Решение № 4479 от 17.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112196 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от С. П. П. против „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД се твърди, че на 06.03.2023г. между ищцата и първото дружество бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 1800 лв. Кредитът следвало да се върне до 07.03.2024г. Съгласно чл.4, ал.3 в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят следва да предостави гаранция за сума в размер на 2220 лв., а съгласно чл.6, ал.1 в случай, че такава гаранция не бъде предоставена, на дружеството се дължала неустойка в размер на 1440 лв. За обезпечаване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне на гаранция от 06.03.2023г., като според договора било дължимо възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 114 лв. на месец. Твърди се, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било достатъчно в договора да са упоменати само разходите, а следвало да има яснота кои точно разходи формират ГПР. Тази неточност поставяла потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Сключването на акцесорния договор на практика се явявало част от договора за кредит, тоест те следвало да се разглеждат като едно цяло. Поради това възнаграждението на поръчителя следвало да бъде включено в ГПР и в погасителния план.

Доколкото не било включено в ГПР, било налице заобикаляне на забраната на чл.19 ЗПК.

1

Гаранцията било задължително условие за получаване на кредита. При условията на евентуалност се претендира прогласяване нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като се сочи, че размерът противоречи на добрите нрави. Договорената лихва от 40.61 % надхвърляла повече от 3 пъти законната. Договорът за поръчителство бил нищожен, тъй като длъжникът не получавал никаква престация, като бил нарушен принципът на справедливостта. Размерът на кредита бил 1800 лв., а размерът на възнаграждението на поръчителя – 1 368 лв., като нямало житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на толкова висока цена. Направено е искане за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, както и на договора за поръчителство. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Неткредит“ ООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1800 лв., при ГПР от 49.08 % и ГЛП от 40.61 %. Оспорват се твърденията за недействителност на договора. Информация за ГПР се съдържала в договора. Липсвала неяснота какво ще се дължи по договора. На основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК неустойката не следвало да се включва в ГПР.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец да заплати сумата от 676.96 лв. падежирала главница, дължима за периода от 07.06.2023г. до 07.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, 163.04 лв. падежирала възнаградителна лихва за периода от 07.07.2023г. до 07.10.2023г., 838.03 лв. предсрочно изискуема главница от 07.11.2023г. до 07.03.2024г. Твърди се, че към 24.10.2023г. С. П. е направила две плащания, в общ размер от 455 лв., на дати 03.05.2023г. и 09.06.2023г. С насрещната искова молба се прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от „Кредит Гарант БГ“ ООД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Между това дружество и С. П. не бил сключван договор за гаранция, гаранция не била издавана, не било заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Претендирани са разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, както и становище по постъпилите писмени отговори.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 06.03.2023г., сключен между „Неткредит“ ООД и С. П. П., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател.

Представен е и договор за предоставяне на гаранция № *** от 06.03.2023г., сключен между ищцата и „Кредит Гарант БГ“ ООД, по силата на който С. П. – наредител е възложила, а дружеството се е съгласило да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД за сума в 2 размер на 2220 лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по договор за потребителски кредит от 06.03.2023г.

Представен е Стандартен европейски формуляр, както и разписки от 09.06.2023г. за сума от 150 лв. и 06.03.2023г. за сума от 305 лв., с наредител С. П. и получател първото ответно дружество.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което „Неткредит“ ООД развива своята дейност по предоставяне на онлайн кредити чрез интернет сайт „netcredit.bg“. При попълване на формата за кандидатстване, в т.3 потребителят трябва да избере една от трите възможности – гаранция от Кредит Гарант, гаранция или поръчител.

Потребителите, които желаят да получат кредит подават заявки за кредит чрез посочената страница, създават свой акаунт, като се регистрират със свой имейл адрес и посочват парола за достъп. Системата автоматично проверява дали имейл адресът е съществуващ или не.

След попълване на заявката клиентът получава съобщение на своя мобилен телефон, като получения ПИН следва да въведе в определено поле, за да може да потвърди заявката.

Кредитните експерти се свързват с клиента, като на клиентите, чиито заявки са одобрени, се изпраща по имейл договор за потребителски кредит, с който е необходимо те да се запознаят и ако са съгласни с клаузите му да активират линк, намиращ се в същия имейл. След приемането на договора за потребителски кредит от клиента, същият се счита за сключен и се превежда сумата, по банкова сметка по заявката или чрез системата Ипей.

По делото е прието допълнително заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което към процесната дата потребителят е имал възможност да сключи договор, без да сключва договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД, като в този случай е получавал информационно съобщение след натискане на бутон „Продължи“, в което е уведомяван, че се дължи изчислена неустойка, в случай, че не се предостави гаранция.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно по делото, установява се и от представените писмени доказателства, че на 06.03.2023 г. между С. П. П. и „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1 800 лв. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

3

В чл.4, ал.3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно ред и условия, предвидени в общите условия на договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2220 лв., със срок на валидност до 08.03.2024г. Според чл.6, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1440 лв.

От страна на ищцата се твърди, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата се е видяла принудена да сключи и договор за предоставяне на гаранция № *** от 06.03.2023г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД, като към исковата молба е представен цитираният договор, който не носи подписи на страните по него. Кредитодателят твърди, че кредитното правоотношение не е обезпечавано от кредитополучателя. Второто ответно дружество също твърди, че между „Кредит Гарант БГ“ ООД и С. П. не е сключван договор за гаранция, гаранция не е издавана, респ. не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Договор не бил подписван, нито бил сключван от разстояние. С оглед на този спорен въпрос по делото бяха приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, като според основното заключение при попълване на формата за кандидатстване, в т.3 потребителят трябва да избере една от трите възможности – гаранция от Кредит Гарант, гаранция или поръчител, а според допълнителното заключение към процесната дата потребителят е имал възможност да сключи договор, без да сключва договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД, като в този случай е получавал информационно съобщение след натискане на бутон „Продължи“, в което е уведомяван, че се дължи изчислена неустойка, в случай, че не се предостави гаранция. Съдът възприема заключенията на вещото лице като компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, като приема, че по делото не е доказано между „Кредит Гарант БГ“ ООД и ищцата да е сключван договор за гаранция. Видно е от допълнителното заключение, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит ищцата, като потребител, е разполагала с възможност да го сключи, без да сключва договор за гаранция. В този случай обаче, както от анализа на съдържанието на договора за потребителски кредит, така и от допълнителното заключение на вещото лице, се налага извод, че от страна на потребителя е била дължима неустойка в размер на 1440 лв., съгласно чл.6, ал.1 от договора.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, 4

ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.08 %, а фиксираната лихва- 40.61 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Както се посочи, в чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1440 лв., която се начислява на месец и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Неустойката се дължи във връзка с кредита и следва да бъде включена като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Както се посочи, според договора за кредит ГПР е 49.08 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова са нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Налице е следователно една нищожна кредитна сделка. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск за прогласяване недействителността на договора е основателен и следва да бъде уважен.