Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5322 от 06.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8507/2025
Вид
Решение № 5322
Подписан
06.08.2026
Състав
Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5322 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 894 от 19.01.2023г., постановено по гр.д. № 46793/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав, са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу Й. С. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Й. С. Д. дължи на „Юробанк България“ АД следните суми по сключен между страните договор за потребнителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019г., а именно: 15 817,93 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019 г. за периода от 24.09.2019 г. до 09.09.2020г., ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането; 633,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 12.02.2020 г.; 327,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1018,49 лв., представляваща мораторна лихва след извънредното положение за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.; 52 лв., представляваща такси по обслужване на кредита за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.; 84 лв., представляващи нотариални 1 такси за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46126/2020 г. С решението „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на адв. Т. А. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 2014 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ и съдействие на Й. С. Д. в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „Юробанк България“ АД, в която са развити съображения за неговата неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответницата по спора Й. Д. се е задължила по процесния договор за кредит в качеството й на поръчител, а не като съкредитополучател. Сочи, че от разпоредбите на договора било видно, че Дасколова е поела солидарно задължение за изплащане на сумите по кредита, заедно с другия кредитополучател - Р.М.. Счита, че предвид наличието на клауза в договора, която изрично урежда солидарната дължимост на сумите от двамата кредитополучатели, то било ирелевантно за спора обстоятелственото по чия сметка е усвоен кредита, какви са вътрешните отношения между М. и Д., както и кой реално е извършвал погасителни вноски по кредита. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Претендира присъждането на съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът Й. С. Д. е подал отговор на въззивната жалба със становище за неоснователност на изложените в нея правни и фактически доводи. Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на страната, оказал й безплатна правна защита.

С решение № 3020 от 20.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 4167/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, обжалваното решение е потвърдено изцяло. За да постанови решението съдебният състав е споделил изложените от първоинстанционния съд съображения, че правното качество на Й. С. Д. като страна по процесния договор за потребителски кредит е на поръчител, а не на съдлъжник, както и че уреденият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок за предявяване на претенцията срещу поръчителя е изтекъл 2 преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С решение № 207 от 21.07.2025г. на ВКС по к.т.д. № 1861/2024г., I т.о., ТК, е отменено решение № 3020 от 20.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 4167/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Съгласно задължителните за настоящата инстанция указания по правилното прилагане на закона, въззиваемата страна-ответник Й. С. Д. има качеството на съдлъжник по договора за потребителски кредит, като съгласно чл. 1, ал. 4 от него същата е поела основното задължение да изплаща кредита и то възниква независимо от това на кое от лицата – съдлъжници е предадена фактически сумата и как е ползвана, т.е. налице е съгласие за възникване на солидарност на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД. В договора и съпътстващите документи липсва изразена воля за учредяване на поръчителство, както от страна на ответницата, така и от страна на банката, като не е спазена и установената в чл. 138, ал. 1 ЗЗД писмена форма за действителност на договора за учредяване на поръчителство. Тъй като въззивната инстанция е отхвърлила предявените искове само и единствено с мотива, че не е спазен срокът по чл. 147 ЗЗД, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изложи съображения по съществото на спора и относно дължинмостта на процесните вземания, както и относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, в каквато насока ответницата била развила съображения.

Настоящото въззивно производство е повторно след решение № 207 от 21.07.2025г. на ВКС по к.т.д. № 1861/2024г., I т.о., ТК. С определение 12.12.2025г. са дадени указания на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и е предоставена възможност на страните да заявят становището си и да ангажират доказателствени искания в тази насока.

С молба от 19.12.2025г. въззивникът „Юробанк България“ АД е изразил становище, че сключеният между страните договор не съдържа неравноправни клаузи, както и че такива оплаквания не били наведени от въззиваемата страна до този момент в процеса.

Със становище от 26.01.2026г. въззиваемата страна Й. С. Д. е посочила, 3 че неравноправните клаузи в процесния договор се изразявали на първо място в липсата на информираност и липсата на съгласие относно съществени клаузи на процесния договор, представляващи неразделна част от него. В тази насока твърди, че погасителният план бил изготвен само по отношение на кредитополучателя Р.М. и само тя го била подписала, поради което от нея се търсело изпълнение на клаузи, с които не била запозната при сключване на договора и не била приемала. На второ място сочи, че банката била наложила едностранно условия, касаещи погасителния план, които утежнявали нейното положение без нейно съгласие, като не била изразявала и съгласие да поеме солидарна отговорност. На трето място сочи несъразмерност на тежестта, изразяваща се в погасяване на чужд дълг от нейна страна без собствена полза.

Потребителският кредит бил отпуснат единствено в полза на Р.М., докато Й.

Д. не била получила нищо по него и нямала икономическа полза от договора.

На четвърто място счита, че банката прилагала нелоялна търговска практика като предоставяла информация по начин, който не позволявал на длъжника да разбере реалните условия и последствия от договора и поставяла потребителя в неблагоприятно икономическо положение.

В проведеното на 13.03.2026г. открито съдебно заседание съдът е указал на въззиваемата страна да заяви, дали при евентуално установяване нищожност на кредитното правоотношение вследствие на неравноправни клаузи в потребителския договор, желае същото да бъде запазено, като същата е заявила, че не желае неговото запазване.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание 4 чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по което ответникът има качеството солидарен длъжник /съкредитополучател/, отпускането на уговорената сума, размера на дължимата главница, както и обявяването на кредита за предсрочно изискуем при уговорените в договора условия; наличието на валидна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; наличието на валидна уговорка за заплащане на претендираните договорни такси за предоставени услуги и техния размер; изпадането на ответника в забава за плащане и размера на претендираната мораторна лихва; както и че договорните клаузи са индивидуално уговорени. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на процесните вземания.

От приетия в първоинстанционното производство договор за потребителски кредит № FL975808 от 21.03.2019г., сключен между „Юробанк България“ АД като кредитодател /“банката“/ от една страна и Р. Г.а М. и Й. С.

Д. в качеството им на кредитополучатели, се установява, че банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 16 512 лева за текущи нужди, който се отпуска по посочената в договора сметка на името на кредитополучателя Р. Г.а М.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено заплащането на променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтния лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити в съответната валута, увеличен с фиксирана договорна надбавка в размер на 8,85%. Според чл. 3, ал. 9, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 11,58%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 23 619,89 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора, а видно от приложения погасителен план, това е датата 21.03.2026г., като месечните погасителни вноски се дължат до 21-во число на съответния месец за срока на договора. В чл. 5, т. 2 е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит /посочената в чл. 2, ал. 1 от договора кредитна сметка/ в размер на 3,50 лева.

Клаузата на чл. 9 предвижда, че при просрочие на дължимите погасителни 5 вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет. Уговорката на чл. 14 от договора урежда, че при непогасяяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На основание чл.

60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК. Договорът, ведно с приложенията към него – методология за определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, погасителен план и искания за отпускане на кредит, са подписан от представители на „Юробанк България“ АД, както и от кредитополучателите Р. Г.а М. и Й. С. Д., като автентичността на положените подписи не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Заедно с подписването на договора и погасителния план, въззиваемата страна Й. Д. е декларирала, че е получила екземпяр от тях на 21.03.2019г. /датата на сключване на договора/.