Решение № 984 от 06.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. В., 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204876 по описа за 2024 година Производство е образувано на основание чл.59 и сл. От ЗАНН.

Подадена е жалба от Й. В. В. срещу Наказателно постановление № 240819-003049/24.10.2024г. на началник група в ОДМВР-В., сектор „Пътна полиция"-В., с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. НП било незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

В съдебно заседание въззивика се явява лично и се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания. Излага становището си, относно събраните доказателства и моли съдът да приеме изложеното от свид. Х., който оборва показанията на полицейските служители. Моли наказателното постановление да бъде отменено, поради недоказаност на обективираното в него административно нарушение.

Представителят на въззиваемата страна юк Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за безспорно установено извършването от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Въззивникът В. управлявал лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ***, собственост на друго лице. На 01.09.2024г. той се движел с автомобила си до гр.В.. След него в друг автомобил се движел негов приятел свид.Х.. Двамата заедно решили да отидат на гонки с автомобили провеждащи се на паркинга на бензиностанция „Лукойл", намираща се в началото на автомагистрала „Хемус", в посока гр.С., след табелата, посочваща край на града. Там се били събрали младежи, които провеждали помежду си състезания с автомобили.

Участниците в отделните гонки с автомобили се подреждали успоредно на пътното платно по няколко коли и след подаден сигнал потегляли с висока скорост, като се движели до разклона за гр.А., където правели обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой до търговска сграда „Двете кули“ се връщали обратно в бензиностанцията.

Действията на водачите били наблюдавани от свидетелите П. П. и Е. С. полицейски инспектори в група ТП и КОС при ОД на МВР - В., които в изпълнение на служебните си задължения следвало да наблюдават и заснемат провежданото процесната вечер състезание. Двамата полицйски служители възприели извършването на състезания между различни автомобили, заснели старта им с мобилните си телефони. Също така заснемали регистрационните номера на автомобилите участващи в гонките, записвали ги и на другия ден съставили докладни в които описали всичко видяно и конкретните автомобили участващи в гонките.

Двамата полицейски служители видели управляваният от жалбоподателя автомобил да участва в няколко гонки с различни автомобили. Поради това и записали неговият регистрационен номер.

При извършена проверка по съставените докладни от свид.П. било установено, че автомобилът „БМВ" с рег. № *** е собственост на Б.М. и той бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ , за да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостовери самоличността на лицето, управлявало превозното средство на при установеното нарушение. Миленов декларирал, че на процесната дата автомобила е бил управляван от възз.В.. Поради това на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че с управляван от него лек автомобил е участвал в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но АНО след разглеждането не ги уважил.

Въз основа на съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите П. И.

П. и Е. С. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у полицейските служителисъщите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали. Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението .

Изготвена е видеотехническа експертиза, която съдът кредитира напълно.

Записите са от тъмната част на денонощието и не е особено информативен, но от него може да се направи извод, че автомобил идентичен като, марка и модел на този управляван от въззивника е участвал в серия гонки. От кадрите се вижда как автомобилите извършват действията посочени от свидетелите и независимо от качеството на записа той напълно съвпада с показанията им дадени пред съда. Полицейските служители непосредствено и от малко разстояние са възприели движението на автомобила на жалбоподателя и са категорични, че той е бил сред участниците в състезанията, като за всички възприети факти са изготвили доклад, в която са посочили конкретните регистрационни номера на участващите в състезанието автомобили. Записите предоставени от възз.В. са създадени на 02.09.2024г. – ден след процесното състезание.

По делото като свидетел е разпитан К. Х., който заявява, че процесната вечер с бил с въззвника, но той не е участвал в никакви състезания. Не отрича присъствието им на местото, на което са се извършвали гонките, но отрича участие в тях, като дори сочи техническа повреда в автомобила на въззивника.

Свид. Х. е близък приятел на жалбоподателя, което е внася съмнение в достоверността на дадените от него показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Още повече абсурдно звучат показанията му сочещи, че при сериозна техническа повреда вместо да потърси сервиз, въззивника се е насочил към провежданите гонки в края на града. Поради това показанията му не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.

3

Същите следва да бъдат кредитирани относно частта, в която сочи, че на процесната вечер въззвиника е управлявал е управлявал автомобил„БМВ" с рег. № *** и заедно са се намирали на мястото на което са се извършвали така нар.“гонки“. Съдът не приема показанията на този свидетел, относно обстоятелството, че въззивника не е участвал в състезанията, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите П. и С., за които липсват основания да не бъдат кредитирани. Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място - от изготвената от св.П. докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации и в която са отразени регистрационните номера на автомобилите, участвали в състезанията.

По отношение наведеното твърдение, че поставената камера за скорост до пътен възел „Летище“ не променя извода на съда относно участието на въз.В. в състезанието. Няма никаква пречка именно до този пътен възел да се провежда състезанието и поради това да не е отчетено процесната вечер нарушение от страна на автомобила управляван от жалбоподателят.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като прецени, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Разпоредбата на чл.104б, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да oрганизират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Няма спор, че 4 отсечката от Автомагистрала „Хемус", по която са извършвани състезанията, представлява път, отворен за обществено ползване. От показанията на свидетелите П. и С., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че като водач на автомобил жалбоподателят е участвал в състезания, за които няма данни, а и не се твърди да са били организирани по надлежния за това ред. Касае се именно за състезания, тъй като участващите автомобили са потегляли едновременно с висока скорост и са изминавали един и същ маршрут. Следователно са извършвали надпревара, участието в която е безспорно умишлено.

Като е участвал в нерегламентирано състезание възз.В. действително е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

Санкционната норма е приложена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.175А, ал.1, пр.2 от ЗДвП, предвиждащ специални санкции за водач, който участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

С оглед забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН. За изчерпателност следва да се отбележи, че нарушението се отличава със значителна тежест и е довело до опасност за останалите участници в движението.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.