Решение № 235 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Елена Каракашева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200394 по описа за 2023 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалби на адв.Д. Г., резервен защитник на подсъдимия Т. Д. и на адв.А. В., повереник на частните обвинители Г. И. Г. и Е. Р. Г. срещу въззивно решение № 244 от 02.08.2022 г., на Апелативен съд – гр.София, постановено по ВНОХД № 923/2021 г., по описа на съда.В сезиращите документи е релевиран довод, ангажиращ единствено касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като са изложени подробни съображения от всеки от касаторите в негова подкрепа.

В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея се акцентира върху ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, които се твърди, че са неправилно оценени от АС-София при индивидуализацията на наказанието му.В тази насока се сочи, че макар и да е изменил определената от първия съд санкция по размер и начин на изтърпяване, то и наложеното от въззивния съд в тези санкционни рамки основно наказание е явно несправедливо, тъй като размерът му не е съобразен със смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно:добри характеристични данни; липса на предходни осъждания и трудова ангажираност на подсъдимия.С тези съображения се претендира изменение на въззивното решение в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на жалбоподателя.В алтернатива се иска връщане на делото за ново разглеждане „на по-долна инстанция“, в случай, че касационния съд намери допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при индивидуализацията на наказанието на Т. Д..

В жалбата, изготвена от повереника на частното обвинение се твърди, че наложеното на подсъдимия Д. от въззивния съд наказание лишаване от свобода е в 1 занижен размер. С подробни доводи се защитава схващането, че апелативната инстанция неправилно е отчела като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства редица факти, които са от значение за индивидуализация на наказанията.Според касатора, допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, макар да не е в причинна връзка със съставомерния резултат, е обстоятелство, завищаващо обществената опасност на дееца.Извън вниманието на въззивната инстанция е останало още едно обстоятелство, което също е следвало да бъде съобразено при индивидуализацията на наказанието на Д. и да бъде отчетено като отегчаващо отговорността му, а именно причинената в резултат на деянието несъставомерна телесна увреда на свидетелката И.

С.а.Настоява се още, че изводът за трудова и социална ангажираност на подсъдимия е лишен от доказателствена опора.От идентичен порок страда и съдебната констатация за семейното състояние на Д..Макар да не се оспорва съдебната позиция, според която от момента на деянието до настоящия момент е изтекъл период от време, който е значителен, касаторът счита, че този период неправилно е отчетен като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като се дължи на некоректно процесуално поведение на последния.Твърди се също, че наложената от апелативната инстанция санкция по размер и особено като начин на изтърпяване – с приложението на чл.66 от НК, няма да осъществи целите, визирани в чл.36 от НК.В заключение се иска отмяна на въззивния акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пред касационния съд подсъдимият Д. не се явява.Същият е представляван от резервния си защитник адв.Г., който поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в посочените процесуални документи, както и отправените искания.

На съдебно заседание пред касационния съд повереникът на частните обвинители адв.Велчев, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, които възпроизвежда в синтезиран вид, като настоява за уважаването й.Оспорва жалбата на подсъдимия, намирайки я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Частните обвинители Г. И. Г. и Е. Р. Г. молят за справедливост, която според твърденията им, би била постигната единствено чрез ефективна присъда в размер на максимума, предвиден в материалноправната норма на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.В този смисъл молят касационния съд да се произнесе, като уважи жалбата им и потвърди санкцията, наложена от първоинстанционния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, с оглед на което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.Конкретно по жалбата на частното обвинение излага становище, че отправената с нея претенция „да се утвърди наложената от първоинстанционния съд санкция“ е извън правомощията на касационната инстанция.Последната би могла, в случай, че я намери за основателна, единствено да отмени проверявания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд, а това ще доведе до увеличаване на и без това значителния период на разглеждане на наказателното производство, което обстоятелство няма как да не бъде отчетено в полза на подсъдимия.В този смисъл, дори и да бъде уважена коментираната жалба, резултата по нея едва ли би бил удовлетворителен за жалбоподателите.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са процесуално допустими.Подадени са в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледани по същество са неоснователни.

С първоинстанционната присъда №46 от 14.12.2018г., постановена по НОХД №798/2017г., Окръжният съд – София е признал подсъдимия Т. Д., за виновен в това, че на 2

16.08.2014г., около 10,45ч. на ПП 1-8, участъка на 29 км, в землището на гр.Сливница, обл.Софийска, в посока на движение от гр.София към гр.Сливница, при управление на МПС-л.а. марка„Ф.“, модел „Ш.“, с рег.№ ******* - регистрация от Федерална Република Германия, нарушил правилата за движение предвидени в чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение, по която се движил л.а. „Ф.

П.“ с рег. №*********, управляван от пострадалия И. Г. Г. и по този начин, по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо при първоначален „Общ“ режим, като го признал за невиновен и оправдал по вменените му с обвинителния акт като нарушени разпоредби по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.343г, вр. чл.343 от НК наложил на подс.Т. Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Д..

С обжалваното въззивно решение №244 от 02.08.2022г., постановено по в.н.о.х.д.

№923/2021г., Апелативен съд-София изменил първоинстанционна присъда в санкционната й част, като намалил размера на наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода от четири години на три години; приложил чл.66, ал.1 от НК, определяйки изпитателен срок от 5 години; намалил размера на кумулативното наказание лишаване от правоуправление от пет на три години.Въззивното производство било образувано по жалба на упълномощения защитник на подсъдимия –адв.Д. Х., съдържаща оплакване за явна несправедливост на наложените на Т. Д. основно и кумулативно наказание, поради това, че са завишени.

Заявеният с двете жалби единствен касационен повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не е налице.Макар с противоположна насоченост, изложените в сезиращите документи доводи, позволяват съвместното им обсъждане.

Преди всичко ВКС ще отбележи, че явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело.

Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Т. Д.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира нарушения на правилата за определяне на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, нито наличие на основанието по чл.

348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

На първо място е необходимо да се посочи, че доводът за допуснати процесуални нарушения, обективиран в жалбата на подсъдимия Д. е лишен от конкретика.Нещо повече, касаторът е посочил, че претендира от касационния съд самостоятелно да прецени и констатира наличието на такива, което е извън правомощията на касационната инстанция, тъй като последната не извършва служебна проверка на обжалвания съдебен акт.Касационният съд се произнася единствено по възведените в жалбата касационни основания, които следва да бъдат ясно дефинирани в съдържателен план.В конкретния случай, касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е само маркиран, поради което алтернативното искане за връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено.Несъобразено с правомощията на касационната инстанция е и искането на частното обвинение „да отмени решението и да постанови друго, с което да остави в сила присъдата на първоинстанционния съд“.В тази връзка ВКС ще отбележи следното:1/ предмет на касационен контрол е въззивния съдебен, а не първоинстанционния такъв; и 2/при настоящото касационно производство – първо по ред, редовно такова- правомощията на касационния съд, в контекста на коментираното искане, са очертани в чл.354, ал.3, т.1 от НПК и се свеждат до това, в случай че се констатира порок в дейността на съда по индивидуализация 3 на наказанието на подсъдимия, налагаща увеличаване на същото, да се отмени проверявания съдебен акт и делото да се върне на контролирания съд за ново разглеждане.Затова, искането на частното обвинение, по начина, по който е формулирано, не може да бъде уважено.

На следващо място, отмереното по отношение на касатора Д. основно наказание – три години лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане с петгодишен изпитателен срок - е справедливо и съобразено с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия Т. Д. законосъобразно е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер малко над минималната граница на предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено същественото значение на смекчаващите обстоятелства. Липсва явна и очевидна диспропорция между конкретизираното от проверяваната инстанция основно наказание по вид и размер с обществената опасност на деянието и дееца, която да е обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на значимите за отговорността на дееца фактори. Изтъкнатите в касационната жалба на подсъдимия смекчаващи обстоятелства са взети предвид при конкретизирането на срока на определеното основно наказание, поначало отмерено при съществен превес на смекчаващите обстоятелства. Като такива на л. 11 и л.12 от въззивното решение са приети липсата на предходно осъждане на касатора Д.; добрите му характеристични данни, както и данните за неговата социална и трудова ангажираност, а така също и тези за семейното му положение.Специално внимание е обърнал въззивния съд на изтеклия период от време, който несъмнено е значителен и правилно е съобразен като обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия Д., без да му бъде придаден характер на изключителност, обосноваваща приложението на чл.55 от НК.Същевременно, контролирания съд коректно е отчел и обстоятелствата, които завишават обществената опасност на дееца, а именно – управлението на л.а. със скорост над нормативно разрешената /което нарушение не е в причинна връзка с вредоносния резултат/, както и причинената на свидетелката И. С.а несъставомерна телесна повреда.Тези обстоятелства правилно са намерили отражение при индивидуализацията на наказанието на подс.Д., мотивирайки въззивния съд да му наложи наказание над минималния размер предвиден в материалноправната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК и под средния такъв.При това положение, липсват основания касационният съд да упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК и да редуцира допълнително размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.