Определение № 30793 от 25.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30793 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110108518 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено, че Н. Х. Янева- Петрова в качеството си на собственик на гараж 2, находящ се в сграда А6- част от комплекс „Мирамонте“ с административен адрес: гр.

София, ул. „Акад. Петър Динеков“ № 13, дължи на етажните собственици в сградите, формиращи комплекса, сумата от общо 260.24 евро (508.98 лева), включваща сумата от 397.93 лева, представляваща вноски за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост за периода от 01.12.2022г. до 31.05.2024г., сумата от 45.90 лева, представляваща месечни вноски за фонд "Ремонт на комплекс" за периода от 01.12.2022г. до 31.05.2024г., сумата от 34.56 лева, представляваща месечни вноски за фонд "Ремонт на сграда" за периода от 01.12.2022г. до 31.05.2024г., сумата от 30.59 лева, представляваща вноски за фонд "Ремонт на ЕС" за периода от 01.12.2022г. до 31.12.2022г., решението за дължимостта и размера на които били взети на проведено на 22.10.2022г. съвместно общо събрание на представителите на сградите, включени в жилищния комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 31690/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищците твърдят, че ответницата е собственик на гараж 2, находящ се в сграда А6, представляваща част от жилищен комплекс „Мирамонте“, находящ се на административен адрес: гр. София, ул. „Акад. Петър Динеков“ № 13, както и че на 22.10.2022г. било проведено съвместно общо събрание на представителите на сградите в комплекса, на което били взети решения относно дължимостта от всички собственици на обекти в комплекса на конкретни суми за поддръжка и управление на общите части в същия, за ремонти на сградата и на комплекса, както и за консумативи, касаещи ползването им, както и относно начина на разпределянето на тези суми между собствениците на самостоятелни обекти. С оглед на това и доколкото Н. Янева- Петрова не заплатила определените съобразно това решение разходи за поддръжка, управление и ремонт на общите части, припадащи й се в качеството й на собственик на посочения гараж, ищците претендират процесните суми, както и разноските за заповедното и за исковото производства.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете като недопустими, евентуално- като неоснователни, позовавайки се на идентични фактически и правни съображения. На първо място, поддържа, че доколкото в случая ответницата, а и всички индивидуални собственици 1 в т. нар. комплекс, придобивайки правото на собственост върху самостоятелните си обекти, не придобили право на собственост върху идеални части от земята, върху която били построени сградите, а единствено право на строеж върху същата, тази земя не представлявала обща част, вкл. за всички находящи се върху парцела 25 сгради, поради което и не били приложими нормите на чл. 18 ЗУЕС, предвиждащи провеждане на съвместни общи събрания между представителите на етажните собствености по въпроси, касаещи общи за всички тях части. С оглед на това счита, че ищците не са легитимирани да предявяват претенцията, тъй като не съществува съвместна етажна собственост между етажните собственици във всички сгради, респ. че взетите на процесното съвместно общо събрание от 22.10.2022г. решения не са годни да обвържат ответницата като собственик на обект в една от сградите, за която, освен това, се излагат подробни съображения, че съставлява отделна, самостоятелна етажна собственост. Като допълнителен довод в подкрепа на поддържаното от нея, че не е обвързана от решението на съвместното общо събрание, сочи че същото е проведено с участието на представители само на част от сградите в комплекс „Мирамонте“, сред които не била сграда А6, както и че договорите, сключени от избрания управител на етажната собственост, не били подписани нито лично от ответницата, нито от надлежен представител на етажните собственици в сграда А6. Наред с това, поддържа, че в случая не била налице хипотеза и на т. нар. „жилищен комплекс от затворен тип“, доколкото не били налице предпоставките за това, предвидени в определителната норма на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, а освен това, не съществувал и договор с нотариална заверка на подписите, вписан в Агенцията по вписванията, сключен между инвеститора и етажните собственици, съобразно нормата на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС. Оспорва действителното извършване на услугите, предмет на сключените от управителя на ЕС договори за охрана, за присъединяване на обекти към разпределителната електрическа мрежа, за възлагането на управлението и поддръжката на комплекса, както и действителното извършване на разходите за тези дейности, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи, считайки, че същите по никакъв начин не биха могли да бъдат отнесени към разходи, свързани със сграда А6. Като самостоятелно основание за неоснователност на исковете сочи обстоятелството, че имотът бил съсобствен при условията на съпружеска имуществена общност между нея и съпруга й, срещу когото претенцията не била предявена. Претендира разноски.

На първо място, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че съображенията на ответницата, с които обосновава довода си за недопустимост на претенцията, доколкото касаят валидното и надлежно възникване на спорното материално право в правната сфера на ищците, имат отношение към основателността на исковете, а не към тяхната допустимост, доколкото не се касае за наличието на отрицателни, респ. липсата на положителни процесуални предпоставки за съществуване, респ. за упражняване на правото на иск.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, че: 1/ ответницата е собственик на сочения в исковата молба гараж; 2/ че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост; 3/ че са налице предпоставките за провеждане на съвместно общо събрание между етажните собственици в сградите, построени в процесния парцел, в частност, че етажните собственици в тези сгради са собственици и на земята в обем, съответен на правото им на собственост върху съответните самостоятелни обекти в сградите, за което понастощяем не се сочат и представят доказателства; 4/ че на процесното съвместно общо събрание от 22.10.2022г. са взети валидни решения, годни да обвържат и ответницата, вкл. такива за дължимост на сочените в исковата молба разходи- по видове и общи размери; 5/ размера на припадащата се на ответницата част от тези разходи; 6/ настъпването на изискуемостта на вземанията на ищците за същите.

При установяване на тези факти с правно значение в тежест на ответницата е да установи, че е заплатила процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се 2 излагат твърдения.

С оглед конкретно наведените от страните твърдения и доводи на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че ответницата е собственик, вкл. през исковия период, на гараж 2, находящ се в сграда А6, намираща се на административен адрес: гр. София, ул. „Акад. Петър Динеков“ № 13, че тази сграда е построена върху парцел, върху който същият инвеститор е построил още 24 жилищни сгради, че всяка от 25- те сгради в парцела е в режим на етажна собственост между собствениците на самостоятелни обекти във всяка от тях.

Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на представените от страните с исковата молба и с отговора по чл. 131 ГПК документи, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Без уважение следва да бъде оставено искането от името на ответницата за допускане събирането на гласни доказателствени средства, доколкото обстоятелствата, които страната се домогва да установи чрез тях, са неотносими с оглед предмета на спора и основанието на претенциите, очертано чрез изложените от името на ищците конкретни фактически твърдения.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 31690/2024г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства на документите, представени от ищеца с исковата молба, както и от ответницата- с отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от името на ответницата искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 31690/2024г. по описа на СРС, 54 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026г. от 10:35 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3