Протокол № 99 от 02.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 99 гр. Пловдив, 02.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Славейка Ат. Костадинова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора М. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600080 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) М. А. Л. лично и с адв. Г. Д. и адв. И. В., с пълномощни по делото.

Жалбоподателят (обвиняем) С. И. Г. пълномощно по делото. лично и с адв. А. П., с

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. В. Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Също.

Обвиняемият Л.: Да се гледа делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Г.: Също.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото с прочитане на:

- частната жалба на М. А. Л. - обвиняем по ДП № 12/2023 г. по описа на сектор „БОП“ – Пловдив, чрез адв. Г. Д., с/у протоколно определение № 341 1 от 22.02.2023 г., постановено по ЧНД № 411/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;

- частната жалба на адв. А. П. – защитник на С. И. Г. - обвиняем по ДП № 12/2023 г. по описа на сектор „БОП“ – Пловдив с/у протоколно определение № 341 от 22.02.2023 г., постановено по ЧНД № 411/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдебният акт се атакува като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и вземане на по-лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“ по отношение на обвиняемия Л. и „домашен арест“ или „парична гаранция“ по отношение на обвиняемия Г..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.

Адв. В. Поддържам изцяло въззивната частна жалба.

Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства.

Адв. Д.: Също нямам искания за отводи. Поддържам жалбата.

По отношение на М. Л. представям епикриза, от която е видно, че същият страда от диабет и която моля да приемете.

Обвиняемият Л.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото за мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на защитниците.

Адв. П.: Поддържам жалбата с/у определението на ПОС.

Нямаме искания за отводи към състава. Представям и моля да приемете като доказателства договор за изработка и монтаж на арктически соленоводен аквариум, сключен между фирмата на подзащитния ми и Регионалния природонаучен музей на 06.02.2023 г., ведно с фактура, от която е видно, че са му платени 5700 лв. авансово, за да направи аквариума до 30.04.2023 г., извадка от пловдивския сайт „Г. н.“, в която е посочено, че е г-н Г. е изградил и подарил 4 модула на природонаучния музей, както и договор за теглен от него паричен заем в размер на 100 000 лв.

Не възразявам по приемането на епикризата на другия обвиняем.

2

Обвиняемият Г.: Също не възразявам този състав да гледа делото за мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на защитника ми.

Моля да приемете доказателствата, които той представи, както и епикризата на Л..

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка да бъдат приети писмените доказателства, представени от защитата на обвиняемите.

Адв. В. Не възразявам да се приемат представените от адв.Д. и адв.

П. писмени доказателства.

Адв. Д.: Не възразявам да се приемат представените от адв. П. писмени доказателства.

Обвиняемият Л.: да се приемат.

Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитниците на обвиняемите – епикриза за Л., издадена от „П.“, договор за паричен заем, договор за изработка и монтаж на арктически соленоводен аквариум, фактура от 13.02.2023 г., в които фигурира обвиняемият Г., както и извадка от статия, публикувана в „Г. н.“, в която се споменава обвиняемият Г., са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети, поради което О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прочита гореописаните доказателства.

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбите срещу определението на Пловдивски окръжен съд. Считам, че съдът в пълнота е преценил законовите основания за вземане на найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като правилно и законосъобразно.

3

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии , от името на обвиняемия Л. ви моля да постановите съответния съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и незаконосъобразно атакуваното пред вас определение на Пловдивския окръжен съд, с което на подзащитния ми е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като вместо нея наложите по-лека такава. Поискали сме „парична гаранция“ в определен от вас размер, но алтернативно правим искане и за вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“. Считаме, че по този начин в най-пълна степен ще бъде намерен необходимият баланс, който законът изисква, между защита правата на този обвиняем и нуждата да се осигури нормалното протичане на наказателния процес в досъдебното производство. Това е и значението на мярката за неотклонение, а не тя да се превръща в репресия. Аргументите в подкрепа на така формулираното от мен искане са подробно изложени в голямата си част в подадената жалба, така че накратко ще изтъкна някои от тях още един път.

Ние не спорим, че част от предпоставките и основанията за налагане н а мярка за неотклонение, която и да е, са налице. Действително, привлечен е като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Действително, от данните по делото, което е пред вас, може да се направи обосновано предположение, че има съпричастност към извършеното деяние, наричано напоследък подозрение.

Нещо повече – той признава вината си, участието си в това престъпление.

Този факт е изключително важен и анализиран от първоинстанционния съд.

Тези обаче предпоставки и основания съвсем не са достатъчни за налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение, която е изключение по силата на закона.

Трябва да са налице и други две предпоставки съгласно закона, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Аз твърдя, че не са налице нито една от тези визирани предпоставки по отношение на този обвиняем. Законът изисква тези опасности да са реални, а не хипотетични и меко казано, начинът, по който се е аргументирал в определението си ПОС е несериозен и ще обясня защо.

Съдът в определението си първоначално казва, че е налице единствено реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Въобще не 4 обсъжда в мотивите си опасността той да се укрие и за да мотивира този свой извод излага аргументи за това, че се касаело за широка, мащабна престъпна дейност, което е много хиперболизирана оценка. Иначе не знаем какво ще правим по други дела. Нещо повече – извършено било в съучастие, естествено е, че тук се касае за елемент на състава на престъплението, за което е предвидено съответно наказание. Ние анализираме състава и елементите му не могат да се обсъждат и вземат предвид във връзка с наказанието и с мерките за неотклонение. Забележете за какво става дума. Говори се за продължителен период от време. Два месеца преди това е дал заявка за изготвяне на документи на двама клиенти и отива да ги взема след два месеца. Това ли е широката дейност? Говори се за територията на различни населени места, но единият живее в Пловдив, а другият в Пазарджик. По същия начин можем да кажем територията на Европейския съюз. Това е смешно и несериозно, особено когато става въпрос за такива тежки последици за обвиняемия, свързани с ограничаване неговата свобода. Практиката и законът са категорични, че за да има реална опасност за извършване на престъпление, трябва да има категорични данни, че има предишно осъждане. Направи се опит да се изтъкне и използва факта от ПОС, че преди 15 години той е бил осъждан. Това е недопустимо, защото е реабилитиран и не може това да ес използва като рестрикция за обвиняемия. На второ място, трябва да има категорични данни за трайна и продължителна връзка или контакти към организираната престъпност или към криминалния контингент. На трето място, за да има такава опасност, трябва да има данни за неприключили наказателни производства. Да не говорим, че съдът е длъжен да посочи какво престъпление може да извърши, като се говори за друго. Какво ще направи? – Папата ли ще убие?

Това са такива интерпретации, които са недопустими. Нещо повече, веществените доказателства са иззети и няма как да продължи тази дейност и пр. Що се отнася до наведената опасност, която в никакъв случай не е реална, а предположение или констатация на съда, да се укрие, законът и практиката са категорични. Наличието на постоянен адрес и собствено жилище, на постоянно пребиваване на това място, наличието на стабилно семейство с внуци, съпруга, деца, добър бизнес на съпругата и сина му, в който той помага, дават всички основания, които изключват опасността да се укрие, още повече реална. Съдът въобще не мотивира тази опасност, а 5 само я излага като факт. Липсата на мотиви знаем, че опорочава акта, което е също едно смущаващо положение. Налице са данни, които представих пред вас, че той се намира в недобро здравословно състояние. Страда от диабет, постоянно приема медикаменти и пребиваването му в ареста крие сериозен риск за неговото здраве, който следва да бъде отчетен. Не на последно място, трябва да стане ясно, че той признава вината си, разкайва се, има безукорно процесуално поведение и защо трябва да превръщаме една такава мярка за неотклонение в натиск и в средство за унижаване, изтезаване, каквото не е предназначението и същността на тези мерки за неотклонение. Имаме принцип, който трябва да спазваме – при максимална икономия на наказателна репресия да се постигат целите на мерките за неотклонение.

В този смисъл моля да отмените това порочно определение на Окръжен съд Пловдив и да наложите по-лека мярка за неотклонение от определената „задържане под стража“, вкл. домашен арест, който съобразно анализа на ВКС се констатира, че не се прилага адекватно и често, защото домашният арест ограничава свободното придвижване на обвиняемите и при ефективен контрол се препятства, както укриването, така и възможността за извършване на престъпление от обвиняемия, т.е. дори да са налични тези две опасности, за които говорим, адекватна е точно тази мярка за неотклонение.

Адв. В. Уважаеми госпожи апелативни съдии , аз ви моля да уважите частната ни жалба и да отмените определението на Пловдивския окръжен съд, с което на подзащитния ни е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Наистина обективният подход изисква да заявя, че споделям изцяло становището на съда, че може да се направи обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил вмененото му престъпление. Той самият не отрича това обстоятелство – признава се за виновен и съжалява за постъпката си. Не мога обаче да споделя становището на съда за наличието на другите две предпоставки – да се укрие или извърши друго престъпление. Съдът прави извод за наличието им като изхожда от съдебното му минало. То показва един безспорен факт, че не е осъждан и не може да се черпят аргументи, че това може да повлияе на една бъдеща престъпна дейност и да бъде използвано така, че да обосновава тази опасност да извърши престъпление. Нещо повече - като се 6 обсъжда реалната опасност да извърши престъпление, това не може да е хипотетично. Ако не е съобразена с фактите по делото, тя може да доведе по-скоро до неправилна интерпретация, отколкото до реално потвърждаване на следващите се изводи от установените факти и обстоятелства. По-скоро тази реална опасност, според мен, трябва да се придържа към рамките на конкретното разследване и да се изследва въпроса дали във връзка с това разследване съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Очевидно в случая това не е така и не само като изхождаме от обстоятелството, че той не е осъждан, а като се има предвид и неговото отношение към обвинението. Фактът, че се е признал за виновен и не отрича становището на прокурора, че е извършил вмененото му деяние, явно показва, че няма интерес да пречи на разследването по някакъв начин, т.е. за него не са налице и мотиви да върши и някакво предполагаемо престъпление. Целта на мярката за неотклонение е да осигури нормалния и безпроблемен ход на разследването и в случая и интересите на обвинението, респ. разследващите, съвпадат с интересите на подзащитния ни. Всички имат интерес от бързото приключване на разследването. На практика това, към което той се стреми, е да може в максимално кратки срокове и със съдействието на другия обвиняем да се изяснят относимите по делото факти и въз основа на тях вече да се премине към конкретно обвинение и съответно наказание.