Определение № 1441 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1441 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501283 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АМЕК ТОЙС“ ООД чрез пълномощника адв. М. Т. против определение № 4245 от 05.04.2024 г., постановено по гр. д.

№ 9364/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IХ гр. състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез присъждане на такива в размер на 592,60 лева – направени разноски по обезпечението на иска.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „АМЕК ТОЙС“ ООД счита така постановеното определение за незаконосъобразно. С крайният съдебен акт следвало да се присъдят всички разноски по обезпечението на иска, независимо дали се касае за производство по чл. 389 от ГПК или по чл. 390 от ГПК. Неправилно районният съд приел, че разноските, направени в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение, не попадат в категорията „разноски по обезпечителното производство“, а следва да се събират от съдебния изпълнител. Такова разграничение между разноските по допускане и налагане на обезпечителната мярка не се провеждало от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателния съдебен акт по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Не съществувала друга правна възможност да се съберат разноските по налагане на обезпечителната мярка – нито директно от съдебния изпълнител, нито по друг ред. Пред районния съд били своевременно представени всички 1 надлежни писмени доказателства за реалното понасяне на разноските по налагане на допуснатото обезпечение, поради което и следвало да бъдат присъдени. В противен случай тези разноски щели да останат в тежест на спечелилата страна, което противоречало на основни принципи на гражданския процес.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов такъв, с който да измени първоинстанционното решение в частта за разноските като присъди на „АМЕК ТОЙС“ ООД още 592,60 лева, представляващи разноски по обезпечение на иска.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Д. К. чрез особения представител адв. Р. И., в който се оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за законосъобразно.

Моли да се потвърди.

Частната жалба е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

За да остави без уважение искането на „АМЕК ТОЙС“ ООД за присъждане на разноски по изпълнителното дело, образувано въз основа издадената обезпечителна заповед, районният съд е приел, че те не съставляват разноски по обезпечението, а са такива по изпълнението, поради което и не следва да се присъждат с решението в исковото производство, а следва да се събират от съдебния изпълнител.

Изводът на ПдРС е неправилен. Съгласно т. 5 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. В мотивите към посочената точка е прието, че: „Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението… Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила.“ Законодателят е уредил обезпечителното производство като „двуфазно“ – то започва с допускане на обезпечителната мярка и продължава с налагането й от съответния орган, според вида й (напр. запорът на парични вземания се налага от съдебния изпълнител, но възбраната на недвижим имот може да бъде вписана в съответната Служба по вписванията и без негово съдействие). Явно е, че разбирането, вложено от законодателя, и застъпено в задължителната съдебна практика, не отграничава

„съдебното“ обезпечително производство и

„изпълнителното“ обезпечително производство – и двете фази съставляват процес по обезпечението на иска.

Няма основание да се провежда изкуствено разграничение в режима на разноските, сторени от молителя-ищец в двете фази на обезпечителното производство – те са все разноски по обезпечението. Оплакванията на частния жалбоподател в тази насока са основателни.

По-нататък, основателен е и доводът на „АМЕК ТОЙС“ ООД, че ако се 2 отрече присъждането на разноските по налагането на допуснатата обезпечителна мярка с крайния съдебен акт по съществото на спора в исковото производство, то ще се остави ищецът в положение да търпи отговорност за разноски, противно на принципите на чл. 78 от ГПК, дори при положителен за него изход от делото. Това е така, доколкото не съществува друга правна възможност той да потърси възмездяване на сторените разноски в обсъжданата хипотеза, а съдебният изпълнител не е властен да ги събира директно. Така изрично е прието в актуалната практика на ВКС, формирана след приемане на ТР № 6/2012 г.: „Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл.

400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл.

ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес.“

В конкретния случай „АМЕК ТОЙС“ ООД е представило своевременно доказателства за реално понасяне на разноски по привеждане на издадената му обезпечителна заповед в изпълнение – договор за правна защита и съдействие с отбелязване, че възнаграждението в размер на 500 лева е заплатено в брой, и два броя платежни нареждания за заплатени авансови такси по образуваното изпълнително дело в общ размер 92,60 лева. Липсва възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Дружеството е постигнало положителен изход от спора пред инстанцията по същество – с решение № 1231/19.03.2024 г. ПдРС е уважил в цялост претенциите му.

Въз основа на всичко гореизложеното, разноските в размер на 592,60 лева за привеждане на обезпечителна мярка в изпълнение следва да се присъдят на „АМЕК ТОЙС“ ООД с оглед изхода от делото, съгласно т. 5 от цитираното тълкувателно решение.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови изменение на решение № 1231/19.03.2024 г. по гр. дело № 9364/2023 г. по описа на ПдРС в частта за разноските чрез осъждане на Д. К. да плати на „АМЕК ТОЙС“ ООД парична сума в размер на 592,60 лева, представляваща разноски в обезпечителното производство.

По разноските:

В отговора на въззивната жалба особеният представител адв. Рахим И. е направил искане да му бъде издаден разходен ордер на основание чл. 7, т. 7 от 3

Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Искането е неоснователно: от една страна – с оглед изхода от обжалването, а от друга – дори и той да беше положителен за ответника по частната жалба, касае се за производство по разноските, което се развива след приключване на спора по същество и в което разноски не се дължат – така напр. определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103 по описа за 2021 г. на ВКС, ГК, III г. о.; oпределение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., ГК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4245 от 05.04.2024 г., постановено по гр. д.

№ 9364/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IХ гр. състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

Д.

П.

К.,

ЕГН:

**********, адрес: гр.

............................................, да заплати на „АМЕК ТОЙС“ ООД, ЕГН:

120544100, със седалище и адрес на управление: с. Труд, бул. „Карловско шосе: № 41, парична сума в размер на 592,60 лв. /петстотин деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски в обезпечителното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4