Определение № 26071 от 18.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26071 гр. София, 18.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110146384 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Й. Ч. срещу А И. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, заплатена от ищеца на ответника на 25.03.2021 г. без основание, както и сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, заплатена от ищеца на ответника на 10.09.2020 г. като капаро по предварителен договор от 14.09.2020 г.

В исковата молба се твърди, че през 2020 г., ищецът К. Й. Ч. решил да закупи недвижим имот в гр. София. Негов познат го св ързал с ответника Александър И. П., който твърдял, че се продават три имота, описани в исковата молба, които били собственост на майката на ответника **** В.а Кръстева и на неговата леля **** В.а Кръстева, а именно. Ищецът и ответникът сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 14.09.2020 г. Цената н а описаните имоти била определена общо на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, по ½ за съсобствениците - **** В.а Кръстева и **** В.а Кръстева.

В исковата молба се твърди, че ответникьт АИ. П. се представял за лице, оправомощено да представлява собствениците във връзка с продажбата на недвижимите имоти. Ищецът заявил, че има желание да закупи недвижимите имоти, като по настояване на ответника на 10.09.2020 г. ищецът внесъл по посочена от него лична банкова сметка сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляващи капаро по сделката. Уговорката била, че внесената парична сума ще бъде прихваната от плащането по предварителния договор. На 14.09.2020 г. се сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач Ц*** чрез пълномощника и А И. П., и купувач К. Й. Ч., с който се поел о задлжение в последствие да бъде сключена и окончателна сделка по прехврлянето на ½ ИД.ч. собственост на Продавача. По предварителния договор била заплатена цялата дължима парична сума за половината от имотите, собственост на Ц****, в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която сума била внесена по лична сметка на пълномощника преди подписването на договора. В исковата молба се твърди, че уговорката била, че при сключване на втория предварителен договор за останалата ½ ид.ч., собственост на Й**** ще бъде прихванато и платеното капаро в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.

Ищецът излага, че впоследствие, след подписване на договора, забелязъл, че съгласно чл. 7 от договора, купувачът в качеството на уп ълномощено лице, на което трябва да се издаде пълномощно, се задължавал да се снабди и представи копие от всички документи, установяващи правото на собственост на Продавача, изискуеми от закона за нотариалното 1 оформяне на сделката и необходими за издаване на удостоверение за тежести, като преди това съгласно чл. 3 от същия договор, трябвало да се придвижи и цялата процедура за издаване на констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК. Твърди се, че купувачът Ч. преценил, че за него това е непосилна задача, която освен всичко друго ще отнеме доста време и допълнителни средства, поради което уведомил Александър П., че при това положение предпочита да се откаже от сделката, в случай че се намерят нови купувачи на имотите.

В исковата молба се сочи, че не след дълго ответникът уведомил ищеца, че е намерил такива купувачи, като с тях ще подпише директно предварителен договор за останалата ½ иД.ч. от недвижимите имоти, собственост на леля му. За целта обаче Ч. следвало да бъде заместен по вече сключения предварителен договор от новите купувачи. В тази връзка на 16.10.2020 г. било подписано Допълнително споразумение Nº 1 към Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 14.09.2020 г., по силата на което Продавачът и Купувачът по горепосочения предварителен договор, както и лицата ***, *****, **** *** и ****и се съгласили последните четирима да заместят К. Й. Ч. в качеството му на Купувач по сключения предварителен договор от 14.09.2020 г., като поемат всички негови права и задължения. В същия ден с новите купувачи бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2020 г., с продавач **** В.а Кръстева чрез пълномощника й Александър И. П. и купувачи - ***, ****, **** *** и Камерън **** с който договор се поемало задължение в последствие да бъде сключена и окончателна сделка по прехвьрлянето на ½ ид.ч. собственост на продавача. По втория предварителен договор също била заплатена цялата дължима парична сума за другата половина от имотите, собственост на **** В.а ***, в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която сума била внесена по нейна лична сметка.

В исковата молба се излага, че новите купувачи , които били заместили ищеца по първоначално сключения предварителен договор от 14.09.2020 г. и били встъпили в неговите права и задължения, били изплатили на Ч. заплатената от него на П., действащ като пълномощник на **** В.а Кръстева, парична сума от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

Ищецът сочи, че в нито един от двата сключени предварителни договора не се коментирало, какво се случва с платеното капаро от 8 000 /осем хиляди/ лева, то не е било прихванато нито по договора от 14.09.2020 г., нито по договора от 16.10.2020 г., тъй като уговорените парични суми били заплатени изцяло без да се коментира нищо за предварително изплатените пари от ищеца. Така уговорената парична сума в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, общо за трите имота, била заплатена изяло на Продавачите по двата предварителни договора - **** В.а Кръстева и **** В.а Кръстева, а именно по 30 000 /тридесет хиляди/ лева на всяка, за по ½ ид.ч. от недвижимите имоти.

Ищецът развива, че при това положение платената на 10.09.2020 г. от него, като капаро, парична сума в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, след сключване на Допълнителното споразумение от 16.10.2020 г. по Предварителния договор от 14.09.2020 г., следвало да му бъде върната от ответника ***** И. П., по чиято банкова сметка бил извършен превода, поради неосъществено, респ. поради отпаднало основание. Развива се, че, от една страна, с подписването на допълнително споразумение Nº 1 към Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 14.09.2020 г., ищецът вече не бил страна по последния. От друга страна, платеното капаро не било прихванато при извършване на плащанията по двата предварителни договора и се явявало парична сума, с която е надплатена продажната цена за недвижимите имоти. Ето защо лицето, което било получило плащането било длъжно да го върне. Твърди се, че в противен случай ответникът би се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Следователно в случая бил налице фактическият състав на чл. 55, предложение второ /неосъществено основание/, респ. предложение трето /отпаднало основание/ от 33Д.

В последствие на 25.03.2021 г. ищецът К. Й. Ч. превел по погрешка на 2 същата лична сметка на Александър И. П., по която било преведено и капарото, паричната сума от 10 000 /десет хиляди/ лева, без наличието на каквото и да е правно основание, като в случая бил налице фактическия състав на чл. 55, предложение първо ЗЗД.

Ищецът водил многократни разговори с ответника, с искане двете парични суми от 8 000 и от 10 000 лева да му бъдат върнати, но предявяване на иска това не било факт.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Представени са писмени доказателствени средства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И. П..

Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че плащанията, които ищецът твърди да е направил били извършени в изпълнение на сключен предварителен договор от 14.09.2020 г. не с ответника, а с трето лице – ****, чийто пълномощник е бил ответника.

В отговора се развива още, че в исковата молба се признавало, че новите купувачи, които заместили ищеца по първоначално сключения предварителен договор от 14.09.2020 г. и встъпили в неговите права, съгласно новия предварителен договор от 16.10.2020 г., са му изплатили заплатената от него сума от 30 000 лв. Сочи се, че претендираното за невърнато капаро в размер на 8 000 лв., б и л о получено от ответника като пълномощник на продавачите. Ищецът не твърдял да е имал намерение да купува имот на ответника, поради което посоченото основание в платежното нареждане от 10.09.2020 г., с което била заплатена сумата от 8 000 лв. – капаро за покупка недвижим имот, очевидно касаело отношенията му с упълномощителите на ответника, а не лични такива с него.

В отговора се развива още, че преведените впоследствие – на 25.03.2021 г. 10 000 лв., за които се твърдяло да са преведени по погрешка на ответника от страна на ищеца, също не се сочило да са свързани с други техни лични взаимоотношения, а доколкото било видно както от изложеното в исковата молба, така и от представените със същата писмени доказателства, ответникът в нито един случай не бил действал в лично качество, а само и единствено като пълномощник. Развива се, че дори и да била налице грешка при извършването на някой от преводите, то те били извършвани не в полза на ответника, а на неговите упълномощители, т.е. същият не се явявал надлежна страна по делото.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковите претенции за допустими, ответникът излага съображения относно неоснователността на исковата молба, обстоятелствата, на които се основават предявените искове и излага възражения против предявените искове.

В отговора се сочи, че по делото не бил представен, нито бил описан в описа на приложените към исковата молба писмени доказателства – предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 14.09.2020 г., сключен с **** и *** с договорена цена от общо 60 000 лв. Развива се, че макар и на стр. 2 от исковата молба, абзац 4, такъв договор да е посочено, че бил сключен и да е описан като приложение № 2 от описа в исковата молба, в действителност представеният под № 2 от описа предварителен договор от 14.09.2020 г. бил сключен единствено с **** и договорената по него цена било 30 000 лв. за притежаваната от нея ½ ид.ч. от имотите.

Излага се, че в абзац 7 на ср. 2 от исковата молба последният договор се сочел да е приложение № 3 от описа в исковата молба, а в действителност приложение № 3 било Пълномощно от **** за ответника. С оглед непредставянето на сочения за сключен между ищеца и **** и *** предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2020 г., с договорена цена от общо 60 000 лв., за ответника било невъзможно да се изяснят в пълнота процесните отношения, поради което твърдението на ищеца за недължимост на плащанията към пълномощника на двете собственички на имотите оставали недоказани и голословни.

3

В отговора се твърди, че претенцията на ищеца за връщане на сумата от 8 000 лв., заплатена като капаро за закупуване на недвижимия имот, била неоснователна. Същото се отнасяло и до претенцията на ищеца за връщане на преведената на 25.03.2021 г. сума от 10 000 лв., за която се твърдяло да е преведена по погрешка на ответника от страна на ищеца. Тази сума н е била преведена по погрешка, а с ясно посочено в платежното нареждане основание – последно плащане по недвижим имот. От представените от ищеца в непълен обем писмени договорености между касаещите процесните отношения лица, не можело да се направи категоричен извод за изясненост на техните отношения, а оттам и за дължимо връщане на посочените суми, първата от които заплатена първоначално като капаро за извършването на окончателната сделка, а втората – като окончателно плащане за закупуването на недвижим имот. Както било посочено и в самата искова молба, чак след сключването на предварителния договор, ищецът забелязал, че разпоредбите на чл. 7 и чл. 3 от същия били непосилни за него и при това положение предпочел да се откаже от договора.