Присъда № 141 от 30.06.2022, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 141, постановена на 30.06.2022г. по н.о.х.д. № 2024 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 183 по описа за 2020г. на ОСлО при ОП - гр. Варна на К. Т. Т. за това, че на 17.01.2018 г. в гр.Варна, като непълнолетен, но след като разбирал свойството на постъпките си и можел да ги ръководи, в съучастие като съизвършител с М. Р. З. и Ал. Б.

Т., направил опит да отнеме чужда движима вещ - парична сума в размер на 182,00 лв., от владението на св. СТ. СТ. ЯП., собственост на „Я.-И. Я." ЕТ, с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал. 1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и на М. Р. З. за това, че на същата дата в гр.Варна, като непълнолетен, но след като разбирал свойството на постъпките си и можел да ги ръководи, в съучастие като съизвършител с К. Т. Т. и Ал. Б. Т., направил опит да отнеме чужда движима вещ - парична сума в размер на 182,00 лв., от владението на св. СТ. СТ. ЯП., собственост на „Я.-И. Я." ЕТ, с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила и деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал. 1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимите е доказана, като в хода на съдебното следствие се потвърдила описаната в обвинителният акт фактическа обстановка.

Акцентирана обстоятелството, че по отношение на единият от извършителите имало влязло в сила определение, с което било одобрено споразумение в диспозитива на който било отразено, че деянието му е било извършено в съучастие именно с двамата подсъдими, което наред с всичко останало давало на съда достатъчно основание да признае виновността на подсъдимите лица. Посочва, че новите факти, установени в хода на съдебното следствие, ако с били истинни е следвало да се релевират от защитата на подс. Т. още на досъдебната фаза на производството. Пледира и двамата да бъдат признати за виновни, като им се определят наказания към минимума, които следва да се редуцират на основание разпоредбата на чл. 63 НК, в това число да им бъдат възложени сторените по делото разноски.

Защитникът на подс. Т. на свой ред моли съда да признае Т. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото е недоказано. Посочва, че на инкриминираната дата подсъдимият е бил на съвсем различно място, като това е било заявено на разследващите органи още през 2018г. Посочването му като участник в инкриминираните събития било недоразумение, потвърдено както от другия подсъдим З., така и от свидетелите Д., Т., К.. Нещо повече, извършител на конкретното деяние било лице с имена Кристиан А. – ученик в Търговската гимназия в гр. Варна. Поради изложеното пледира за оправдателна присъда по отношение на К.Т..

Зашитникът на подс. З. от своя страна в пространна пледоария, адресирана до част от съдебния състав, пледира за оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен поради нелогичност и недоказаност на обвинението. Посочва, че предвид данните по делото, че действието се е развило изцяло в тъмната част на денонощието, то не е имало как свидетелите да са възприели каквото и да е от случващото се в магазина за хранителни стоки. На следващо място, посочва, че единственият свидетел, който реално е възприел самоличността на извършителите е св. Я., която обаче нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие е разпознала който и да е от извършителите. Излага още, че не е ясен предметът на престъплението, тъй като първоначално такъв не е имало, а впоследствие неизвестно откъде се е появила сума в размер на 182 лева, поради връщане на 1 делото от съда поради липса на елемент от състава на престъплението грабеж. В случая не било доказано на първо място авторството на деянието, на второ спрямо кого и с каква цел е била употребена сила и на трето какво точно – вещ или имущество е бил направен опит да бъде отнето. Посочва, че фактът на одобреното споразумение по отношение на един от участниците не влече автоматично виновността на останалите, поради което моли подс. З. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение и спрямо него да бъде постановена оправдателна присъда.

Подс. Т., редовно уведомен за датата на съдебното заседание, се явява лично и заявява, че няма какво да добави към казаното от адв. Джамбазова.

Подс. З., на свой ред редовно призован, се явява лично и също посочва, че няма какво да добави към казаното от неговия защитник.

В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума подсъдимият Т. заявява, че никога не е извършвал деянието, в което е бил обвинени и че това е станало ясно след изслушването на всички свидетели и след събраните по делото писмени доказателства.

В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума подсъдимият З. заявява, че е бил неправилно обвинен и че не е извършил това деяние.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Т. Т. е роден на 13.03.2001г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, м-ст „Малко Ю“ № 528, българин, български гражданин, неженен, осъждан към настоящият момент, с основно образование, ученик, с ЕГН: **********.

Подсъдимият М. Р. З. е роден на 14.06.2002г. в гр. Варна, живущ в гр.Варна, обл.

Варна, бул. „Приморски“ № 37, ет.4, ап.11, българин, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, осъждан към настоящият момент, с ЕГН **********.

Подсъдимите М.З., К.Т. и свидетелите С.Д. и А.Т. се познавали, като св. Д. живеел в кв. Виница в гр. Варна

Св. СТ. СТ. ЯП., която била на 71 години живеела със семейството си на ул. „Св.Св.

Константин и Елена“ в гр. Варна, кв. Виница, като на мястото където живеела стопанисвала и магазин за хранителни стоки.

Св. Я. изпълнявала и функцията на продавач в хранителния магазин, като съпругът й св. И. Я. на 84 години често прекарвал времето си в магазина, докато съпругата му работела.

На 17.01.2018 г. около 18.00 ч. в тъмната част на денонощието, след като се уверили, че в магазина нямало клиенти, в магазина нахлули три лица от мъжки пол сред които св. А.Т..

Св. Я. се намирала на работното си място зад щанда в магазина, а съпругът й - св.

Я. седял на стол до печка с твърдо гориво, която се намирала от страната на клиентите - към щанда за продажба.

В касата - чекмедже, нямало налични средства, а парична сума в размер на 80,00 лв. се намирала след преградата в дясната част след това чекмедже и не се виждала на пръв поглед от човек, който седи откъм страната на продавача.

Сума в размер на 182 лева св. С.Я. била прибрала в дамската си чанта, която държала на друго място в магазина.

Едно от лицата се насочило към св.Я., преминало зад щанда, хванало я с двете си ръце за дрехите в областта на гърдите и я блъснало, вследствие на което възрастната жена паднала на пода по очи, след което отворило чекмеджето - каса, което се намирало до 2 кантара, разпиляло намиращите се в него документи, но вътре не намерило пари.

В този момент свид.Т. се намирал зад св. Я. и го държал за раменете, а другото лице стояло от вътрешната страна до входната врата, наблюдавайки да не влезе някой.

Свид.Т. се отделил от св.Я., прескочил щанда и прескачайки го, съборил намиращия се отгоре кантар, който паднал върху печката и се счупил.

Когато видял, че съпругата му е съборена на земята, св.Я. станал от стола и се запътил да й помогне при което другото лице (което до момента пазело) се отдалечило от входната врата и се приближило до възрастния мъж, като му нанесло удар с юмрук в лявото око, при което свидетелят паднал на земята.

Въпреки, че не намерили парични средства и след всичко което се случило във вътрешността на магазина тримата излезли тичайки.

На 17.01.2018г. подс. К.Т. бил заедно съм семейството си (с баща си св. Т. В. Т.) и майка си в с. Казашко, обл. Варна по конкретен повод – кръщене, като тримата тръгнали за селото в часовете след 17.30 часа, когато св. Т. Т. приключил с работата си, а Кристиан бил приключил училище и спортните си активности след това.

За случилото се св.Станка и И. Я.и подали сигнал в Пето РУ при ОД на МВР – Варна, като на същата дата било започнато процесното ДП с първо действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие.

С постановления от 03.08.2018г. в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК били привлечени лицата М. Р. З. и Ал. Б. Т., а с постановления от 07.08.2018г. и съответно от 14.08.2018г. в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.

20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК били привлечени лицата С. П. Д. и К. Т. Т..

С постановление от 21.08.2019г. наказателното производство е било частично прекратено по отношение на едно от привлечените лица, а именно С. П. Д. поради липса на каквито и да е доказателства за участието му в престъпната деятелност, като последвали и нови постановления за привличане на останалите лица.

С определение по нохд № 228/2019г. на ВРС е било отказано одобряването на споразумение за решаване на наказателното производство сключено между ВРП и подсъдимия М. Р. З., като такова е било одобрено по нохд № 5124/2019г. по описа на ВРС по отношение на Ал. Б. Т. за извършено от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, като му е било определено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 6, ал.1 НК е било отложено за изтърпяване с едногодишен изпитателен срок.

Впоследствие наказателното производство е останало висящо по отношение на подсъдимите К. Т. Т. и М. Р. З., като за тях във ВРС е бил внесен обвинителен акт и е било образувано нохд № 5437/2019г., разпределено първоначално на 27 състав, като с разпореждане председателя на състава се е отвел, поради предходен отказ да одобри споразумение между едно от подсъдимите лица – З. и ВРП, с оглед гарантиране на правото на справедлив процес, а впоследствие е било разпределено на настоящия съдебен състав, който с определение от 12.03.2020г. е прекратил съдебното производство и върнал делото на ВРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В резултат на това на 27.05.2020г. по отношение на подсъдимите К. Т. Т. и М. Р. З. във ВРС е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано нохд № 1930/2020г. по описа на 44 състав, като с протоколно определение, потвърдено от състав на ВОС делото отново е било върнато на ВРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Впоследствие на 26.05.2021г. отново по отношение на подсъдимите К. Т. Т. и М. Р.

3

З. във ВРС е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано настоящото наказателно производство, разпределено ръчно на състава, поради обстоятелството, че същият съдебен състав е прекратявал и връщал делото на ВРП за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила.

От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към 17.01.2018г., подс.К. Т. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице, същият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества - канабиноидни и кокаин. Несоциализирано разстройство на поведението.

Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза е, че подс. М.З. също не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за употреба и зависимост към психоактивни вещества. Към датата 17.01.2018г., е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице, З. може да носи наказателна отговорност. Същият е психично здрав и е в състояние да участва адекватно в процесуално-следствени действия. Физическото и психическото състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.