Определение № 18911 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18911 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507961 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, чрез адв. В. Б.К. срещу определение № 8430 от 01.03.2026 г. по гр.д. № 73901/2024 г. по описа на СРС, 28 състав.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за изменение на решение № 19443/28.10.2025 г., чрез намаляване на присъдените в полза на В.С.С. разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 400 лева.

Твърди се, че в частната жалба, че претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство представлява злоупотреба с процесуални права и е в разрез с принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК. В. С. завел срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и други дела с идентичен предмет. С. целенасочено теглил кредити, които доброволно погасявал, след което предявявал искове за прогласяване нищожността на клаузи, с цел генериране на адвокатски възнаграждения. Предвид цената на исковете, се стигало до присъждане на адвокатски възнаграждения, многократно надвишаващи размера на исковите суми. Моли възнаграждението да бъде намалено до размера на сумата от 400 лева.

От ответника по жалбата е постъпил отговор, в който се съдържа възражение срещу нейната основателност. Съдът уважил искането на ответника и намалил възнаграждението от 740 лева на 600 лева.

1

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Предмет на гр.д. № 73901/2024 г. по описа на СРС е нищожност на клаузи от два договора за потребителски кредит – от 25.03.2024 г. и от 08.03.2024 г., сключени между В.С.С. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, и за връщане на недължимо платени такси и разноски от по 54 лева.

След постъпване на отговор от ответника делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.05.2026 г., в което представители на страните не са се явили. Преди провеждане на заседанието адв. Д. М. е представил молба делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

Приложил е списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

С решение № 19443/28.10.2025 г. съдът е уважил предявените от ищеца искове и е осъдил „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на В.С.С. 1 040 лева разноски, от които 300 лева държавна такса и 740 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

На 19.11.2025 г. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, чрез адв. Л. В., е подал молба за изменение на решението в частта за дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 400 лева. Молбата е частично уважена с определение № 8430/01.03.2026 г., като разноските за адвокатско възнаграждение са намалени до 600 лева с ДДС (500 лева без ДДС).

Определението е връчено на жалбоподателя „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД на 16.03.2026 г. и на 23.03.2026 г. е подадена частна жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство.

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Видно от приложеното към исковата молба, по която е образувано гр.д.

№ 73901/2024 г., както и по присъединеното гр.д. № 74249/2024 г. пълномощно (без дата), В.С.С. е предоставил права на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за представителство пред редица държавни и кредитни институции, включително пред съдилища на територията на Република България във връзка със сключени от упълномощителя договори за кредит.

2

След извършена служебна справка за образувани от В.С.С. дела срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД се установява, че през 2024 г. са образувани повече от 20 дела, с идентични твърдения – нищожност на договори за паричен заем, и връщане на недължимо платени суми, в значителната си част под стойността на претендираните адвокатски възнаграждения.

Действително, не са били налице пречки пълномощникът на В. С. да предяви исковете, основани на еднакви твърдения относно нищожността на всеки от договорите за паричен заем, ведно с осъдителни претенции за връщане на недължимо полученото от ответника. Дори и да са налице отделни правоотношения, договорите са сключени при идентични условия, което се установява и при съпоставка на процесните два договора от 08.03.2024 г. и 25.03.2024 г. Разликите са в различните дати на тяхното сключване и размера на сумите, но са в останалата си част – досежно страните и съдържанието на правоотношенията (права и задължения), те са идентични.

Предявяването на стотици отделни граждански дела, всяко с идентични твърдения и с разлика единствено в номера и датата на договора за паричен заем и в размера на недължимо платената от С. сума не почива на легитимен правен интерес. Явна е злоупотребата с процесуални права, насочена към постигане на неоснователно обогатяване, чрез присъждане на адвокатски възнаграждения по всяко дело, при това в размер, много по-висок от размера на осъдителните претенции.

Отделно от нарушението на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, чл. 36 от ЗАдв. предвижда възнаграждение за труда на адвоката. Изготвянето на бланкетна искова молба, в която се променят само номер на договор и дата и стойност на недължимо получена от ответника сума, и многократното й завеждане в съда не обосновава определяне на възнаграждение по всяко от образуваните по тези искови молби дела.

Представителят на ищеца – адв. М., не е положил и труд, изразяващ се в явяване на насрочените от съдилищата открити съдебни заседания.

Идентични неравноправни клаузи не оправдават завеждане на отделни дела, по които ответникът да бъде „наказан“ с осъждане да заплаща ако не недължими, то поне неоправдано високи адвокатски възнаграждения.

Затова и в настоящия случай е приложима практиката на ВКС, обективирана в определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III 3 г.о. на ВКС, според която „претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лева по иск с цена 119.34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.“ Задължение на съда е да осуети такава злоупотреба.

Присъждане на адвокатско възнаграждение за осъдителни искове с цена, пониска и от дължимата държавна такса за тяхното разглеждане, е в разрез с легитимната цел на адвоката да се присъди възнаграждение съобразно положения от него труд.

Предмет на жалбата е отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 400 лева с ДДС (204.52 евро), поради което същата следва да бъде уважена до този размер.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8430 от 01.03.2026 г. по гр.д. № 73901/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлена молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за изменение на решение № 19443/28.10.2025 г. за намаляване на дължимите на В.С.С. разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 19443/28.10.2025 г. по гр.д. № 73901/2024 г. по описа на СРС, 28 състав в частта, в която „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 е осъден да заплати на В.С.С., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 204.52 евро с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4