Решение № 268 от 08.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Карлово, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101492 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и М. И. М., с ЕГН ********** бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер ***. Към горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги:

1. Приложение № 1 от 04.05.2021 г. за мобилна услуга с номер ********** с план *** за срок от 2 години с промоционална месечна такса в размер на 25.99 лева и стандартна месечна такса 30.99 лева.

За периода от 14.04.2023 г. - 25.07.2023 г. било извършено изпълнение от страна на ищеца по този договор. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и общите условия на „А1 България“ ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения и предхождащи периоди.

В връзка с натрупаните просрочени задължения на 25.07.2023 г., договор № *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** бил прекратен и по отношение на останалите услуги, поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер 1 на 281.29 лева.

Предвид гореизложеното ответникът дължал по договор № *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** за периода 17.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 765.28 лева, от които:

- сумата от 412.53 лева, представляваща неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, - сумата от 281.29 лева, представляваща общ размер неустойки, - сумата от 71.46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху главниците, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК (01.08.2024 г.), а именно до 31.08.2024 г. включително.

От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1298/2024 г., по описа на 1 с-в на PC - Карлово. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от М. И. М..

Претендира следните суми:

1. сумата 412.53 лева, дължима сума за предоставени услуги по договор *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер ***, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и общи условия, за които са издадени следните фактури:

- фактура № 467716752, издадена на 17.05.2023 г. с падеж на плащане 01.06.2023 г. за сумата47.40 лева;

- фактура № 469390477, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане 06.07.2023 г. за сумата 282.91 лева;

- фактура № 0470581224, издадена на 17.07.2023 г. с падеж да плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС;

- фактура № 0472065472, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на плащане 01.09.2023 г. за сумата 39.94 лева с ДДС;

2. сумата 281.29 лева, представляваща общ размер на неустойка съставена както следва:

- по отношение на номер 902042698 неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 80.04 лева;

- по отношение на номер 902042699 неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 91.81 лева;

- по отношение на номер 902042700 неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 109.44 лева;

Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 71.46 лева върху главниците от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща дата на депозиране на заявлението предмет на издадената заповед за изпълнение по ЧГрД 1298/2024 2 г., по описа на І-и с-в на PC - Карлово.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че М. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** дължи на „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М.М.: сумата от 765,28 лева, представляваща задължения, възникнали въз основа на договор № *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** за периода 17.05.2023 г. до 01.09.2023 г., от които 412.53 лева, неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги; 281.29 лева - общ размер неустойки, сумата от 71.46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху главниците, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 31.07.2024 г. включително, ВЕДНО със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.08.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 691/01.08.2024 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1298/2024 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът М. И. М. оспорва иска като частично неоснователен.

Оспорва размера на задълженията си по договора. Твърди, че в периода от 15.03.2023г. – до 09.02.2024г. внесъл сумата от 240 лева по сметката на ищеца с цел погасяване задълженията си към него съгласно сключения договор както следва: на 15.05.2023г. – 100.00 лева, на 11.08.2023г. – 30.00 лева, на 09.02.2024г. – 20.0 лева, на 17.05.2023г. -50.00 лева, на 24.08.2024г. – 40.00 лева, т.е. главницата е в размер на 453.82 лева и и съответно мораторната лихва е по малка. Тази сума не била отчетена в посочените от ищеца фактури.

МОЛИ съда да постанови решение, с което се съобрази плащането по представените писмени доказателства за плащане на сума в общ размер от 240 лева. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни услуги (абонаментни такси), неустойки и вноски по сключени между страните договори за мобилни услуги и купуване на лизинг на различни устройства.

Установява се от представените писмени доказателства и не се спори, че между страните е сключен договор № *** от 01.02.2017 г., за предоставяне от страна на ищеца на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Договорът е сключен за използване на мобилна услуга с номер **********, и съгласно представения анекс от 21.04.2023 г. срокът е продължен с 24 месеца. Със същия договор ответника е закупил и устройство – апарат *** 305 2/32 ***+*** *** , видно от представения приемо-предавателен протокол от 21.04.2023 г. съдът не обсъжда приложения и приемо-предавателен протокол, касаещи периоди преди процесния.

По делото са представени:

3

- фактура № 467716752, издадена на 17.05.2023 г. с падеж на плащане 01.06.2023 г. за сумата на обща стойност 287.40 лева с ДДС, от която се претендира само сумата от 47.40 лева;

- фактура № 469390477, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане 06.07.2023 г. за сумата 282.91 лева с ДДС, в същата фактура е посочен размер на задължения за минали периоди – 187.40 лева;

- фактура № 0470581224, издадена на 17.07.2023 г. с падеж да плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС, в същата фактура е посочен размер на задължения за минали периоди – 470.31 лева, - фактура № 0472065472, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на плащане 01.09.2023 г. за сумата 39.94 лева с ДДС, в същата фактура е посочен размер на задължения за минали периоди – 763.88 лева.

Представени са по делото:

- сметка № 902042698 от 25.07.2023 г. за неустойка - месечни такси в размер на 80.04 лева;

- сметка № 902042699 от 25.07.2023 г. за неустойка – отстъпки от цена на услуги в размер на 91.81 лева;

- сметка № 902042700 за неустойка - отстъпка от цена на устройство в размер на 109.44 лева.

Ищецът е представил фискални бонове за заплатена сума в общ размер на 240 лева по дати, както следва: на 15.05.2023г. – 100.00 лева, на 11.08.2023г. – 30.00 лева, на 09.02.2024г. – 20.00 лева, на 17.05.2023г. -50.00 лева, на 24.08.2024г. – 40.00 лева

От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че

Общият размер на главницата е 693.80 лв., както следва:

- 412.51 лева, главница по процесните фактури за предоставени услуги;

- 281.20 лева – неустойки.

Вещото лице е обосновало заключението си, че извършените от ищеца плащания са приспаднати при изчисление на задължението. Посочило е, че плащанията в общ размер на 240 лева са приспаднати от задължението по фактура № 467716752/17.05.2023 г. като от общата сума по фактурата в размер на 287.40 лева се претендира само разликата от неплатеното задължение от 47.40 лева (287.40-240=47.40 лева)

Законната лихва върху главниците общо е в размер на 91.55 лева.

Съдът намира следното:

По исковете, касаещи заплащане на дължимите абонаментни такси и потребление за срока на договора, ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, придаващи им качеството на доставчик и потребител, реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги, а в случая и устройства на изплащане, за посочените периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя, размера на цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на 4 договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника, размера на задължението.

Представените и неоспорени писмени доказателства се установява по несъмнен начин облигационната връзка между страните. Ответникът не оспорва нито наличието на облигационна връзка, нито размера на начислените суми за абонаментни такси, не е оспорил и наличието на потребление, когато е начислено. Поради изложеното съдът приема, че страните са били обвързани от валидно сключени договори, при подробно изложените от ищеца параметри, договорите са породили правно действие, поради което със сключването им за ответника е възникнало задължението да плаща абонаментните такси по тях, стойността на потреблението, ако за него се дължи допълнителна сума над абонаментната такса.

По делото не се спори, че ищецът е прекратил договорите поради неизпълнение от страна на ответника.

Ответникът счита, че размерът на задължението следва да се намали със сумата от 240 лева, която е платил в периода до и след прекратяване на договора от страна на ищеца, но доводът му се явява неоснователен. Общия размер на задължението по процесните пет фактури за предоставени услуги – абонаментни такси и потребление възлиза на 652.53 лева. От тази сума ответникът е заплатил сумата от 240 лева. Разликата се явява точно в претендирания размер – 412.53 лева.

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. В конкретния случай са налице всички предпоставки за уважаване на иска за неизпълнение на договорното задължение – страните са в облигационна връзка, ответникът не е изпълнил задължението си по договора да плати предоставените му услуги и вещи, налице е и реална възможност от изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 81 ал.2 от ЗЗД е прието, че липсата на средства не представлява основание за освобождаване на дължина от отговорност.

Няма спор, че отношенията между страните се уреждат и съобразно Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът е доставчик на услуги, а ответникът – физическо лице, и по делото не са спорни качествата им на търговец и потребител. ЗЗП има за цел да осигури защитата на потребителите, в т.ч. и техните икономически интереси при неравноправни договорни условия. В случая, по силата на сключените договори, операторът е предоставил на ответника –потребител достъп до услугите, предмет на процесните договори и му е предоставил вещите, предмет на договорите за продажба. Не се установяват клаузи, относими към предмета на договора, които да са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Разпечатката съдържа 54 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0fd76b3-ba48-4f89-80a7-748c50098b86