Решение № 13117 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13117 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20241110106783 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. А. Ш. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 131/04.12.2023 г., и неговата отмяна; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол на ТПМ и АС” при ответника; 3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа за пет месеца в размер на 11 162 лв. за периода от 04.12.2022 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане, и 4) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 103 лв. за периода от 04.12.2023 г. до 07.02.2024 г. (съгласно уточнителна молба с вх. № 67547/28.02.2024 г.). Претендира разноски.

Във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ съдът намира за необходимо да отбележи, че за определяне цената му изхожда от посочения от ищеца размер на брутното му трудово възнаграждение – 2232,40 лв., и исков период – от 04.12.2022г. до 04.05.2023г., който обхваща пет месеца. В случая не е налице нередовност, доколкото искът е определяем като размер. Погрешно аритметически с доклада по делото е изчислена цена на иска за период от шест, вместо за пет месеца, но с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса приемането на доклада без възражения от страните не е годно да санира този пропуск и не сезирира съда с разликата между изводимия от твърденията на ищеца и 1 формулирания петитум размер на иска (11 162 лв.) и стойността, посочена в доклада (13 394,40 лв).

Ищецът твърди, че от 23.03.2009 г. бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявал длъжността „Инженер в инвеститорски контрол“, а считано от 01.10.2015 г. – „Ръководител звено „Инвеститорски контрол ТПМ И АС“ в отдел „Контрол и оценка на инвестиционна и ремонтна дейност“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ с място на работа в Централното управление, гр. София. Със Заповед № 17/27.11.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С влязло в законна сила съдебно решение по гр. д. № 63493/2020 г. по описа на СРС, 168 състав, ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, поради което на 04.12.2023 г. се явил на работа. Твърди, че на същата дата ответникът издал и му връчил Заповед №131/04.12.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните се прекратявало едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Поддържа, че уволнението му е незаконно поради следните съображения: уволнителната заповед е подписана от лица без работодателска правоспособност; работодателят е извършил злоупотреба с право при издаването на уволнителната заповед; липсва реално съкращаване на щата, тъй като не бил извършен подбор по чл. 329 КТ. Ищецът твърди, че вследствие незаконното уволнение е останал без работа. Брутното трудово възнаграждение, което получил за последния пълен отработен месец при ответника преди уволнението му през 2020 г., било в размер на 2 232,40 лв. С тези съображения, моли съда да признае за незаконно уволнението и да го отмени, да го възстанови на заеманата до незаконното уволнение длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 11 162 лв. за периода от 04.12.2022 г. до 04.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху обезщетението за оставане без работа в размер на 103 лв. за периода от 04.12.2023 г. до 07.02.2024 г.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че през 2022 г. в дружеството е предприета процедура по реорганизация на работния процес, включваща цялостното закриване на отдел „Контрол и оценка на инвестиционна и ремонтна дейност“, заедно с прилежащото към него процесно звено, на което ищецът е ръководител. Поради тази причина процесната длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол ТПМ И АС“ била съкратена, считано от 06.07.2022 г., поради което към момента на възстановяването на ищеца на работа – 04.12.2023 г., заеманата преди уволнението му през 2020 г. длъжност не съществувала. Поддържа, че уволнението поради съкращаване на щата е законосъобразно извършено, като издадената от работодателя заповед била подписана от надлежно упълномощени негови представители след валидно взето решение за реорганизацията на работния процес. Поддържа, че доколкото процесното съкращение на щата по същество представлява премахване на една-единствена щатна бройка от длъжностното разписание, работодателят нямал задължение да извършва подбор по реда на чл. 329 КТ. Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа по размер, като в тази 2 връзка твърди, че действително полученото от ищеца трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец било в твърдения от него размер от 2 232,40 лв., но за да се изчисли коректно обезщетението за оставане без работа, от този размер следвало да се премахне сумата от 325 лв. за социални нужди, тъй като тя не представлявала част от месечното брутно трудово възнаграждение на служителя. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е налице, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях.

Както е посочено в мотивите на ТР № 5/....... г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК, ВКС, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е налице винаги когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, като в този случай при оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. Върховният касационен съд разяснява още, че при премахване на определено звено в едно предприятие, ведно с дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – поради „закриване на част от предприятието“ или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради „съкращаване на щата“. Съгласно горецитираното тълкувателно решение изборът на така предвидената в закона възможност е право на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Преценката на работодателя дали да се премахне едно или друго звено, ведно с дейността, извършвана в него, също не подлежи на съдебен контрол.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност.

Ето защо, за да е законосъобразно уволнението, извършено на посоченото основание, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия му състав, а именно: реално съкращаване на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва; към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 3

- връчването на процесната уволнителна заповед, заеманата от ищеца длъжност да е реално съкратена въз основа на валидно взето решение на компетентния орган за съкращаване на щата; спазване на формалните изисквания при уволнение поради съкращаване на щата, свързани с извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ, в случай че съкратената щатна бройка за съответната длъжност не е била единствената такава. В тежест на работодателя е да докаже всички изброени материални предпоставки, обуславящи законността на процесното уволнение.

За прецизност, следва да се отбележи, че обхватът на съдебната проверка, съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен, респ. съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл Решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС; Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г.О., ВКС/.

По делото се явяват безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Ръководител звено „Инвеститорски контрол на ТПМ и АС“, отдел „Контрол и оценка на инвестиционна и ремонтна дейност“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, както и че след отмяна на предходното уволнение като незаконосъобразно и възстановяването на ищеца на работа на 04.12.2023 г. посредством Заповед № ЧР-ЗРД-84/04.12.2023 г., същото е прекратено със Заповед № 131/04.12.2023 г., подписана от Д. С. въз основа на пълномощно № П1-47/20.02.2023 г. и от В. М. въз основа на пълномощно с рег. № 1260/30.03.2023 г. на нотариус Й. Л., връчена на ищеца на 04.12.2023 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 05.12.2023 г.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства – Трудов договор № 51/18.03.2009 г., Допълнително споразумение № 647/28.07.2009 г. към трудовия договор, Допълнително споразумение № 405/28.06.2011 г. към трудовия договор, Заповед № ЧР-ЗРД-84/04.12.2023 г. и Заповед № 131/04.12.2023 г.

Ищецът навежда три основни групи основания за незаконност на уволнението му, по които съдът дължи произнасяне, а именно – липса на работодателска власт на подписалите процесната уволнителна заповед лица, злоупотреба с работодателска власт и липса на реално съкращаване на щата поради неизвършен от работодателя подбор по реда на чл. 329 КТ.

Първото основание за незаконосъобразност на уволнението, въведено от ищеца, съдът намира за неоснователно. Видно от приетата Заповед № 131/04.12.2023 г., същата е подписана от Д. С. в качеството й на пълномощник на изпълнителния директор на 4

„Топлофикация София“ ЕАД А. А. въз основа на пълномощно № П1-47/20.02.2023 г. и от В.

М. в качеството на пълномощник на председателя на Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД И. Е. въз основа на пълномощно с рег. № 1260/30.03.2023 г. на нотариус Й. Л.. Ответното дружество, чиято е доказателствената тежест да установи наличие на работодателска власт у лицата, подписали уволнителната заповед, е представило по делото 2 бр. пълномощни с нотариални заверки на подписите, извършени от нотариус Й.