Решение № 9 от 02.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. С., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600551 по описа за 2023 година С Присъда № 19/12.07.2023 г., постановена по НОХД № 221/2023 г. по описа на РС - И., съдът е признал подсъдимия Г. К. С. за ВИНОВЕН в това, че: На 03.07.2022 г., около 14,46 часа, в района 21-ви километър от АМ „Т.“, землище с.В., обл. С., от търговски обект - бензиностанция „И. 1101“ е отнел чужди движими вещи - 58,841 литра /петдесет и осем литра и осемстотин четиридесет и един милилитра/ дизелово гориво на стойност 233,01 лева /двеста тридесет и три лева и една стотинка/, собственост на „Е. Б.“ ЕАД с ЕИК 130948987 със седалище: гр.С., от владението и без съгласието на МОЛ Д. Е. Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал моторно превозно средство - л.а. марка „Ауди“, модел „****“ с рег. № M********** и до приключване на съдебното следствие отнетите вещи са заместени, поради което и на осн. чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 58А от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

Със същата присъда, съдът е признал за виновен подс. С. за ВИНОВЕН в това, че: На 03.07.2022 г., около 14,46 часа, в района на 21-ви километър от АМ „Т.“, в платното за движение посока гр. П., в землището на с. В., обл. С., е управлявал л.а. „Ауди“, модел „****“, като си е служил с табела с регистрационен номер „M********“, която не е издадена от съответните немски власти, поради което и на осн. чл. 345, ал. 1 от НК вр. с чл. 58А от НК 1 е осъдил подсъдимия на лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът е определил строг режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията, които е определил за двете престъпления, за които е признал за виновен подсъдимия едно общо най-тежко за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл. 57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС съдебният състав е определил общ режим на изтърпяване на наложеното наказание. Съдът е осъдил подс. Г. С. да заплати по сметка на ОД МВР - София сумата от 256,19 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу присъдата е постъпила жалба от адв. М. Х., защитник на подс.

С., в която се сочи, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Адв. Х. намира, че е допуснато нарушение на материалния закон при оценката на смекчаващите вината на подзащитния му обстоятелства. Твърди, че процесуалното поведение на подсъдимия - направените самопризнания и проявената критичност към извършеното, ниската стойност на отнетото гориво и пълното възстановяване на стойността му, както и младата възраст на извършителя, обосновават извод за занижена индивидуална тежест на извършеното престъпление и наличие на основание за приложението на чл.55 НК. С оглед на това и защитникът изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58А, ал. 1 НК, вместо чл. 58А, ал. 4 НК, като е следвало да замени наказанието лишаване от свобода с пробация при условията на чл. 55 НК. Предвид изложеното във въззивната жалба адв. Х. иска от въззивния съд на осн. чл.

337, ал. 1, т. 1 НПК да измени постановената присъда и да постанови нова, с която да намали наложеното на подзащитния му наказание, като замени лишаването от свобода с пробация с оглед изискванията на чл. 55 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. Х. допълва доводите, изложени във въззивната жалба. Излага становище за липса на мотиви към постановената присъда и неправилно приложение на материалния закон поради пропуск на съда да обсъди особеностите в обективните признаци на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК във връзка с установените факти. Защитникът застъпва становището, че естеството на вещта предпоставя използването на моторно превозно средство като единствен начин за извършване на престъплението, което изключва приложението на този квалифициращ признак. С тези аргументи прави искане за преквалифициране на деянието по основния състав на чл. 194, ал. 1 НК, като намира, че биха били налице и предпоставките за приложение на чл.

218б НК. В допълнение на аргументите в жалбата, касаещи приложението на чл. 55 НК, обръща внимание на отчетените от първата инстанция предходни осъждания на дееца, като изтъква, че подсъдимият е осъждан само веднъж.

Оспорва като незаконосъобразен и извода на съда, че деянието е израз на арогантност поради липсата на затруднения за заплащане на горивото от страна на подсъдимия предвид управлявания от него автомобил, като посочва, че автомобилът не е негова собственост и стойността му не е била 2 предмет на изследване по реда на НПК. В насока приложение на чл. 55 НК изтъква изключително ниският размер на отнетата вещ - по-малко от една четвърт от минималната работна заплата, като пречка за това се явява обвинението по квалифицирания състав, чието приложение се оспорва.

Обръща внимание, че неприключили наказателни производства срещу подсъдимия не следва да бъдат вземани предвид при индивидуализацията на наказанието, като моли размерът на наложеното наказание да бъде намален с приложение на чл. 55 НК.

В хода на съдебните прения във въззивното производство представителят на СОП - прокурор П., изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли съда да потвърди същата. Оспорва приложимостта на чл. 197 НК, тъй като причинените щети не са били възстановени доброволно, а едва след като подсъдимият разбрал за образуваното досъдебно производство. Намира, че липсват основания за приложение на чл. 55 НК, при правилно отчитане на значимите за определяне на наказанието обстоятелства от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Г. С. подкрепя становището на своя защитник. В последната си дума моли за намаляване на наказанието с приложение на чл.

55 НК, вместо чл. 58а, ал. 1 НК.

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

Първоинстанционното производството е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.

371, т. 2 НПК. Подсъдимият доброволно, в присъствието своя упълномощен защитник, при разясняване на последиците от самопризнанието по реда на чл.

371, т. 2 НПК, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд, като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част, а покъсно изготвил мотивите на присъдата в съответствие с изискванията на чл.

373, ал. 3 от НПК. Така при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като е намерил за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и призната от подсъдимия.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Г. К. С. е роден на 0********** г. в гр. С., българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН:

**********.

3

Подсъдимият С. е бил признат за виновен със споразумение № 260129/14.09.2021 г. по н.о.х.д. № 3868/2020 г. по описа на Софийски градски съд, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 3, вр. ал. 1, изр.

1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца и глоба в размер на 15 000 лева.

На 03.07.2022 г., около 14:30 часа подс. Г. С. пътувал от гр. С. в посока гр. П. по АМ „Т.“, управлявайки лек автомобил „Ауди ****“, с рег. № M********. Управлявайки автомобила, подсъдимият С. поддържал висока скорост и шофирал рисково, за което бил подаден сигнал в ОДМВР - София и сигналът бил препратен на патрул, който се е намирал на 45-ти км на АМ „Т.“.

Малко преди 15:00 часа подс. С. отбил на бензиностанция „Е.“, находяща се в района 21-ви км от АМ „Т.“, землище на с. В., обл. С., и спрял до колонка №1.

Към автомобила се приближил свидетелят В. Л. П., който бил на работа на бензиностанцията. Свид. П. видял водача на автомобила, като запомнил отличителните белези във вида му - видима възраст около 30-40 годишен, с гола глава, татуировки по лицето и ръцете. Подсъдимият С. казал на свид. П. да зареди: „100 до горе“. Когато тръгнал да зарежда, свид. П. видял, че колата не е бензинова и се върнал при водача, който му казал да зареди от скъпия дизел до горе. В изпълнение на дадените му указания свид. П. заредил автомобила с 58,841 литра дизелово гориво, на стойност 233,01 лв., затворил капачката на резервоара и се отправил към магазина. В този момент подс. С. потеглил с автомобила и напуснал бензиностанцията в посока гр. П., без да заплати зареденото гориво.

Свид. П. сигнализирал на тел. 112 за извършената кражба на гориво, който сигнал бил препратен и на дежурният екип, позициониран на АМ „Т.“ при тунел „Т. в.“.

Полицейските служители Х. и К. предприели действия по спиране и проверка на автомобила марка „Ауди“, модел „****“ с немска регистрация, за който били получили сигнал за рисково шофиране и кражбата на гориво от бензиностанция „Е.“, след като забелязали въпросния автомобил, движещ се в посока към тях. Въпреки че подали светлинен и звуков сигнал, подс. С. не се подчинил и преминал покрай полицейските служители с висока скорост.

Няколко дни след кражбата на гориво, свид. П., разпознал подсъдимия С., чиято снимка се излъчвала по телевизионните новини във връзка с причинен тежък пътен инцидент, като установил, че е същото лице, което не си било платило зареденото гориво.

От заключението на изготвената СТЕ /л. 43-58 от ДП/ се установява, че автомобилът марка „Ауди”, модел „****”, с немски рег. № M********, се е движел на територията на гр. С. в различни интервали от време. От АИСПътна карта /л.24-25 от ДП/ се установява, че автомобил се е намирал на изхода на гр. С. (към АМ „Т.”) в 14:37 ч. на 03.07.2022 г., а в 14:50 ч. е бил непосредствено преди бензиностанция „Е.” на АМ „Т.” , находяща се на 21 4 км, в посока гр. П.. В хода на разследването по делото било установено, че поставеният на автомобила регистрационен номер „M********”, не фигурира в базата данни на компетентните немски органи и е неизвестен за тях /писмо с рег. № А-9176/10.08.2022 г. на МВР ДМОС, приложено на л. 94 от ДП/.

Следователно на регистрационен номер „M********”, поставен на автомобилът марка „Ауди”, модел „****” бил даден вид, че е издаден от компетентните органи във Федерална Република Германия.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че фактите изложени в обвинителния акт, признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните по делото и надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. П., Я. Х. и Д. К., които си кореспондират както от признанието на подсъдимия, така и от събраните писмени доказателства - справки, протоколи за оглед на веществени доказателства, а също и от заключението на съдебнотехническата експертиза.

От правна страна:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимият с поведението си на 03.07.2022 г. в района на 21-ви километър на АМ „Т.”, при търговски обект - бензиностанция „И. - 1101” /Е./, е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като е отнел чужди движими вещи - 58,841 литра дизелово гориво, на стойност 233,01 лв., собственост на „Е. Б.“ ЕАД, от владението и без съгласието на МОЛ - Д. Е. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „****“ с рег. № M******** и до приключване на съдебното следствие отнетите вещи са били заместени.