Решение № 211 от 11.11.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

Номер 211

11.11.2020 г.

Град гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Добрич

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Георги К. Пашалиев

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20203200500625 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Трудово производствена кооперация „***“ – гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение

№535/29.06.2020г. по гр.д.№1450/2019г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на С. Х. П. от гр.Добрич сумата 1 059.97 лева, съставляваща внесените от ищеца дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по чл.14 ал.1 от ЗК, сумата 321.55 лева, съставляваща обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва за периода 27.04.2016г. 23.04.2019г. и разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете.

Според въззивника първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно. По делото не било спорно и от заключението на съдебно счетоводната експертиза се установявало, че на въззиваемия – ищец кооперацията извършила две плащания в брой на парични суми от 1 425 лева и от 475 лева за дължимата му се дялова вноска. Това било прието и от първоинстанционния съд, при което същият напълно необосновано формирал извод, че вземането на ищеца от кооперацията 1 за дялова вноска е в размер на 1 059 лева и не е изплатено. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове до пълния им размер.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият С. Х. П. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявените от С. Х. П. срещу „Трудово производствена кооперация „***“ искове по чл.14 ал.1 от ЗК и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 500 лева, съставляваща актуализирания размер на извършените от ищеца, бивш член на ответната кооперация, вноски – дялови, допълнителни, целеви, както и сумата 455 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от изпадане на ответника в забава до датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът „Трудово производствена кооперация „***“ е оспорвал предявените срещу него искове по съображения, че кооперацията е изпълнила задължението си и е изплатила на ищеца, следващата му се като на нейн бивш член сума за дялова вноска.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните му части по иска по чл.14 ал.1 от ЗК за горницата над 1 059.57 лева до пълния му предявен размер от 1 500 лева и по иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за горницата над 321.55 лева до пълния му предявен размер от 455 лева, както и в осъдителната част за разноски в полза на ответника.

Между страните не е спорно, че ищецът е приет за член на ответната кооперация през м.септември 2013г. и е освободен като такъв на 20.11.2015г. От заключението на вещото лице се установява, че с приходен касов ордер №377/24.09.2013г. при приемането му ищецът е 2 внесъл в кооперацията дялова вноска в размер на 1 550 лева, чийто актуализиран размер към датата на прекратяване на членственото правоотношение възлиза на 1 059.97 лева. Ищецът е внесъл още встъпителна вноска от 310 лева, която не е предмет на заявената претенция и няма данни за извършени от него допълнителни и целеви вноски. Годишният финансов отчет за 2015г. /годината на напускането на ищеца/ е приет с решение на Общото събрание на кооперацията от 26.04.2016г.

В съответствие с чл.14 ал.1 от ЗК след освобождаването му от кооперацията ищецът има право да получи от нея актуализирания размер от 1 059.97 лева на дяловата си вноска, като задължението на кооперацията е изискуемо след приемането на 26.04.2019г. на годишния й финансов отчет за 2015г.

По делото няма убедителни доказателства, че ответникът е платил на ищеца посочения по-горе актуализиран размер на дяловата му вноска.

В подкрепа на обратното ответникът се позовава на безспорно платените от него на ищеца 1 425 лева. Плащането е извършено с разходен касов ордер №211/11.06.2015г., в който не е посочено основанието за извършването му. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на кооперацията сумата е начислена като дялов капитал, но вписаното от ответника в счетоводната му документация основание за извършеното плащане, не може да обоснове извод, съобразно твърдяното от него. Счетоводството на ответника е нередовно /заключението на вещото лице/ и извършените изгодни за него вписвания не могат да се възприемат, като не са подкрепени от други обстоятелства и доказателства по делото. Като се има предвид, че в разходния касов ордер основанието за плащането не е посочено, както и извършването му пет месеца преди прекратяване на членственото правоотношение и възникване на вземането на ищеца за дяловата му вноска, следва, че така платената на 11.06.2015г. от ответника на ищеца сума не е дяловата вноска на последния.

Не съставлява такава и платената от ответника на ищеца сума от 475 лева. За плащането е съставен разходен касов ордер №66/16.03.2017г., в който е вписано като основание за извършването 3 му – дивидент, а в касовата книга на кооперацията като основание за плащането е вписано – дялов капитал. Противоречието е очевидно и е пречка да се приеме, че платената на 16.03.2017г. сума от 475 лева от кооперацията на ищеца съставлява следваща му се дялова вноска /или част от нея/. Отделно, по партидата на ищеца е отбелязано, че дяловата вноска окончателно му е изплатена м.април 2017г. Доказателства за платени от ответника на ищеца суми през м.април 2017г. по делото не са представени.

От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. За ответника е възникнало задължението по чл.14 ал.1 от ЗК да плати на ищеца актуализирания размер от 1 059.97 лева на дяловата му вноска и ответникът не е доказал да е погасил задължението чрез плащане, както е твърдял. Правилно е първоинстанционното решение в обжалваната част, в която осъдителният иск за главното задължение е удовлетворен в посочения размер. Правилно е решението и в осъдителната част по акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 321.55 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение, считано от изпадането в забава до предявяване на исковата молба. Първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. и за разноските в полза на ищеца, следва да се потвърди.

С оглед изгодния за ищеца – въззиваем резултат от спора, същият има право да получи от другата страна разноските за водене на делото във въззивната инстанция. Те се свеждат до платеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и при съпоставка с чл.7 ал.2 от НМРАВ, възнаграждението не е прекомерно, не подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се възразява от въззивника и следва да се присъди на въззиваемия в пълен размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№535/29.06.2020г. по гр.д.

№1450/2019г. на Добричкия районен съд в обжалваните части, в които „Трудово производствена кооперация „***“ – гр.Добрич е 4 осъдена да заплати на С. Х. П. от гр.Добрич сумата 1 059.97 лева, съставляваща внесените от ищеца дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по чл.14 ал.1 от ЗК, сумата 321.55 лева, съставляваща обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва за периода 27.04.2016г. - 23.04.2019г. и разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете.

О С Ъ Ж Д А „Трудово производствена кооперация „***“ – гр.Добрич, УЛ.“***“№8а да заплати на С. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“№25а, сумата 600 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5