Решение № 428 от 08.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Пазарджик, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200856 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С. Д. К. от град М., обл.Х., с ЕГН:

********** против НП № 4 от 20.02.2024 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с което на жалбоподателя на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.трето във връзка с чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и за нарушение на режима, определен в чл.21, т.6 и т.16 от ЗЗТ във връзка с раздел II, т.4.5, подраздел I от плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001 г. на Министерски съвет и във връзка с раздел II, т.4.0, подраздел I, т.26 от плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001 г. на Министерски съвет, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната 1 основателност.

Въззиваемата страна – АНО, изпраща процесуален представител, който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът провери основателността на жалбата, и след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят С. К. се занимавал с животновъдство. През 2023 год. той притежавал 220 броя животни - едър рогат добитък / ЕРД/, за пашуването на които имал издадени разрешителни от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“. /НПР/. Разрешителните /л.96 – л.99 в делото/ се отнасяли за парков участък /ПУ/ Якоруда и важали за периода от 15.06.2023 год. до 31.10.2023 год. Жалбоподателят бил упълномощил свид.Н. В., който също притежавал ЕРД, да го представлява пред различни институции, в т.ч. и пред Дирекция „НПР“, с цел набавяне на разрешителни и др. документи, необходими за пребиваването на животните в границите на защитената територия, каквато представлявала „НПР“.

По повод транспортирането на животните на територията на „НПР“, с цел реализиране на издадените му разрешителни за паша в ПУ Якоруда, на 31.07.2023 год. жалбоподателят, свид.В. както и още 4 лица, собственици на ЕРД подали до Директора на Дирекция „НПР“ заявление да им бъде издадено разрешително /необходимо съгласно ЗЗТ и плана за управление на „Национален парк Рила"/ за разтоварване и придвижване на говедата от пасищен район „Б.“ под асфалтовия път, до пасищата за които имат разрешителни за паша през 2023 год., обосновавайки се че по този начин животните ще се придвижат по най бърз и лесен начин, без да преминават през туристически маршрути. В заявлението собствениците на ЕРД , в т.ч. и жалбоподателят написали че придвижването на животните по „сегашните“ правила – по съществуващите прокари било практически невъзможно, поради значителната им отдалеченост от мястото на разтоварване и дългия път на придвижване до пасищата, включително и през туристически пътеки, преминаването през които се забранявало от ЗЗТ и плана за управление на парка. Отделно жалбоподателят подал до Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ и заявление за поставяне на електропастир в района на ПУ Белово, пасищен район „Б.“ за нощуване на животните, ведно с 2 обосновка / л.56 в делото/.

По повод горните заявления Директора на Дирекция „НПР“, не се произнесъл. Така жалбоподателят, свид.В. както и останалите 4 собственици на ЕРД, фигуриращи в заявлението на л.58 в делото, не разполагали с необходимите по закон разрешителни за поставяне на електропастир, разтоварване и придвижване на животните на територията на парка, в случая пасищен район „Б.“ в района на ПУ Белово. Независимо от това от 01.08.2023 год. до 08.08.2023 год. свид.В., както и неговия син Д. организирали транспортирането на общо 1399 бр. ЕРД, от които 220 броя собственост на жалбоподателя. Останалите били собственост на лицата, молители по заявлението, коментирано горе. Животните били разтоварени от специални автомобили - животновози в близост до асфалтов път в района на ПУ Белово, местността Р.д., пасищен район „Б.“, който както бе вече казано е част от „Национален парк Рила“. Животните престоявали ден – два в ограниченото с поставения от свид.В. на 31.07.2023 год. електропастир място, под асфалтовия път, след което поетапно били отвеждани от него до участъците в парка, за пашуването на които собствениците имали издадено разрешително за паша.

Животните, собственост на жалбоподателя били отведени от свид.В. до различните местности в ПУ Якоруда, за които се отнасяли разрешителните за паша. Докато обаче животните престояли за няколко дни в района на ПУ Белово, местността Р.д., пасищен район „Б.“, те пашували. Това те правили и докато се придвижвали до ПУ Якоруда. Този им естествен инстинкт нямало как да бъде спрян от придружаващия ги свид.В..

Всичко това било непосредствено възприето от свидетелите Д.К., Ю.Д. и Р.К. – служители в Дирекция „Национален парк Рила“, за което те съставили констативни протоколи. /Вж. констативни протоколи от л.90 до л.93 вкл. и на л.29 в делото/. В последствие въз основа на КП срещу всички собственици на 1399 бр. ЕРД, които били установени по ушните им марки и други отличителни белези били съставени АУАН, а впоследствие срещу жалбоподателя и обжалваното в настоящото производство НП. С него жалбоподателят е обвинен че на 08.08.2023 год. е допуснал отклонение от правилата и нормите за поведение в защитена територия, изразяващо се в паша на едър рогат добитък /ЕРД/ на територията „Национален парк Рила“, ПУ Белово, местността Р.д., пасищен район „Б.“, за който няма издадено разрешение за паша на ЕРД.

3

Така установеното съдът възприе от показанията на свидетелите Д.К., Ю.Д. , Р.К. и Н. В., които намират пълна подкрепа от писмените доказателства по делото. Освен това така установените факти не са спорни.

Няма спор, че жалбоподателят през м. август 2023 год. не е взел участие в транспортирането, разтоварването и придвижването на собствените му 220 бр. животни ЕРД, а това е било направено от свид.В., който разполагал с пълномощно да го представлява пред различни институции, в т.ч. и пред Дирекция „Национален парк Рила“, но не и за извършването на тези фактически действия /Вж. пълномощно на л.95 в делото/. Свид. В. добросъвестно установи обаче, че жалбоподателят е бил наясно с мястото, на което са били разтоварени животните му, като не може да има съмнение че той е знаел, че не разполага с разрешение за пашуването им на това място, което пък няма как да бъде избегнато поради естествения инстинкт на животното да пашува, както установи в разпита си свид.В..

Същественият въпрос тук е дали жалбоподателят единственото в качеството си на собственик на процесните животни ЕРД следва да понесе административно наказателната отговорност за тяхното пашуване извън определените в разрешителното на Директора на НПР места, което се забранява с цитираните в НП разпоредби на плана за управление на „Национален парк Рила“, след като фактически не е осъществявал дейност в защитенат а територия в нарушение на законовия режим. Приложената от АНО санкционна норма – чл.81, ал.1, т.1, предл.трето от ЗЗТ гласи следното:

"Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: т.1 осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта“.

При така разписаната разпоредба съдът намира, че жалбоподателят единствено в качеството си на собственик на животни ЕРГ, за които е установено че са допуснати да пашуват извън определените в разрешителното на Директора на НПР места не може да бъде годен субект на вмененото му нарушение, след като е установено с категоричност че той не е взел участие в транспортирането, разтоварването и придвижването на процесните животни извън "разрешеното" пасище. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл.10 ЗАНН, съгласно която допустителите се наказват само в случаите, 4 предвидени съответния закон или указ, а в процесния случай такова предвиждане липсва.

По горните съображения НП като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Само за пълнота следва да се посочи основателността на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО по никакъв начин не е установил, че собствените на жалбоподателя 220 бр. животни ЕРД към 08.08.2023 год. са продължавали да се намират ПУ Белово, местността Р.д., пасищен район „Б.“, а е бил длъжен тъй като повдигнатото административно – наказателно обвинение е за тази дата. Показанията на свид.В., че говедата са били придвижени до ПУ Якоруда няколко дни преди това останаха изцяло неопровергани и по този начин разколебаха обвинението и на процесуално основание.

Все с оглед на пълнота следа да се каже, че неоснователно процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че Директора на НПР е дал разрешение за разтоварването на процесните животни в ПУ Белово, местността Р.д., пасищен район „Б.“, макар и на по – късен етап. Видно е от представените доказателства, че разрешението / л.89 в делото/ е по повод друго заявление, датиращо от 04.10.2023 год . / л.88 в делото/ и то касае обратното транспортиране на животните с цел напускане територията на НПР поради влошаване на метеорологичните условия. Въпросното разрешително е релевантно в друга посока, тъй като от него е видно че извеждането на животните от друго място е невъзможно. При това положение ако изводът на съда беше, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, то при всички случаи следваше да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са в общ размер на 800 лева. За действителното заплащане на разноските своевременно се представиха надлежни доказателства.

Възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение не бе направено, поради което разноските не могат да бъдат намалени от съда.

По изложените съображения, РС – Пазарджик, на основание чл.63, ал.2, 5 т.1 от ЗАНН ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 4 от 20.02.2024 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с което на С. Д. К. от град М., обл.Х., с ЕГН: **********, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.трето във връзка с чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и за нарушение на режима, определен в чл.21, т.6 и т.16 от ЗЗТ във връзка с раздел II, т.4.5, подраздел I от плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001 г. на Министерски съвет и във връзка с раздел II, т.4.0, подраздел I, т.26 от плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001 г. на Министерски съвет, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, към Министерство на околната среда и водите ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К., с ЕГН:

********** адрес: град М., обл.Х., улица „К.П.в.“ №2, вх. „А“, ет.3, ап.7, направените по делото разноски за един адвокат размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6