Решение № 21 от 18.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ****, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20231620100038 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, т. 2 от ГПК

Предявени са обективно съединени искове от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. П. Б., срещу Б. И. И., ЕГН **********, от ****, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице КРЕДИСИМО ЕАД и ответника, при условията на ЗПФУР (от разстояние) е сключен Договор за потребителски кредит № 724955/26.08.2016 год., по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 400 лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва и такси, в срок до 20.08.2017 год., на 12 месечни вноски от по 41,24 лв.

Страните договорили фиксиран лихвен процент – 41,24% и ГПР 50%.

С оглед необходимостта от обезпечаване на кредита, между ответника и третото лице АЙ ТРЪСТ ЕООД на 26.08.2016 год. бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, а между кредитора и АЙ ТРЪСТ ЕООД – Договор за поръчителство. По силата тези договори ищецът се е задължил спрямо кредитополучателя за всички задължения на ответника в случай на неизпълнение.

1

Ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора за заем и задължението му било погасено от поръчителя на 23.02.2021 год.

От своя страна поръчителят уведомил ответника още същия ден за извършеното погасяване на задължението по кредита и го поканил да възстанови платената сума.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 год. изпълнилият солидарен длъжник – третото лице АЙ ТРЪСТ ЕООД прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.

Ответникът бил уведомен за цесията на 30.03.2021 год., но не последвало плащане.

За това по заявление на ищеца била издадена Заповед № 888/09.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1449/2022 год. на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на чл.

47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

За това ищецът иска : да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 617,32 лв., от която:

- 245,22 лв. главница,

- 177,24 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,

- 27,27 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 год. –20.08.2017 год.;

- 101,55 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2017 – 23.02.2021 год.,

- 66,04 лв. – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021 – 02.03.2021 год.

Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (08.08.2022 год.) до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Твърди се, че за периода 13.03.2020 - 13.07.2020 год. не е начислявана законна лихва за забава.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира разноски, като НЕ представя списък по чл. 80 ГПК.

2

Ответникът Б. И. И. се представлява от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК, който признава исковете.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1449/2022 год. на ЛРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично и за които въпреки, че не се представя списък по чл. 80 ГПК са налице писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото, ищецът е сторил съдебни разноски в общ размер на 7 5 0 лв., от които 125 лв. за заповедното производство и 625 лв. за исковото производство.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. И., ЕГН **********, от ****, 3 като кредитополучател по Договор за потребителски кредит №

724955/26.08.2016 год., сключен с третото лице КРЕДИСИМО ЕАД и сключеният във връзка с него, с третото лице АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор от 26.08.2016 год. за предоставяне на поръчителство, ДЪЛЖИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, сумата от 617,32 лв.

(шестстотин и седемнадесет лева, 32 ст.) , за която има издадена Заповед № 888/09.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1449/2022 год. на РС Лом и която сума включва: - 245,22 лв. главница, - 177,24 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, - 27,27 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 год. –20.08.2017 год.; - 101,55 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2017 – 23.02.2021 год., и - 66,04 лв. – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021 – 02.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (08.08.2022 год.) до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, от ****, ДА ЗАПЛАТИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 750 лв., от които 125 лв. за заповедното производство (ч.гр.д. № 1449/2022 год. на ЛРС) и 625 лв. за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4