Определение № 158 от 21.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. гр. Добрич, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500072 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Н. С. С. от с.О.,общ.Б.,обл.Добрич срещу определение №668/08.12.2023 г. по гр.д.№696/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по делото.В жалбата се изразява недоволство от определението,като се сочи неправилна преценка на съда на финансовото състояние на страната,отправила молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.Настоява се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.

Производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е едностранно в рамките на исковото производство,поради което препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна по делото.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частната жалбоподателка е уведомена за обжалваното определение на 10.01.2024 г.,частна жалба вх.№339/17.01.2024 г. по описа на БРС,подадена по електронна поща на 17.01.2024 г.,е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 17.01.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за 1 него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№696/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК от Н. С. С. от с.О.,общ.Б.,обл.Добрич срещу „С.Г.Груп“ ЕАД-гр.Перник за установяване,че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяване на вземанията по давност сумите по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№518/2009 г. на БРС,по повод на който е образувано изп.д.№20107370401769 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие ДОС,както следва:7 801,54 лв-главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението;796,98 лв-договорна лихва за периода 27.12.2008 г.-26.08.2009 г.;7,01 лв-наказателна лихва за периода 27.12.2008 г.-26.08.2009 г. и 570,28 лв разноски.

С изрична молба /на лист 9 от делото на БРС/,депозирана ведно с исковата молба,ищцата Н. С. С. е поискала на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на държавни такси по делото /не и от разноски/,тъй като не разполагала към момента с достатъчно парични средства.В молбата се сочи,че С. е в изключително затруднено финансово състояние;няма движимо и недвижимо имущество;не получава пенсия,трудово възнаграждение или други доходи;не може да работи поради здравословни проблеми;живее в жилището и домакинството на сина си,който бил поел грижите за нея.Към молбата са приложени декларация за материално и гражданско състояние,удостоверение от ТД на НАПВарна,справка от АВп,справка за образувани изпълнителни дела срещу молителката.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение,че липсват доказателства за влошено здравословно състояние на молителката или наличие на друга обективна причина,възпрепятстваща полагането от същата на общественополезен труд и реализиране на доходи.Наличието на висящи изпълнителни дела срещу молителката не означавало непременно липса на средства за заплащане на таксите по делото.Освен това е 2 преценено,че фактът на упълномощаване от молителката на адвокат по делото сочел на нейна финансова възможност да поеме и разходите във връзка с исковото производство.

Преценката на районния съд,че финансовото положение на ищцата позволява същата да внесе изискуемите държавни такси за водене на делото,не почива на конкретните доказателства по делото,а на предположения.

В декларацията за материално и гражданско състояние ищцата Н. С. заявява при декларирано знание за възможната наказателна отговорност при неверни данни,че не получава месечни доходи от трудово възнаграждение,пенсия,наеми,ренти,дивиденти от търговска дейност и др.Страда от заболявания,които не й позволяват да работи.Сочи,че живее в жилището на сина си и е изцяло на издръжката на последния,който е поел и лечението й.Същата е вдовица,поради което не получава финансова помощ от съпруг,но не получава и наследствена пенсия.Твърдението й,че не работи,е подкрепено от удостоверение изх.№ от 11.10.2023 г. на ТД на НАП-Варна,от което е видно,че същата не е била заета по трудово правоотношение от септември 2010 г. до настоящия момент.Справка №1143993/04.09.2023 г. на Агенция по вписванията сочи,че действително Н. С. не притежава недвижими имоти на територията на страната.Финансовото й състояние е очевидно тежко,щом срещу нея има висящи три изпълнителни дела според справка изх.

№14120/08.06.2023 г.,изготвена от ЧСИ Л.С. с район на действие ВОС.Ако същата разполагаше с достатъчно парични средства,задълженията й по делата щяха да са погасени чрез плащане.Задълженията по висящите дела безспорно натоварват финансовия й статус.Представената на немски език медицинска документация не може да бъде ценена,доколкото е на чужд език,респ. не е представен превод на документите на български език според изискването на чл.185 от ГПК.Останалите доказателства,депозирани от ищцата по делото,обаче са достатъчна база да се приеме,че същата е финансово затруднена.При положение,че ищцата С. не притежава имущество на значителна стойност,от което би могла да генерира доходи,и не е трудово заета,респ. не получава месечни доходи,очевидно е затруднена да внесе дължимите държавни такси по делото.В случая дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТКССГПК за водене на делото е в размер на 462,06 лв,а не 367,03 лв според изчисленията на районния съд.Когато се цели да се установи 3 недължимост на няколко вземания,е налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.439 от ГПК относно всяко от вземанията /така определение №290 от 22.07.2020 г. по ч.гр.д. №1458/2020 г.на ВКС,4-то г.о.,определение №106 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. №930/2014 г.на ВКС,2-ро г.о.,определение №433 от 18.10.2016 г. по ч.т.д. №1651/2016 г.на ВКС,1-во т.о./.В настоящия случай се касае за обективно съединени искове с цена от 7 801,54 лв;796,98 лв;7,01 лв и 570,28 лв,а не до един иск с цена-сбор от всички вземания.Дължимата държавна такса в размер на 4% се определя върху цената на всеки иск съгласно чл.72 ал.2 от ГПК,а не от сбора от цената на всички искове.При изложените изводи за удостоверените финансови възможности на ищцата С. очевидно дължима държавна такса в размер на 462,06 лв е непосилна за нея.

Не отговаря на действителността констатацията на първоинстанционния съд,че ищцата С. била заплатила възнаграждение за адвокат по делото.Ищцата е упълномощила един адвокат /пълномощно на лист 4 от делото на БРС/.Доказателства по делото за уговорено и изплатено в полза на пълномощника адвокатско възнаграждение на настоящия етап от производството не са представени,т.е. само от факта на упълномощаване на адвокат по делото не може да се обоснове извод,че ищцата има стабилно финансово състояние.Няма данни същата да е изплатила на адвоката сериозно по размер възнаграждение,за да е налице съмнение в достоверността на твърдението,че не разполага с достатъчно парични средства.

При тези данни за тежко финансово състояние на Н. С. молбата й за освобождаване от заплащане на такси по делото е основателна и следва да бъде уважена.Процесуалният закон поставя като предпоставка за уважаване на молбата надлежно удостоверения чрез доказателства,вкл. чрез декларация за имуществено състояние,обективен факт на влошено материално положение на страната,без да регламентира като условие наличието или не на субективна вина на лицето за изпадането му в такова състояние.В този смисъл е ирелевантно дали ищцата С. по своя вина или по обективни причини е изпаднала в тежко финансово състояние.Достатъчна за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК е констатацията за наличието на такова състояние като обективен факт,възпрепятстващ поради липса на парични средства достъпа на лицето до правосъдие и възможността му да проведе пълно доказване на 4 исковата си претенция.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено,респ. молбата за освобождаване от държавни такси следва да бъде уважена.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №668/08.12.2023 г. по гр.д.№696/2023 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА

Н.

С.

С. с

ЕГН

********** от с.О.,общ.Б.,обл.Добрич,ул.“***“ №9 от заплащане на държавни такси по гр.д.

№696/2023 г. на Балчишкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5