Решение № 407 от 01.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следН. състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20221800100220 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. В. Б. срещу Л. С.

М., М. Б. Б. и Н. Л. М. за оспорване и установяване на произхода от бащата на малолетното дете Н. Л. М..

Ищцата твърди, че с ответника М. били съпрузи, но бракът им бил прекратен със съдебно решение, влязло в законна сила на 30.06.2021г., като били във фактическа раздяла от четири години. Преди прекратяването на брака заживяла на съпружески начала с ответника Б.. От съвместното им съжителство родила дъщеря Н., но тъй като раждането настъпило преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака й с М., последН.т бил записан в акта за раждане като баща на детето. Твърди, че през периода на зачеване не е имала никакви контакти с М. и че в действителност той не е баща на дъщеря й. Поддържа, че действителН.т й биологичен баща е ответникът М. Б.. Моли съда да признае за установено, че Л. С. М. не е биологичен баща на детето Н.

Л. М., както и че същото е заченато и произхожда от М. Б. Б., който е неговият биологичен баща. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искаН..

В едномесечН. срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от детето, чрез назначеН. особен представител - адв. Н..

В едномесечН. срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Л. С. М., който споделя изложените в исковата молба твърдеН.. Заявява, че бил изненадан, че е записан като биологичен баща на детето. Твърди, че е невъзможно, ищцата да е забременяла от него. Моли съда да уважи исковете и да промени имената на детето. Не оспорва представените писмени доказателства и не изразява становище по доказателствените искаН. на ищцата. Не отправя доказателствени искаН..

Постъпил е отговор и от М. Б. Б., според когото изложеното в исковата 1 молба отговаря на фактическата обстановка. Твърди, че е биологичен баща на детето Н.. Моли съда да уважи исковете и да промени имената на детето. Не изразява становище по доказателствата и няма доказателствени искаН..

В открито съдебно заседание на 04.11.2022г. ищцата Р. Б. се явява лично и с адв. С., която моли съда да постанови решение, с което изцяло уважава исковата молба. Позовава се на приетото заключение по допуснатата ДНК- експертиза.

В открито съдебно заседание на 04.11.2022г. ответникът М. Б. се явява лично, поддържа депозираН. отговор и се присъединява към становището на адв. С..

В открито съдебно заседание на 04.11.2022г. ответникът Л. М. не се явява, не се представлява и не изразява становище.

В открито съдебно заседание на 04.11.2022г. ответницата Н. М. не се явява. Представлява се от назначеН. особен представител адв. Н.. Същата счита за установено, че М. Б. е биологичН.т баща на детето Н., и моли съда да постанови решение, че Л. М. не е биологичен баща на детето.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Съгласно удостоверение за раждане № 1307220115/22.02.2022г. на Н. Л.

М. с ЕГН ********** (л. 6 от делото), родители на същата са Р. В. Б. и Л. С.

М..

Видно от незаверен препис от Решение № 260074/30.06.2021г. на Районен съд- гр. Б., постановено по гр.д. № 768/2021г., (л. 7 - 8 от делото), с него е прекратен бракът на Р. В. М. и Л. С. М. на основание чл. 50 от СК, като е постановено, след прекратяването му, Р. В. М. да носи предбрачното си фамилно име - Б..

Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото ДНК- експертиза вероятността М. Б. Б. да е биологичен баща на детето Н. Л. М. при майка Р. В. Б. е 0,999999997 при гранични стойности от 0 до 1.

Със заключението не е определена вероятността, Л. С. М. да е биологичен баща на детето Н. Л. М. при майка Р. В. Б., тъй като той не се е явил да предостави проба за извършване на сравнителното изследване.

По делото е постъпил социален доклад от АСП – дирекция „Социално подпомагане“ – Б., в който са описани и анализирани релевантните за отглеждането на детето обстоятелства, и е изразено становище, съдът да постанови решение, съобразено интереса на детето Н. Л. М., а именно – да бъдат защитени правата му и да се гарантира правилното му физическо, психическо, нравствено, здравословно и образователно развитие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК.

Исковете са допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирано лице и в сроковете по чл. 62, ал. 2, изречение второ от СК и по чл. 69, изречение първо от СК.

По първия от тези искове в тежест на ищцата е да обори презумпцията 2 за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК, доколкото, въз основа на нея и с оглед датата на раждането (15.02.2022г.) и датата на постановяване на бракоразводното решение (30.06.2021г.), бившият й съпруг Л. М. е бил вписан в акта за раждане на детето Н. М. като негов баща.

Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърдеН.та и възражеН.та си в частта им, в която те се основават на положителни факти, т.е. в тежест на ищцата по втория иск е да докаже, че М. Б. е биологичен баща на детето Н..

Категорично е заключението на ДНК – експертизата, че вероятността М.

Б. Б. да е биологичен баща на детето Н. Л. М. при майка Р. В. Б. е 0,999999997 при гранични стойности от 0 до 1, т.е. 99,9999997%.

В открито съдебно заседание по делото, вещото лице поддържа заключението си.

Въз основа на тези доказателства, преценени и във връзка с отговорите на ответниците М. Б. Б. и Л. С. М., съдът намира, че законовата презумпция по чл. 61, ал. 1 от СК е опровергана, а изключително високата степен на вероятност за бащинство на М. Б. Б. обуславя извод, че именно той, а не Л. С.

М., е биологичН.т баща на детето Н. Л. М..

Наистина, в случая липсва заключение на ДНК- експертизата относно вероятността, Л. С. М. да е биологичен баща на детето Н. Л. М., родено от майка Р. В. Б., причина за което е станало неявяването на М. да предостави сравнителен материал за изследване. Тази липса, обаче, не опровергава горН. извод, тъй като даденото заключение практически изключва възможността, баща на детето Н. да е отв. М..

С оглед гореизложеното, предявените искове с правна квалификация чл.

62, ал. 2 от СК и чл. 69 от СК се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че Л. С. М. не е биологичен баща на детето Н. Л. М., а такъв е М. Б. Б..

На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в сила, препис от същото следва да се изпрати на Столична община, р-н „В.“ за вписване на така постановената промяна в акта за раждане на детето Н. Л.

М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 62, ал. 2 от СК , че Л. С. М. с ЕГН **********, бивш съпруг на Р. В. Б. с ЕГН **********, не е биологичен баща на роденото преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака им дете Н. Л. М. с ЕГН **********, родено на 15.02.2022г. от майка Р. В. Б. с ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 69 от СК, че М. Б.

Б. с ЕГН ********** е биологичен баща на детето Н. Л. М. с ЕГН **********, родено на 15.02.2022г. от майка Р. В. Б. с ЕГН **********.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати на Столична община, район „В.“, за вписване на промяна в акта за раждане на Н. Л. М. с ЕГН ********** по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР.

3

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4