Решение № 308 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502075 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение от 18.06.2024г. на

СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 1238/24г., с което срещу нея са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят

Прокуратура на

РБългария твърди, че първоинстанционното решение в атакуваната от нея част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен чл.52 от ЗЗД и размерът му не е справедлив.

Значително надвишава вредите, установени от доказателствата по делото.

Останали са недоказани твърдените от ищеца вреди от прекратяване на трудовото му правоотношение и връзката с повдигнатото му обвинение.

Неоснователно е ангажирана отговорността на прокуратурата за вреди, произтичащи от медийното отразяване на случая. Тя не е разпространявала данни за разследването и не осъществява контрол върху медиите. Липсват доказателства, че именно прокуратурата е предоставила информация на медиите. Не са ангажирани доказателства за влошаване на физическото и 1 психично здраве на ищеца. Счита за неправилно решението в частта, в която в полза на ищеца е присъдена лихва в размер на 2 313, 86лв. Поддържа, че се дължи законна, а не мораторна лихва.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от него част и вместо да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди и този на присъдената лихва.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител И. Т. оспорва жалбата на Прокуратурата на Р България. Счита я за неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че наказателното производство е започнало с постановление на СпП по пр.пр. № 385/18г. от 16.03.2018г и ДП № 328ЗМ-73/18г. по описа на ГДНП. Срокът на разследването е удължаван многократно. С постановление от 18.12.2018г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.307г, ал.1, т.2 вр. с чл.307в, ал.1 НК и е участвал в ОПГ.

Наказанието е лишаване от свобода повече от три години. В ОПГ са участвали още две лица и тя е била с користна цел- да извлича противозаконно облага от уговореното на резултата от спортни състезания – престъпление по чл.-321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3-10 години. Постановлението за привличане като обвиняем му е предявено на 09.01.2019г. и на същата дата е бил разпитан в това му качество. Била му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от 1500 лв. На 05.02.2019г. е изготвен обвинителен акт, внесен в СпНС. Образувано нохд № 562/19г., по което са проведени 17 съдебни заседания. По отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда. От прокуратурата е внесен протест и е било образувано внохд № 23/22г. пред АСпС. Пред въззивния съд са проведени шест заседания. Той е потвърдил оправдателната присъда по отношение на него. Тя е влязла в сила на 07.07. 2023г. Ищецът поддържа, че незаконното обвинение и 2 продължителното наказателно производство са му причинили тежки болки и страдния. Непоправимо е бил уронен професионалният му авторитет на футболист, играещ треньор на футболистите на ФК „Б.“ и детско- юношеския отбор на същия клуб. Било е прекъснато окончателно кариерното му развитие, тъй като към датата на повдигане на обвинението е бил на 35 години и в отлична физическа форма. Можел е да играе още няколко години, както и да продължи треньорската си дейност. Във връзка с обвинението на 25.01.2019г. са спрени състезателните и треньорските му права. Преди незаконното обвинение е бил играещ помощник треньор на ФК „Б.“ и с авторитет и професионализъм е допринасял за доброто име на клуба и за постигане на спортните цели на отбора. Съдиите, младите футболисти и родителите им са се отнасяли с уважение към него. В детско- юношеската школа на ФК „Б.“ е имал безспорен авторитет, защото е имал подход към децата. Обучавал и ги е поощрявал и родителите им са му били благодарни.

Преди незаконното обвинение е бил общителен, оптимистично настроен и с идеи за развитие. След него се е затворил в себе си, изолирал се е, ограничил е контактите си. Спрял е да работи, чувствал се е демотивиран и стресиран от случващото се, периодично е изпадал в депресия. Изпитвал е отчаяние и апатия. От ведър и спокоен човек е станал кълбо от нерви, нетърпелив, избухлив и често е предизвиквал скандали. Това се отразило на семейството му. Напрежението се е увеличавало поради липсата на средства поради невъзможността му да работи. Наложило се е да взима заеми, тормозел се е, чувствал се е унизен. Поради характера на работата му , свързана с контакти с медии и хора, информацията за воденото срещу него наказателно производство е придобило широка известност сред колеги, познати и съграждани. Централни и местни медии и са публикували статии срещу него.

Счита, че публикуваната информация е подадена от Прокуратурата. Така е бил злепоставен в обществото и колегите му. Загубено е било доверието в него, започнали са да го гледат с подозрение и да го отбягват. Изпитвал е постоянно притеснение и неудобство, заради клеймото „престъпник“, постановено му от ответника. Бил е злепоставен не само пред колегите си и местната власт в гр. Б. и гр. Добринище, но и пред съседите си поради изпращаните призовки на домашния му адрес. Там е бил изпратен и обвинителният акт, който е четен от съседи и това е променило отношението им към него. Всичко това му е причинило отрицателни емоции, стрес, 3 душевни болки и страдания.

В резултат на незаконното обвинение се е променил характерът му- станал е емоционално лабилен, склонен към тревожни и депресивни преживявания, раздразнителен, избухлив, неуверен.

Не е изпитвал удоволствие от това, което е правел. Най- тежко му е било, че е обвинен в престъпление във връзка с работата му, която е била кауза на живота му. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв., в едно с лихвата върху сумата от 07.07.2023г. до 01.02.2024г. в размер на 7 712, 89лв., в едно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза за престъпление, за което е оправдан. Счита исковете за неоснователни и недоказани, тъй като няма ангажирани доказателства във връзка с действително претърпените неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията, че обвинението е причина да не работи. Той е бил член на управителния съвет на „ФК Балкан-Добринище“ и едноличен собственик на капитала и управител на „ Тийм Строй 71“ ЕООД. Счита, че не трябва да се ангажира отговорността на прокуратурата относно медийното разгласяване на случая.

Липсват доказателства, че тя е предоставяла информация на медиите. Поддържа, че претендираната сума като обезщетение не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и прекомерно завишена. Оспорва претенцията за лихва.

Не се оспорва, че с постановление от 16.03.2018г. на СпПрокуратура е било образувано ДП № 3286ЗМ-73/18г.

Не се спори, че ищецът по това досъдебно производство, е бил обвинен за престъпление по чл.307г, ал.1, т.2 вр. с чл.307в, ал.1 от НК и чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК на 09.01.2019г. с Постановление за привличане на обвиняем от 18.12.2018г. На същата дата е разпитан в качеството му на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от 1500лв. Тя е отменена от СПнС на 27.10.2021г.

Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 562/19г. на 4

СпНС. С присъда № 1/22.06.2023г. на АпелативенСНС по внохд № 23/22г. оправдателната присъда по отношение на И. Т. е била потвърдена и е влязла в сила на 07.07.2023г.

С протокол № 27/25.01.2019г. на Дисциплинарната комисия на БФС са спрени състезателните права на И. Т. като състезател на ОФК „Б.“.

В хода на съдебното дирене са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

В хода на съдебното дирене пред СГС са разпитани свидетелите Т. и Г..

Първата е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Знаят за водено срещу него наказателно производство. Излагат личните си възприятия за това как то се е отразило на емоционалното и здравословното му състояние, какво е било поведението му и как се е променил през това време. Свидетелите заявяват, че за наказателното производство се е разбрало на лагер в гр.

Сандански. Имало е медии, които са искали да разберат дали ищецът има участие в уреждане на мачове. Местните хора са започнали да странят от него, имали са конфликти и финансови проблеми в семейството. По време на повдигане на обвинението ищецът е бил играещ помощник треньор в отбора на гр. Б.. Тренирал е и деца. Обвинението се е отразило на отношението както на децата, така и на родителите им към него. Имало е родители, които са спрели децата си от тренировки. В гр. Б. и в гр. Добринище се е разбрало за обвинението. Призовките са идвали без плик и са били четени „явно“ в кметството. Била е искана информация и от община Б.. Ищецът не е можел да играе футбол и да тренира деца, защото са му бил спрени правата. Имало е медийни публикации. Ищецът няма друга квалификация освен да играе футбол. След обвинението е спрял да спортува, бил е притеснен, отказвал е да излиза навън, защото се е притеснявал, че хората ще говорят. Преди това е бил позитивен. Свидетелят Г. изяснява какво се е случило на лагера в гр.

Сандански, за това че ищецът е бил известен не само във футболните среди в гр. Б., но и в България.

Имал е добро име и е много честен. След обвинението се е променило отношението на колегите му към него. Започнали са да шушукат и да се съмняват. БФС му е спрял правата и всичко му е било ограничено- дори да ходи на стадиона и да води тренировки на деца.

Общината се е намесила. Градът е малък и се знае всичко. Медиите са отразили случилото се. Оправдателната присъда не е била отразена никъде.

5

Свидетелят е контактувал с ищеца по време на процеса. Той е бил смазан, не е работил нищо. Изпадал е в депресии.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. При преценката за тяхната достоверност съдът съобрази, че свидетелят Т. е съпруга на ищеца и показанията й ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, но счита, че са последователни и отразяват обективно отражението на наказателното производство върху него.

При тези доказателства СГС е уважил частично предявените искове за обезщетение за неимуществени и за лихва за забава. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Разпечатката съдържа 47 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0fd6ff0-c673-4729-ab25-a9561a3ea998