Решение № 145 от 10.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Добрич, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И. като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20233230200301 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от “ Табако шоп „ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК:

206433099, представлявано от Д. Т. А., чрез адв. Д. К. ВТАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 08-2300010/10 издадено на 17.02.2023г. от и.д. Директор на Дирекция „ Инспекция по труда „ Добрич, с което на жалбоподателя, в качеството на работодател за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1900лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради несъставомерност на деянието от обективна страна с вмененото административно нарушение.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата, алтернативно пледира нарушението да бъде квалифицирано, като маловажно. Претендира и за възлагане на сторените по делото разноски.

Процесуалния представител на АНО пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди, както и за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя в жалбата, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели. Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, законосъобразно във формалноправен аспект. че обжалваното

НП е

От фактическа страна:

При извършена документална проверка през периода 09.11.2022г. – 08.12.2022г. по спазване на трудовото законодателство в „ Табако шоп БГ„ ЕООД, ЕИК: 206433099, свидетелите С. Г. и Т. А. – инспектори в Д „ ИТ „ гр.

Добрич установили, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е изплатил в срок до 30.11.2022г. уговореното и начислено трудово възнаграждение за м. октомври 2022г. на св. П. В. И. в размер на 585,82лв.

В резултат на констатираното, на 06.01.2023г. св. Г. в присъствието на св. Т. А. и св. Е. И. образувала процесното административнонаказателно производство, като съставила АУАН № 08-2300010, в който вменила на жалбоподателя административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.

За санкциониране на извършителя, предвид констатираното по-горе нарушение, на 17.02.2023г. и.д. Директорът на Д „ ИТ „ гр. Добрич издал НП № 08-2300010/10, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 414, 2 ал. 1 от КТ, на жалбоподателя, в качеството на работодател била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1900лв.

В съдебно заседание бяха приобщени към доказателствения материал заверени за вярност копия от: Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата на „ Табако шоп БГ„ ЕООД, разчетноплатежна ведомост на дружеството за м. октомври 2022г. и разходен касов ордер от 04.01.2023г. за изплатено трудово възнаграждение на св. П. В. И. за м. 10.2022г. в размер на 585,82лв.

Разпитана в качеството на свидетел П. И. заявява, че след като е напуснала дружеството през м. декември 2022г. и е сигнализирала ДИТ, са й били изплатени дължимите трудови възнаграждения, посочени в исковата молба.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви: С. Г., Т. А., Е. И. и П. И., както и от приложените по делото копия от: Протокол за извършена проверка от 08.12.2022г. № ПР 2237794, Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата на „ Табако шоп БГ„ ЕООД, разчетноплатежна ведомост на дружеството за м. октомври 2022г. и разходен касов ордер от 04.01.2023г. за изплатено трудово възнаграждение на св. П. В. И. за м. 10.2022г. в размер на 585,82лв., както и АУАН № 08-2300010/16.01.2023г., и НП № 08-2300010/10, издадено на 17.02.2023г. от и.д. Директор Д „ ИТ „ гр. Добрич.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ „ Работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”.

Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ. Не се оспорва и обстоятелството, че на св. И. в срок до 30.11.2022г. не е било изплатено трудовото възнаграждение за положения труд през м. октомври 2022г. в размер на 585,82лв., което впоследствие е било сторено и не са произлезли вредни последици за св. И., което се установява по безспорен начин и от приобщените към доказателстения материал писмени и гласни доказателства / съдържащи се в показанията на св. И. /.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от 3 което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено единствено в санкционната част, тъй като не са събрани доказателства за извършени предходни нарушения на КТ от жалбоподателя, като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ размера на наложената „ имуществена санкция“ следва да бъде намален от 1900лв. на 100лв., а в останалата НП следва да бъде потвърдено, тъй като вмененото административно нарушение бе доказано по безспорен начин в хода на съдебното производство.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касателно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото административното нарушение се явява установено, в случая следва да се 4 приложи и т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08-2300010/10 издадено на 17.02.2023г. от и.д.

Директор на Дирекция „ Инспекция по труда „ Добрич, с което на “ Табако шоп БГ „ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК: 206433099, представлявано от Д. Т. А., в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1900лв., като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА размера на санкцията от 1900лв. на 100лв.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

ОСЪЖДА “ Табако шоп БГ„ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК: 206433099, представлявано от Д. Т. А. да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5