Решение № 323 от 24.10.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Перник, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500387 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 256/21.03.2024 г. по гр.д. № 5860/2022 г. на Районен съд гр. Перник е признато за установено по предявения от Л. Д. Г. срещу Е. И. Р. иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че Л. Д. Г. е собственик на недвижим имот, представляващ гараж, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от 04.10.2019 г., находящ се на адрес: ***, представляващ според заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, с граници: на изток - магазин, на север - двор, на запад - гараж, на юг-двор, и на югозапад мазе, прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор ***, на основание давностно владение.

В срок е постъпила въззивна жалба от Е. И. Р., чрез адв. В., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По подробно изложени съображения се твърди, че решаващият съд е достигнал до неправилни 1 изводи, въз основа на което е постановил неправилен съдебен акт. Изразява несъгласие със заключението на вещото лице, като допълва, че експертът не е вложил в заключението си специални знания, които съдът да не притежава за да може да обоснове изразеното становище от своя страна, което граничи със обосновка и даване на мнение по правен въпрос. В продължение с жалбата се твърди, че доколкото по делото е бил назначен особен представител на ответницата, то той не е имал никаква дори хипотетична възможност да ангажира всички необходими и допустими доказателства относими към спора и осигуряващи адекватна защита на ответника спрямо имота за който е налице съответната претенция от страна на ищцата. За безспорно установено се сочи, че ищцата е ползвала неправомерното си поведение спрямо собствеността на ответницата и преди всичко с намерение да присвои нейната собственост. С жалбата е направен анализ на наличните по делото доказателства. Сочи се, че по делото не е установен началния момент от който ищцата твърди да е усвоила, владяла или ползвала процесния имот, за да може да се установи началния момент на давността. Навеждат се твърдения, че доколкото към настоящия момент е налице противопоставяне по отношение на това ползване от последните собственици, в това число и ответницата по делото, то съдът е следвало да отхвърли иска на ищцата като неоснователен и недоказан. На следващо място за неправилно се сочи, че решаващият съд не е уважил и направеното своевременно възражение за прекомерност, като е присъдил сума от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, която съобразно сторените разноски за особен представител се явява прекомерно завишена с оглед фактическата и правна сложност на делото. Излага се, че атакуваното решение е постановено като не са взети предвид както приложимото за казуса материално право, трайната съдебна практика и при липса на задълбочено обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства. Заявява, че не поддържа изложеното в писмения отговор на особения представител на ответницата, както и депозираната от него писмена защита, тъй като ги счита за недостоверни и некореспондиращи със действителните факти и обстоятелства по отношение правата на собственост върху отделните обекти в сградата етажна собственост и гаража като цяло. Въз основа на подробно изложените съображения се моли за отмяна на постановения от първата инстанция съдебен акт и произнасяне по същество на спора, съобразно събраните приети и неоспорени доказателства по делото за неправилност на атакуваното решение се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л. Д. Г., чрез адв. П. П., с който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място се сочи, че по делото е доказано, че Г. е владяла процесния гараж повече от десет години, като действията й са били явни и при липса на противопоставяне от страна на въззивника или негови праводатели. За преклудирана се сочи възможността на въззивника да прави възражения във връзка с назначения особен представител, като се излагат доводи, че оплакванията изложени в тази насока са напълно наоснователни. С отговора е взето отношение и относно твърденията на въззивника, че решаващият съд неправилно е 2 разтълкувал показанията на свидетелите, като посочва, че същите са неотносими към предмета на делото. На следващо място намира за неоснователни и некореспондиращи с процесуалния закон, трайната съдебна практика и житейската логика твърденията, изложени във въззивната жалба за предубеденост и заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. Излагат се твърдения, че по делото не е установено, че владението е прекъсвано или, че са отправяни искания имотът да бъде възстановен и върнат на предишния собственик, наследодател на настоящия въззивник. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми. Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.

С Нот. акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № ***, том ***, рег. № ***/1986 г. И.А.Б. и Н.Т.Б. като собственици на дворно урегулирано място, образуващо парцел ***, в кв. ***по плана на гр. Перник с пространство от 405 кв.м., при съседи: от две страни улици, Б.К. и Д., са учредили на сина си Г.И.А. и на дъщеря си Й. И. А. безвъзмездно и безсрочно правото да построят върху гореописания им собствен имот двуетажна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен план върху около 120 кв.м. два гаража и мазета, като Г. да построи гаража при съседа Б.К. и мазето за този гараж и първия етаж от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и тавана, Й. и И. А. - да построи гаража откъм новооткритата улица и мазето зад този гараж и втория етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.

С Нот. акт за учредяване на право на строеж № ***, том ***, дело 1949/1992 г. Г.И.А., Й. И. А. и съпругът й Д. В. А. като собственици на дворно урегулирано място с площ от 405 3 кв.м., находящо се в землището на гр. Перник и съставляващо по регулационния план на същия град парцел *** за имот планоснимачен номер *** в кв. ***, при граници: улица - от две страни, Д. и Т.Н. и К.С.С., са учредили на племенницата на първия и дъщеря на втория и третия Л. Д. Г. правото на строеж, по силата на което да построи за себе си съобразно одобрен архитектурен план в източната част на подробно описания по-горе имот и да стане изключителна собственица на търговска постройка /магазин/ с площ от около 30 кв.м.

С разрешение за строеж № 31 от 30.01.1993 г. от отдел „ТСУ“ при Община Перник е одобрен архитектурен проект за гараж 3,50/8 м.

С Акт за узаконяване № 93 от 22.07.1994 г., издаден от Община Перник, е узаконено преустройството на гараж в магазин за хранителни стоки върху парцел *** в кв. *** по плана на гр. Перник, съгласно одобрен архитектурен проект.

От Становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност с рег. № Т-72 от 26.06.2009 г., издадено от ОД на МВР, РУ „Пожарна безопасност и спасяване“-гр. Перник се установява, че магазин за хранителни стоки на адрес: ***, е изпълнен в съответствие с изискванията за пожарна безопасност.

Съгласно удостоверение № 61 от 03.05.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Магазин за хранителни стоки“ ЗП -36 кв.м., издадено от Община Перник, строежът в УПИ ***, кв. ***, по плана на ***, а съгласно КК и КР на гр. Перник в ПИ с идентификатор *** е изпълнен в съответствие с одобрени проекти и издадения Акт за узаконяване № *** от ***, съгласно представения констативен акт обр. 15 от 11.05.2009 г. и изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

Съгласно справка № 1513786/18.11.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-гр. Перник за имот с ид.***, сграда за търговия с площ 36 кв.м., на 18.12.2020 г. е вписано учредяване на договорна ипотека от ипотекарни длъжници Л. Д. Г. и В.Д.Г..

По делото са приети договор за наем от 20.11.2007 г. и от 01.12.2018 г., сключени между Л. Д. Г., в качеството на наемодател, и „ЕФМ“ ЕООД в качеството на наемател, с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на помещение за магазин за хранителни стоки, намиращо се в ***.

С Нот. акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 273 от 2022 г. Т.Л.Т. продава на Е. И. Р. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, ведно с целия самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изп.директор на АГКК с предназначение жилище-апартамент, заедно с прилежащите му гараж и мазе, разположени в сутерена и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и тавана.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза пред РС процесният гараж по ККР представлява самостоятелен обект с ид. ***, и е присъединен към магазина, находящ се в двора на ул. „***“ ***- сграда за търговия с ид. ***.

4

Няма документи, указващи кога е извършено присъединяването на гаража към магазина, нито утвърден инвестиционен проект. Предназначението на гаража с оглед неговото реално ползване е променено. В момента гаражът е търговска площ към магазина - сграда за търговия с ид. ***, находящ се в двора на ул. „***“ ***, а мазетата югозападно от гаража са преустроени на складови помещения и санитарен възел. В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че до мазетата се влиза през гаража и няма друго мазе за обект с ид.р ***.

Във връзка с твърдението на ищцата, че е придобила по давностно владение процесния гараж пред РС са разпитани свидетели.

С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна следното:

В постоянната практика на ВКС се сочи нееднократно, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Чл. 92 ЗС ще намери приложение когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС или чл. 98 ЗС. Тази хипотеза, т. е. присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС или чл. 98 ЗС възниква ако новопостроена сграда е по такъв начин конструктивно и функционално свързана със самостоятелна сграда, че отделянето й не би могло да се извърши без съществено повреждане на новосъздадения обект и след като се прецени доколко е възможно отделяне на съществувалата към момента на част без това да създаде непреодолими пречки за последващото функциониране на сградата. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект.