Решение № 698 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503045 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от А. А. М., с която обжалва решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав в частта, в която съдът е отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 7 000 лв. до пълня претендиран размер от 60 000 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът коректно, последователно и пълно е разгледано развитието и последователността от действия, който са извършени от страна на ответната страна в досъдебното производство, което се е водило срещу ищеца, от което се установява, че цялостното поведение на представителите на ответника е било последователно и целящо единствено да навреди на ищеца. Твърди, че това поведение от страна на ответника говори за едно изключително последователно и упорито отношение от негова страна, чиято е увреждане. Твърди, че съдът приема за доказани неимуществените вреди, но не дава нужната парична оценка като репарация. В тази връзка твърди, че наказателно производство е продължило повече от три години, две години от които в съдебна фаза, през което време Прокуратурата поддържаше ожесточено обвиненията, което е предизвиквало страх, ужас, че ще бъде допусната една съдебна грешка и ще бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил. Твърди, че 1 поведението на представителите на ответника и в досъдебното, и в съдебното производство е било изключително нападателно, което действително му се отрази по много негативен и неприятен начин предвид възрастта му и влошеното му здравословно състояние. Твърди, че в резултат на действията на ответника са му причинени огромни и неимоверни неимуществени вреди, като същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с образуваното наказателно дело и незаконно повдигнатото ми обвинение.

Твърди, че решението е необосновано, тъй като от събраните свидетелски показания се установи, че по време на дългия и продължителен наказателния процес е увредена нервната система, до ден днешен изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се е превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от неговите близки, познати и приятели отказват да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мислят заради незаконните обвинения за лош човек, трафикант на тютюн и какво ли още не. Твърди, че необосноваността се подкрепя и от недооценения от съда факт, че прокуратурата прояви една неоправдана упоритост на всяка цена да бъде осъден човек, за който доказателствата сочеха еднозначно, че е невинен.

Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уронване на честта, достойнството и доброто му име, негативно отражение върху психоемоционалното ми състояние, страхът, огромния стрес и напрежение в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение съдът неправилно не е оценил в общ размер от 60 000 лв. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 7 000 лв. до 60 000 лв. и вместо него постанови ново, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер, като претендира и заплащане и на направените разноски.

Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата.

Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

С въззивна жалба Прокуратура на Р България обжалва решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. М. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, което е довело до необосновано висок размер на присъденото обезщетение. В тази връзка твърди, че определеният от съда размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира със събраните доказателства по 2 делото.

Твърди, че с ъобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК изцяло в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство да установи, че е претърпял като пряка и непосредствена последица само и единствено от процесното обвинение описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в страх от осъждане, страхово- тревожни изживявания, нарушения на съня, увредено психо-емоционално състояние, постоянен стрес и напрежение, затваряне в себе си, уронване на честа, достойнството и доброто му име, негативно отражение върху отношенията му с голяма част от близки, приятели и познати, които отказвали да общуват с него. Твърди, че изводът на съда се основава на показанията на разпитания по делото свидетел. От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства може да се приеме за установено, че той действително е имал негативни преживявания (притеснения, неудобства и несигурност), които са нормално изводими от ситуацията, в която се е намирал и не надхвърлят житейски обичайните в подобни ситуации. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че не са налице твърдения и ангажирани относими доказателства и доказателствени средства за увреждания, имащи трайни негативни последици за психичното състояние на ищеца, както и върху професионалната му реализация. Твърди, че изцяло недоказани останаха твърденията на ищеца за злепоставянето му в обществото и уронване на доброто му по причина единствено и само на процесното обвинение, тъй като преди предявяване на процесното обвинение, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, също за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което житейски логично е това обстоятелство вече да е променило в негативен аспект отношението на околните към ищеца и да е накърнило доброто му име в обществото, ако се е ползвал с такова.

Твърди, че съдът е не е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай, като не е взел предвид продължителността на обвинението, респ. на периода на търпене на вредите (3 години), особено като се има предвид обстоятелството, че наказателното производство се е развило и в двете му фази досъдебна и съдебна, а в съдебната му фаза делото е гледано пред две съдебни инстанции.

Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че продължителността на наказателното производство в досъдебната му фаза е значително по-кратка от съдебната, в която обаче органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции, взимането на най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Ответникът по тази жалба А. А. М. оспорва същата. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Твърди, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като през цялото време Прокуратурата поддържаше ожесточено обвиненията, което е предизвиквало страх, ужас, че ще бъде допусната една съдебна грешка и ще бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил. Твърди, че неоснователността се подкрепя и от събраните свидетелски 3 показания, че по време на дългия и продължителен наказателния процес е увредена нервната система, до ден днешен изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърна в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от неговите близки, познати и приятели отказват да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мислят заради незаконните обвинения за лош човек, трафикант на тютюн и какво ли още не. Следва да се подчертае и силното унижение, потъпкването на личното му достойнство и чест и продължителното насаждане на негативния образ на лице, което се занимава с акцизни стоки без бандерол. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, че съдът е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на А. А. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 785/21 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, потвърдена с окончателно решение № 410/02.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 1 438/23 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен и е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на А. А. М. сумата от 10 лв., разноски за внесена държавна такса.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 15 023/20 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 6 647/20 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, по което е привлечен като обвиняем с постановление на прокуратурата от 29.06.2020 г., като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с обвинителен акт от 15.01.2021 г. Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на А. А. М. за това, че на 31.03.2020 г. около 17:30 часа в товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, per. № ********, паркиран на автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле в посока към гр. София, държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия - общо 39.5 кг, нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от 4

Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв бандерол се изисква по закон съгласно Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2, ал. 12, ал. 1, чл. 64, ал. 4 и чл.

28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като тютюнът бил опакован по следния начин: 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.7 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.8 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, като стойността на 1 кг тютюн без бандерол е 280 лева, със стойност на дължимия акциз за килограм от 152 лева, а общата стойност на горепосочения тютюн без бандерол е в размер на 11 060 лева, общата стойност на дължимия акциз е 6 004 лева и случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като делото е внесено в Софийски районен съд за разглеждане.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0ff5bd9-eb49-47ab-842a-511569dc0856