Решение № 135 от 24.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Харманли, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630101083 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, първият от които за сумата от 5001лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и иск за лихви с правно основание чл.86 от Закон за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че към 09.ІІІ.2025г. ищецът П. И. К. ЕГН ********** от гр.Любимец, работел на длъжност „младши експерт“ в „ГОИ“ при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково.

Сочи се, че на тази дата, за времето от 20.30ч. до 08.30ч. на 10.ІІІ.2025г., ищецът бил на работа - наряд съвместно с колегата си - ст.полицай М. А.. Около 21.50ч. се получило обаждане от ОДЧ при РУ - Харманли, с което били уведомени, че на ул.„Чавдар войвода“ до дом 50, има лице от мъжки пол, което върви по улицата и размахва нож. Ищецът и колегата му А. веднага се отправили към посоченото място, като получили указания да отработят получения сигнал.

Пристигайки на място полицейските служители установи, че лицето, което нарушава обществения ред, е ответника А. К. С. ЕГН ********** от гр.Харманли, който им бил служебно известен. Той вървял по улицата и крещял несвързани неща.

Сочи се, че след като полицейските служители спрели служебния автомобил до ответника, излезли от колата. Те се представили на ответника и го попитали дали той е лицето, за което се отнася сигнала, и дали има в себе си нож.

Твърди се, че по това време ответника бил във видимо нетрезво състояние миришел на алкохол, а на поставения въпрос, отговорил положително - като казал, че го носи за да се защитава от бежанци. В този момент ответника се пресегна с дясната си ръка и извадил отнякъде зад кръста си нож с размери около 30см. Той започнал да размахва ножа и да казва на полицейските служители да се махат.

Ищецът и колегата му, разпоредили на ответника да остави ножа на земята и да се успокои, но се случило точно обратното: той започнал да размахва ножа още по-силно, като замахванията му били насочени към служителите.

В исковата молба се твърди, че докато размахвал ножа, ответника С. повтарял, че бил лежал в Пазарджик и че бил „биячът на махалата“. Към служителите той отправял 1 закани, че ще ги дупче с ножа, като се насочвал ту към ищеца, ту към неговия колега. Наред с това ответника предизвиквал служителите да се бият с него.

По време на така разигралата се ситуация, ищецът и колегата му А. внимавали ответника А. С. да не ги нарани. Неговите действия били такива, че не иска само да сплаши полицаите, а бил готов наистина да ги нарани, като ги прободе. Това поведение на ответника накарало ищецът да потърси и съдействие от други колеги.

Не след дълго на място пристигнали 4-ма служители на ЗЖУ Кърджали, с чиято помощ ответника бил задържан, като му бил поставени белезници и той бил отведен в РУ Харманли, където бил задържан. Въпреки това С. не преставал да буйства и да отправя заплахи от типа на: „Голяма грешка направихте, ще видите какво ще стане“. Казвал, че като го пуснат пак ще намери служителите, и ще се разправи с тях.

Ищецът твърди, че в резултат на извършеното от ответника С. претърпял редица неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и страх от осъществяването на отправената заканата за убийство. Деянието засегнало по негативен начин всеки един аспект от живота му - личен, професионален, емоционален, здравословен.

Дълго време след случилото се ищецът изпитвал притеснения за живота си.

Ответника С. му бил служебно познат, тъй като и други път били получавали сигнали за извършвани от него нарушения и престъпления. Наред с това ищецът знаел, че С. редовно злоупотребява с алкохола, както и употребява различни забранени вещества, което го правело още по-опасен. Сочи се, че след като ищеца бил наясно с лошите характеристични данни на ответника, и след отправената от страна на последния директна заплаха за живота, той бил под постоянен стрес и напрежение. К. чувствал тревожност и заживял с мисълта, че А. С. рано или късно ще намери начин да изпълни заканата си. В резултат на това, ищецът започнал да имам проблеми със съня, което не било нормално.

Твърди се, че освен емоционални и здравословни последици, отправената закана от С., засегнала ищеца и в социален аспект. Поради огромния стрес, който изпитвал след инцидента, той се затворил в себе си, загубил желание да излиза и да води социален живот.

Макар да живеел в гр.Любимец, К. имал опасения, че ответника може да го намери и там и да му навреди.

В исковата молба се сочи, че ищеца живеел на семейни начала с фактическата си съпруга, като двамата имали два малки деца. Когато тя научила за случилото се, изпадна в паника. Тревожела се ежедневно - когато ищеца тръгвал за работа , както и през времето когато бил на смяна. К. не знаел как да я успокоя и това допълнително го тревожело чувствал се безпомощен да промени нещо.

Твърди се, че в професионален план ищецът също преживях редица неудобства по повод на инцидента. Боял се, че е възможно случилото се с ответника може да се повтори и да пострада. Изпитвал страх при всяко получаване на сигнал да не се окаже, че отново става дума за ответника. Имало период, в който ищецът не желаел да ходи на работа и дори обмислял варианта да напусне работата, въпреки трудностите да издържа финансово за семейството си.

Твърди се, че въпреки изминалото време - споменът у ищеца за случилото се не излизал от ума му и продължавал да му носи неприятни емоции почти ежедневно.

В исковата молба се сочи, че за осъщественото от ответника С. престъпление, било образувано досъдебно производство - № 192 /2025г. по описа на РУ Харманли. След приключване на досъдебната фаза на делото, с Определение №116/ 17.ІХ.2025г. по НОХД №437/2025г. по описа на Районен съд Харманли, съдът бил одобрил споразумение съгласно което ответника А. С. бил признат за виновен за това, че: На 09.ІІІ.2025г. в гр.Харманли, област Хасково, се заканил на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, а именно на П. И. К., заемащ длъжността „Командир на отделение“ в Група „Охранителна Полиция“ към РУ Харманли при ОД на МВР-Хасково, с престъпление против личността - убийство, насочвайки се към него с нож в ръка и изричайки думите: „Ще ви дупча с нож“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му“- престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Съдът наложил на С. наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца.

Сочи се, че деянието съставляващо престъпление, било деликт по смисъла на 2 гражданското право. Налице било влязло в сила определение на съда за одобряване на споразумението, което определение имало последиците на присъда, която на основание чл.300 от ГПК била задължителна за гражданския съд и доказвала противоправното деяние и вината на ответника. С оглед на това били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и причинителят на вредата следвало да бъде осъден да я поправи.

Причинените на ищеца от престъплението щети били предимно от неимуществен характер и се изразявали във всички претърпени от него неудобства,- подробно описани в исковата молба. За тези щети ответникът дължал равностойно и справедливо обезщетение.

Размерът на това обезщетение следвало да бъде определен от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Според ищеца адекватният размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено в негова полза възлизало в размер на 5001.00лв. Върху тази сума се дължала и законна лихва, считано от датата на увреждането, съгласно правилата на чл.86 от ЗЗД. Размера на лихвата за периода 09.ІІІ.2025г. до датата на завеждане на делото в съда, възлизал на 507.44лв.

Моли се съда - на основание чл.45 вр. чл.51 ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД, да осъди ответника А. К. С. ЕГН **********, от гр.Харманли, да заплати на ищеца П. И. К. ЕГН **********, от гр.Любимец, сумата от 5001.00лв., представляваща обезщетение за виновно причинените му от ответника неимуществени вреди в резултат на извършен на 09.ІІІ.2025г. в гр.Харманли деликт - престъпление по чл.144 ал.3 т. 1 вр. ал.2 вр. ал. 1 от НК, за което ответникът е осъден с Определение №116/17.ІХ.2025г. по НОХД №437/2025г. по описа на PC-Харманли, както и на основание чл.86 от ЗЗД ,да заплати на ищеца сумата от 597.44лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на деликта 09.ІІІ.2025г., до датата на завеждане на делото в съда - 02.ХІІ.2025г., както и да заплати лихвата за забава върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника А. К. С. не е депозирал отговор на исковата молба. Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника -редовно призован се явява и оспорва предявените искове.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Не е спорно между страните, че с Определение № 116 / 17.ІХ.2025г. постановено по НОХД № 437 по описа на Районен съд Харманли за 2025г., влязло в законна сила на 17.ІХ.2025г. ответника А. К. С. е признат за виновен за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от Наказателен кодекс, за това, че: на 09.ІІІ.2025г. в гр.Харманли, област Хасково, се заканил на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, а именно на П. И.

К., заемащ длъжността „Командир на отделение“ в Група „Охранителна Полиция“ към РУ Харманли при ОД на МВР-Хасково, с престъпление против личността - убийство, насочвайки се към него с нож в ръка и изричайки думите: „Ще ви дупча с нож“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му“. Гореизложеното се потвърждава и от изисканото и приобщено НОХД № 437 по описа на Районен съд Харманли за 2025г.

По делото в качество на свидетели- по искане на ищцовата страна са допуснати гласни доказателства и са разпитани в качеството на свидетели: Т. Г. П., М. А. И. и Л. Д. К.

От показанията на св.Т.П. – живуща на семейни начала с ищеца, се установява, че след нощната смяна на 09.ІІІ.2025г., се прибрал в дома си видимо притеснен. В последствие К. обяснил случилото се по време на дежурството: за заплахите и нападането с нож от ответника, както и за заканите отправени срещу семейството им. При този разговор ищеца предупредил свидетелката да бъде внимателна като излиза с децата.

В последствие, когато ищеца отсъствал от дома, той започнал често да звъни по телефона на П., като се притеснявал къде се намира и кога ще се прибира.

Пред свидетелката, ищецът изразил сериозните си опасения, че ответника няма задръжки и е способен да осъществи заканите си, че доста често е пиян и употребявал 3 наркотични вещества, както и че и друг път е бил задържан.

С времето притесненията не избледнели, а се задълбочили и той останал винаги напрегнат и притеснен. Ищецът престанал да излиза от дома си, когато не е на работа.

Прекарвал свободното си време само със семейството. Опасенията на ищеца, че ответника С. ще търси начин да осъществи заканите си, като посегне не семейството му довели до това, че той започнал да мисли да напуска работата си в Полицията. Често казвал че ходи с нежелание на работа.

Свидетелката заявява, че и към настоящия момент - повече от година след случилото се, К. продължавал да говори за действията на ответника С. и да преживява отново случилото се.

Изложените от св.П. твърдения за емоционалното състояния на ищеца след случилото се, за притесненията и за намеренията му за напущана на системата на МВР, се потвърждават изцяло от показанията на св. Л. К.а – колежка на К..