Решение № 202 от 26.10.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Кюстендил, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело № 20221500500301 по описа за 2022 година

Образувано е по въззивна жалба от Н.И.- прокурор в Районна прокуратура Кюстендил, като процесуален представител на Прокуратурата на Република България (ПРБ), срещу решение от 07.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2291/2021 г. на РС Кюстендил, с което ПРБ е осъдена да заплати на В.

Х. П., сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда № 25 от 25.06.2020 г. по НОХД № 160/2020 г. на КРС, потвърдена в решение № 260051 от 31.12.2020 г. по ВНОХД № 350/2020 г., изразяващи се претърпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в сила, като за разликата над тази сума до пълния размер от 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с разноски по делото.

Жалбоподателят, счита, че решението е неправилно. Излага, че разследването срещу П. е протекло в разумни срокове. Сочи, че в хода на делото не са били събирани доказателства, че последният е претърпял неимуществени вреди. Твърденията на П. за понесени болки и страдания, унижение, срам и др. били недоказани. Не е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и сочените в исковата молба вреди.

ПРБ счита, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, не е съобразен с вида и тежестта на повдигнатото обвинение. Излага, че претърпяното увреждане от страна на П. не е високо, причинените неудобства са обичайни, при водено наказателно производство. Обвинението не е било публично разгласено от страна на прокуратурата. Моли съдът да отмени 1 решението на РС Кюстендил, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение. Не прави доказателствени искания.

В срока за отговор В. Х. П. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, в която искът му за горницата на 1000 лв. до 5000 лв. е отхвърлен. Сочи, че съдът е допуснал двама свидетели, но не е указал на ищеца за кое съдебно заседание да бъдат доведени. Предвид неявяването на ищеца на първото открито заседание съдът е трябвало да му даде възможност да доведе свидетелите и да му укаже кога да стори това. Излага, че съдът не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за претърпените болки и страдания и да му даде възможност да ангажира такива. Твърди, че съдът е трябвало да даде последна възможност на ищеца да ангажира допуснатите доказателства.

С горното съдът е нарушил чл. 10 ГПК и е ограничил правото на защита на ищеца да ангажира и представи пред съда доказателствените средства, които е допуснал. Моли въззивният съд да допусне до разпит един свидетел, като сочи, че това искане е направено своевременно пред РС и не е обхванато от преклузията по чл. 130 и сл. ГПК. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е несправедлив и занижен.

В насрещната въззивна жалба е обективиран и отговор на въззивна жалба от страна на П., в който се заявява, че ВЖ е неоснователна.

Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ПРБ.

В открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на всяка страна е заявил, че поддържа своята жалба и оспорва тази на другата страна. В същото заседание съдът е изменил проекта си за доклад по делото, като е уважил доказателственото искане на В. Х. П., чрез адв. Д. и е допуснал до разпит един доведен от него свидетел - С. Д.а П.а, майка на ищеца.

Показанията на свидетелката П.а следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неоснователност на иска съдът намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2. лицето да е било оправдано или образуваното наказателно производство да е било 2 прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3. да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 4. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл. 154, ал. 1 ГПК.

Според въззивния съд КРС правилно е приел, че искът е допустим и основателен, като са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че с ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с постановление от 16.01.2020 г. на КРП, като не му е била определена мярка за неотклонение. Установява се от писмените доказателства, че с присъда от 25.06.2020 г. на по НОХД № 160/2020 г. на КРС П. е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение с обвинителния акт на КРП. С въззивно решение oт 31.12.2020 г. на КОС по ВНОХД № 350/2020 г. оправдателната присъда на КРС е потвърдена.

Константната съдебна практика приема, че в производството по иск с правно основание чл. 2 и сл. ЗОДОВ, когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени по-горе и разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата подсъдим в наказателното производство, респективно, че деянието не съставлява престъпление /Така Решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 261/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

В разглеждания случай е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.

183, ал. 1 НК.

Неоснователни са доводите на представителя на Прокуратурата на РБ, че по делото липсват доказателства ищеца да е понесъл неимуществени вреди. Ищецът е доказал в хода на делото настъпването на обичайни негативни преживявания – стрес, негативни емоции, притеснения, срам, липса на самочувствие, унижение в резултат от воденото наказателно производство.

От показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка (които са преценени с особена критичност, предвид близката и родствена връзка с ищеца) се установява, че П. е изпитал емоционален дисбаланс вследствие на повдигнатото му обвинение - имал е проблеми със съня, със храненето, изпитвал е изключително много срам от децата си, ограничил е контактите си с приятели и познати.

Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на 3 привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на ищеца.

2. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди (който са оспорили и двете страни) настоящият съдебен състав приема следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

Наред с горните обстоятелства, при определяне на обезщетението, съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване - в този смисъл Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК.

Релевираните от Прокуратурата доводи за завишеност на размера на пресъденото от КРС обезщетение, а на процесуалния представител на В. П.

4 доводи за заниженост, са неоснователни.

За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява от една страна установената продължителност на наказателното преследване - от привличането на ищеца в качеството на обвиняем 16.01.2020 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 31.12.2020 г.; фактът, че престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че е участвал общо в четири открити съдебни заседания по НОХД в двете инстанция; не му е налагана мярка за неотклонение; възрастта на пострадалия - на 44 години; като наказателното производство се е провело по време, когато той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца, както и естествения страх от неоснователно осъждане; настъпилата промяна в контактите и социалния му живот, а от друга страна, че повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и социалния му живот в степен по-висока от обичайната, липсата на данни за настъпването на други, извънредни промени в начина му на живот, включително липсата на здравословни увреждания; както и обстоятелството, че е признат за невиновен както от първа, така и от въззивна инстанция и липсата на трайни последици и отражение в живота му занапред.