Определение № 30467 от 17.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30467 гр. София, 17.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско дело № 20241110160291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. №176600/21.05.2025 г. от заявителя, с която се иска съдът да измени определение №19803 от 02.05.2025 г., с което издадената по делото заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и в полза на длъжника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, които счита за прекомерни, поради което моли да бъдат намалени съобразно действителна и правна сложност на делото, евентуално до сумата 50,00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК длъжникът чрез своя процесуален представител е депозирал становище вх. №210733/16.06.2025 г. (наименовано частна жалба) по молбата с правно основание чл. 248 ГПК, според което не е налице основание за изменение размера на адвокатско възнаграждение , както и че същият следва да се определя от размера на претенцията, а не от извършените действия.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

С определение №19803/02.05.2025 г. съдът е осъдил заявителя да заплати на длъжника по делото сумата от 300,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Разноските от длъжника са сторени по повод депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото издадената по делото заповед за изпълнение е била обезсилена поради постъпило възражение и непредявяване на установителен иск в срок, в полза на процесуалния представител се следват разноски.

За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, противно на заявеното от длъжника, но и от вида и обема на предоставените защита и съдействие.

Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено на сумата 50,00 лева. Този извод не се разколебава от 1 обстоятелството, че подаденото възражение не е по образец, тъй като видно от същото единственото изявление е, че сумите не се дължат.

Предвид гореизложеното молбата на заявителя за изменение на постановеното определение в частта за разноските се явява основателна.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №19803 от 02.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№60291/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на присъдените в полза на длъжника Т. К. К ЕГН ********** с адрес: гр. .. разноски в производство от 300,00 лева на 50,00 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2