Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 11.12.2019, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 242/2019
Вид
Решение № 113
Подписан
11.12.2019
В сила
11.01.2020
Състав
ПЕНКА БОРИСОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100 ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 ал. 2 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 113 гр.Свищов,

11.12.2019 год.

Свищовският районен съд в публично заседание на 11.11.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 242 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против НП № 19-0352-000886 от

10.06.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов.

Жалбоподателят Н. Х.И. от гр. Русе обжалва наказателното постановление № 19-0352-000886 от 10.06.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов, с което на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 183 ал.

1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Счита, че НП е незаконосъобразно. В АУАН и НП не било дадено пълно описание на нарушенето, като не били конкретизирани обстоятелства, с които е прието, че не бил съобразил скоростта на движение и които станали пряка и непосредствена причина за ПТП. Не била посочена скоростта, с която се е движел автомобил, както и с кое от изброените в чл. 20 ал. 2 ЗДвП обстоятелства не се бил съобразил.

Оспорва констатациите в АУАН и НП, тъй като не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Счита, че липсвали доказателства както за наличие на несъобразена скорост с факторите посочени в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, така и за предвидимо препятствие, пред което жалбоподателят е трябвало да спре.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В хода по същество защитникът му взема становище, по наказателното постановление следвало да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Позовава се, че не били доказати факти и обстоятелства относно движение с несъобразена скорост, респективно несъобразена с пътните условия скорост. Отделно от това нямало друг участник в ПТП, причинените щети били само по автомобила на жалбоподателя, не бил засегнат обществен интерес, което също налагало отмяна на наказателното постановление.

Ответник жалбата – РУ на МВР гр.

Свищов, редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 19-0352-000886 от 10.06.2019 г. на Началника на РУ Свищов, издадено въз основа на Акт № АА59316 от 30.05.2019г. за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя Н.Х.И. са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и по т. 2 на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за това, че на 30.05.2019г. в 01,00 часа в Община Свищов, на път II-52, при 40,200 км по посока към гр. Свищов управлява лек автомобил М.с регистрационни табели * собственост на И.Х.И.от гр. Русе, като при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с атмосферните условия силен дъжд, със състоянето на пътя, с релефа на местността с конкретните условия на видимост следствие на което реализира ПТП с материални щети. Водачът не носи КТ към СУМПС, с което извършил: 1. Водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.

20 ал. 2 от ЗДвП и 2. Не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 18.07.2019г..

Приложен по делото е АУАН Серия

АА Акт № 59316 от 30.05.2019г., съставен от актосъставителя С.П.Й. – мл. автоконтрольор при РУ МВР Свищов против Н.Х.И., в което фактическото описание на нарушенията е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Приложен по делото е протокол за ПТ № 1633865 от 30.05.2019г., съставен от мл. автоконтрольор С.Й. , в което е описан участник в ПТП – жалбоподателятя, с МПС, собственост на И.И., както и видимите материални щети по автомобила. Според протокола обстоятелствата, причините за ПТП са , че участника при избиране на скоростта си на движение не съобразил с атмосферните условия силен дъжд, със състоянието на пътя, с рележа на местността с конкретните условия на видимост, следствие на което реализира ПТП с материални щети.

Видно от справка за нарушител/водач Н.Х.И., по отношение на същия за периода от 202 г. до момента има влезли в сила 11 наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, само едно от които за последните три години.

Актосъставителят

С.Й. заяви, че не си спомня конкретния случай. При предявяване на акта заяви, че на въпросната дата, получили сигнал на телефон 112 за възникнало ПТП на пътя II-52 Свищов Вардим. Заяви, че отишли на място и там имало спрян лек автомобил Мерцедес и водачът им обяснил, че влъзъл в голяма дупка и си е скъсал джантата. Заяви, че не бил очевидец на случилото се, джерния ги изпратил по сигнал, като отишли заварили на мястото лицето, на което съставил акт. Друг участник в ПТП не е имало, според неговите обяснения, а по негови думи е влязъл в някаква дупка и си е скъсал джантата и вероятно амортисьор.

Допълни, че тогава били с колегата Г.. Обясни, че това, че скоростта му на движение не била съобразена с атмосферните условия го преценили от това, че в този момент или малко по-рано през нощта имало много силен дъжд и приели, че това е вероятно причината – несъобразената скорост с пътните условия, за да влезе в тази голяма дупка и да си спука гумата. Изнесе още, че жалбоподателят заявил, че карал много бавно. Съставен бил протокол за ПТП. Заяви че към момента когато отишли, дъждът не бил съдире, но малко преди това идвали от другата част на града и дъжда бил силен. Заяви, че щом в акта е написал и друго нарушение – че водача не представя контролен талон, явно е нямал.

Св. Г. заяви, че не се сеща за какво е конкретния случай, тъй като е свидетел на много актове. При предявяването на акта, същият заяви, че и след предявяване на акта не си спомня подробности за случая. Актът бил съставен за две нашения. Бил свидетел на акта и е подписан акто от него за свидетел, като виждал, че нарушителят не е правил възражения.

Заяви, че не си спомня подробности, но при проверката щом били посочени тези нарушения, това било констатирано. Нарушението не било извършено в гр. Свищов, а на път II-52, имало ПТ, което те посетили.

Компетентността на актосъставителя за съставяне на актове за нарушения по ЗДвП и компетентността на административно-наказващия орган за издаване на НП за нарушения по ЗДвП се установи от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По т. 1 от НП жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

При извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП в тази част, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази част, без да се разглежда спора по същество.

Обжалваното наказателно постановление по т. 1 е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя Н. Х.И. нарушение, като административно-наказващия орган не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От приетите по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен от полицейски служител С.Й., пристигнал на място след като бил изпратен от дежурния за сигнал за ПТП, който не е очевидец, а вписания като свидетел по акта – Г.Г., също така е полицейски служител, пристигнал на мястото с актосъставителя Й..

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. В акта дори не е посочено лице, което е установило нарушението. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП по т. 1 , като незаконосъобразно. Нарушението на правилото на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление в тази част, без да се разглежда спора по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и липсата на втори свидетел да не беше съществено процесуално нарушение, поради това, че и актосъставителя , и свидетеля по акта не са очевидци, посоченото нарушение се явява недоказано, тъй като по делото не се установи възприетото в АУАН и НП, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост при силен дъжд, несъобразена със състоянието на пътя , с релефа и конкретните условия на видимост. Следва да се посочи, че актосъставителят Й. в съдебно заседание заяви, че от разговора с водача на автомобила установил, че жалбоподателят обяснил, че влязъл в дълбока дупка и си скъсал джантата, а приел, че се е движел с несъобразена скорост, защото малко преди това имало силен дъжд.Същевременно по делото няма данни за несъобразяване на скоростта на жалбоподателя. Никой от свидетелите по делото не изнесе данни за скоростта, с която се е движел жалбоподателя, от където да може да се направи преценка за „несъобразяване на скоростта“. Липсват факти, които да подкрепят описаното от актосъставителя Й.. Описано е в акта, че е реализирано ПТП с материални щети, но не са описани в какво се изразяват, кои са лицата, претърпели имуществени щети. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление по т. 1 се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

По т. 2 от НП. По т. 2 от Наказателното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.