЛНЧ № ****, в молещата държава Република Турция, по повод молба от 09.12.2025г. на 3 - ти Тежък Наказателен съд, гр.Едирне, за провеждане на наказателно производство /съдебен процес/ против него в молещата държава, за престъпление по чл.188/1, чл.53/1, чл.54/1-4 и чл.58 от Турския Наказателен кодекс - „Внос на наркотици и психотропни вещества“, наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Хасково, поддържа искането за екстрадиция на лицето, като счита, че молбата на турските съдебни власти, следва да бъде уважена поради липса на основания за отказ за екстрадиция на лицето и доколкото престъплението за което се иска предаването му, е съответно на престъплението по чл.242 ал.2 от НК на Р. България, наказуемо с повече от една година „лишаване от свобода“.

Защитникът на исканото лице, адв.Т. от АК – Хасково, намира молбата за екстрадиция на 1 лицето за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. В тази насока защитникът посочва, че от страна на турските власти не били представени исканите гаранции и молбата за екстрадиция не отговаря на законовите изисквания.

Исканото за екстрадиране лице С. А. / S. A./, роден на **********г. в гр.***, Р.***, *** гражданин, с *** ЕГН ***, с адрес в гр. ***, Р. ***, със статут на постоянно пребиваващ в Р.

България до *** г. с ЛНЧ № ***, съобразно издадено му на ***г. от МВР разрешение за пребиваване № ***, с посочен в същото адрес в гр. ***, посочва, че е ***, осъждан преди 20 години в Р.Турция. Първоначално същия изразява съгласието си за предаване на турските съдебни власти, което удостоверява с подписът си в съдебния протокол, но впоследствие оттегля съгласието си като заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Р. Турция. Посочва, че знаел за воденото от 2024г. против него в молещата държава наказателно производство и имал там двама адвокати, които да докажат невинността му, а от 2022 г. бил в Р. България, но не се укривал понеже не бил виновен, а преди 20 години престоял 7 години в затвор в молещата държава, единствено по предположения на прокурора, поради това нямал доверие на турските власти и не се прибирал там, а пребивавал в Р. България. В личната си защита поисканото за предаване лице, се придържа към доводите на защитникът си, като заявява, че за въпросното количество наркотично вещество в Р. България, щял да получи по - ниско наказание отколкото в Р. Турция. В последната си дума също заявава, че не желае да бъде екстрадиран в молещата държава Р. Турция.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с искането на ОП – Хасково, приложената към него и в превод на български език молба за екстрадиция от турските съдебни власти ведно със съпровождащите я документи, прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства и предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата за екстрадиране на лицето С. А. /S. A./, роден на **********г. в Р.***, *** гражданин, с *** ЕГН ***, е издадена на 09.12.2025 година от 3 - ти Тежък Наказателен съд гр.Едирне, Република Турция. Същата е адресирана до компетентните съдебни власти на Република България, като е постъпила по дипломатически път в Министерство на външните работи на Р. България, от там в Министерство на правосъдието, от тях е изпратена на ВКП, а от последните на ОП - Хасково. С молбата, се иска екстрадиция на посоченото лице, с отразен в същата негов последен адрес на пребиваване в Република България, гр.***, за провеждане на наказателно производство против него в молещата държава - Р. Турция, по повод внесен там в същия съд, обвинителен акт изготвен от Главна Републиканска Прокуратура гр.Едирне на 20.05.2025г., по следствие № 204/10273 за престъпление „Внос на наркотици и психотропни вещества“, посочено в молбата като извършено на 27.07.2024г., в гр.Едирне, Р.Турция, квалифицирано по чл.188/1, чл.53/1, чл.54/1-4 и чл.58 от Турския Наказателен кодекс, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години. Според даденото в молбата описание на фактическите обстоятелства по извършване на престъплението за което се иска екстрадирането на лицето, на 14.07.2024г. около 22.36 ч. поисканото за предаване лице С. А., пристигнал в Р.Турция през ГКПП „ Капъкуле“ Митническа зона „Капъкуле“, с превозно средство с рег. № ***, в което при извършената му 2 проверка били намерени укрити 13 пакета „канабис“ с общо бруто тегло 7.110 кг. и чисто /нето / тегло 6 кг. и 411 гр., от които 511.935 гр. канабис на прах. Описано е и поведението на лицето и придвижването му с посочения лек автомобил при пристигането на цитирания ГКПП, както и , че освен наркотичното вещество, сред личните му вещи не били открити други доказателства свързани с наркотичните вещества, а в хода на разследването от лицето били снети обяснения в които той отрекъл наркотичните вещества да са негови и заявил, че било възможно някой да ги е поставил в автомобила докато се намирал в митническия магазин. В молбата при описването на доказателствата е отразено, че според доклад от видеозапис от 14.07.2024г., след пристигането си в митническата зона с въпросното МПС, лицето чието предаване се иска, след като оставил автомобила и провел разговори с митнически служители, преминал но вече пеша през границата за Р. България. В молбата е отразено, че за престъплението, против лицето било образувано обществено дело в издаващия съд в Р.Турция, под № 2025/277, което не могло да бъде приключено понеже лицето било беглец – избягало и на 20.10.2025г. от съда била издадена заповед за арестът му № 2025/277, а на 21.10.2025г. издаден и червен бюлетин за издирването му по същото дело № 2025/277. Според отразеното в молбата, давностният срок за престъплението по закона на молещата държава, бил 20 години, давността била прекъсната и изтичала на 27.07.2044г. В молбата е декларирано, че престъплението в чието извършване е обвинено лицето, не е от политически, военен или финансов характер. Заявено е и ,че на лицето ще бъдат предоставени всички гарантиращи правата му възможности, регламентирани както във вътрешното право на молещата страна, така и в международните актове, които Република Турция е приела, включително, че при нарушаване на правата му, може да заведе дело против молещата държава в ЕСПЧ. Формулирана е и декларация относно спазване на принципа на особеността, чрез изразена готовност за предприемане на наказателно преследване за престъпления, различни от описаните в молбата за екстрадиция, само при изрично съгласие от страна на изпълняващата държава. Искането за екстрадиция на лицето е аргументирано с оглед необходимостта от предаването му на молещата държава, по повод водения против него там съдебен процес за цитираното престъпление и получените от съдебните власти на Република Турция данни, че лицето се намира на територията на Република България. Към молбата са приложени в превод на български език - Протокол доклад за изследване на 3-ти Тежък Наказателен съд Едирне по съдебно досие № 16373115 2025/277 – Наказателно съдебно досие, в който са посочени внесения против лицето обвинителен акт за цитираното престъпление, образуваното по него съдебно производство пред издаващия молбата съд, срока на давността, както и издадената заповед за арест на лицето от 20.10.2025г. която не могла да бъде изпълнена и била в сила. Въпросната заповед за арестуване на лицето също е приложена и според преводът й, същата е издадена на 20.10.2025г. от 3-ти Тежък Наказателен съд – гр. Едирне, по съдебно досие № 2025/277-Е, следствие № 2024/10273 на Главна Републиканска прокуратура, по повод престъплението „Внос на наркотици и психотропни вещества“ извършено на 27.07.2024г. Към молбата са приложени в превод на български език и приложимите законовите норми на турския наказателен закон – чл.188, чл.53, чл.54, чл.58 чл.63 от Закон № 5237 от Турския НК, като 3 първата от тях е приложимата за престъплението материална норма според която, за същото е предвидено наказание от 20 до 30 години „лишаване от свобода“ и кумулативно „глоба“.

Приложени са в превод и идентификационните данни за лицето. По повод молбата за екстрадиция, лицето С. А., бил обявен за издирване по линия на Интерпол от турските власти, като същия бил установен на 25.03.2025г. в гр.***, когато е спрян от полицейски служители при управление на МПС – л. а. „***“ с рег. № *** и при извършената му проверка е установено, че управлявал въпросното МПС, след употреба на високорисково наркотично вещество „ кокаин“. За посоченото против А. било образувано в Р.България наказателно производство, водено за престъпление по чл.343 б ал.3 от НК и на същата дата А. бил задържан със заповед по ЗМВР, по повод издирването му от турските съдебни власти.

Смоличността му била установена чрез изготвените две Експертни справки № 179 /2026 г.и № 180 /2026г. на ГПУ – Свиленград, констатирали идентичност във фотоизображението на турският му паспорт № *** и уведомена ВКП. С постановление на последната от 26.06.2026г., същия бил задържан на осн. чл.14 ал.2 и ал.3 от ЗЕЕЗА, за срок до 72 ч., уведомена била ОП – Хасково, от която в ОС – Хасково било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение и с Определение рег. № 115/27.03.2026г. постановено по ЧНД № 234/2026 г. на ОС – Хасково, на исканото за предаване лице, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на екстрадиционното производство.Според представените от ОП – Хасково доказателства, исканото за екстрадиране лице не е осъждано в Р.България, но явно отразеното в електронната му справка за съдимост е неточно, защото воденото против него наказателно преследване в Р. България, за престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, е завършило с одобрено на 06.04.2026г. и влязло в сила на същата дата, споразумение по НОХД № 227/2026г. на РС – Свиленград, с което е осъден за посоченото престъпление, на наказание 9 месеца „ лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години , кумулативно са му наложени и наказания „Глоба“ в размер на 300 евро и на осн. чл.343г от НК, е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 9 месеца, от което е преспаднато времето на лишаването му от това право по административен ред, считано от 25.03.2026г. Според последно представено от ОП – Хасково удостоверение, към 13.04.2025г. срещу лицето няма образувани и неприключени наказателни производства, както и повдигнати обвинения. С оглед липсата на изрично посочване в молбата за екстрадиция, на гаранциите по смисъла на чл.7, т.3, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА, както и възникналата неяснота относно датата на извършване на престъплението и дали се касае за съдебно или досъдебно производство, от молещата държава бе поискана допълнителна информация в тази насока, с цел гарантиране спазването на основните права на исканото лице, която бе получена. В тази насока от молещата държава е посочено, че се касае за образувано пред 3- ти тежък Наказателен съд – Одрин /Едирне/, съдебно производство № 2025/277, водено против исканото за предаване лице, по внесен от Главната прокуратура на Одрин обвинителен акт от 20.05.2025г., по разследване № 2024/10273 и дело № 225/3397, с който му е повдигнато обвинение за незаконен трафик на наркотични и стимулиращи вещества, квалифицирано по чл.188/1, чл.53/1, чл.54/1-4 и чл.58 от Турския НК. Отразено е също, че правата на обвиняемия са гарантирани съгласно чл.37 и 38 от 4