Решение № 19546 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19546 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110144517 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ДЗ.“ АД за заплащане на сумата от 4439,81 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, включващо 15 лв. ликвидационни разноски, по щета № 211625777 за вреди, причинени при ПТП на 04.12.2023 г. на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № СВ 1837 СН, вследствие противоправно поведение на водач на автомобил „Мерцедес 308Д“, с рег. № СО 7030 СХ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 616,72 лв. за периода 08.08.2024 г. – 25.08.2025 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за л. а. „Опел корса“, с рег.

№СВ 1837 СН, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 8864,62 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил изцяло дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана, като останал непогасен остатък в размер на 4 439,81 лв.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес 308Д“, с рег. № СО 7030 СХ към датата на процесното ПТП.

Твърди, че размерът на претенцията е завишен. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината и противоправността. Излага доводи относно начина на формиране на 1 обезщетението. Оспорва вида и степента на вредите, както и изключителната вина на водача на застрахования при него автомобил, въвежда възражение за съпричиняване, в която насока излага подробни съображения. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Безспорно е, че към 04.12.2023 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Мерцедес 308Д“, с рег. № СО 7030 СХ и ответното дружество.

Безспорно е, а и е видно от представената по делото застрахователна полица, че към 04.12.2023 г. между собственика на автомобил „Опел Корса“, с рег. № СВ 1837 СН и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Безспорно е и се установява от материалите по делото, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 8864,62 лв. за отстраняване на вредите по автомобил „Опел Корса“, с рег. № СВ 1837 СН.

Безспорно е и се установява от ликвидационен акт, че по регреса е заплатена сума в общ размер на 4439,81 лв.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 04.12.2023 г. Същият в обстоятелствената си част е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 04.12.2023 г., около 15:20 часа, товарен автомобил „Мерцедес 308 Д”, с рег. № СО 7030 СХ се движел по бул. „Сливница“, с посока от бул. „Панчо Владигеров“ към ул.

„Околовръстен път“ и в района на № 444, водачът реализирал ПТП със спрелият пред него на пешеходна пътека лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № CB1837CH.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително материалите по административно- наказателната преписка и показанията на свидетелите Н. З. и Й. Х..

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. „Опел Корса“, с рег. № CB1837CH.

Според чл. 23, ал. 1 ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

2

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на автомобил „Мерцедес 308 Д”, с рег. № СО 7030 СХ не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него л.а. „Опел Корса“, с рег. № CB1837CH, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на автомобил „Мерцедес 308 Д”, с рег. № СО 7030 СХ е осъществил нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Опел Корса“, с рег. № CB1837CH. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, както твърди ответника.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

Практиката на СГС приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз и съответно замяна на части, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. Така съгласно Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11793/2021 г.; Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г. ; Решение № 3860 от 16.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12482/2021 г. ; Решение № 4819 от 18.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9312/2021 г.; Решение № 2674 от 26.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12701/2021 г. и др.

От справка от официалния представител на марката /л.136/ е видно, че автомобилът е бил в гаранция до 26.05.2026г./ по уговорена удължена гаранция/.

Съгласно заключението на вещото лице по допусната САТЕ към датата на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил в експлоатация 2 години, 6 месеца и 15 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 19.05.2021г. Като възприема, че за автомобил до 3 год. от датата на първоначална регистрация следва да се отремонтира по цени на официален сервиз.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС е 8864,62 лв.

По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 8864,62 лв.

3

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 8864,62 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде присъдена.

Ето защо суброгационното право на ищеца е възникнало до сумата от 8879,62 лв.

По регреса е заплатена сума в общ размер на 4439,81 лв.

По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер за разликата от 4439,81 лв./2270,04 евро/.

Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.

След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията по щетата е била входирана при ответното дружество на 08.07.2024г./л.

48/. Тоест, длъжникът е изпаднал в забава на 08.08.2024г.

Претендира се обезщетение за забава за периода 08.08.2024 г. – 25.08.2025 г. в размер на 616,72 лв.

Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от 08.08.2024 г. – 25.08.2025 г. върху присъдената сума в размер на 2270,04 евро е 616,72 лв./315,32 евро/ /изчислен с лихвен калкулатор на НАП/, до която сума следва да се уважи иска.

Относно разноските по производството:

Разноски на ищеца: ДТ- 116,36 евро, Депозит АТЕ – 150 евро, Депозит свидетел – 25,00 евро, юрисконсултско възнаграждение – 102,26 евро, такса СУ – 2,17 евро или общо 395,79 евро.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на „ДЗ.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., както следва:

Разпечатката съдържа 60 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d102a811-98a8-4caa-b9bd-b951d073647f