Решение № 2641 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2641 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100501709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 13768 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 70766/2021г. по описа на СРС, 69-и състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу З. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 642,22 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Изгрев, ж.к. **** с аб. № 176794 , ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.21г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 180,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. -09.11.2021г.

По делото е постъпила въззивна жалба от ответницата З. С. С., в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Обосновава се, че още с отговора на исковата молба страната е представила Удостоверение с изх. № 8339/17.08.2021г., от което се установява, че страната се е отказала от наследството на починалия С.Х. С., поради което същата не дължи претендираните от нея суми. Изрично се подчертава, че жалбоподателката не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. Предвид изложеното се отправя 1 молба до съда първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има 2 предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

От представения по делото Договор за замяна от 20.12.1983г. се установява, че процесният имот, а именно- ап.****, находящ се в ж.к.

„Дианабад“, р-н „Изгрев“, гр. София, е предоставен в собственост на С.Х. С..

Видно от приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 0157/03.02.2021г. последният е починал на 27.11.2020г., като е оставил за свои наследници З. С. С.- дъщеря и К. С. С.- син. С отговора на исковата молба е представено Удостоверение с изх. № 8339/17.08.2021г., от което се установява, че З. С. С. е извършила отказ от наследството на наследодателя си С.Х. С., който отказ е бил надлежно вписан в специалната книга на съда под 3

№ 1535/17.08.2021г. В тази връзка следва да бъде посочено, че с отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86 г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).

Ето защо предявените спрямо З. С. С. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид липсата на съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззивницата, която претендира адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 59,59 лева, както и такса за банков превод в размер на 1,65 лева. Насрещната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на претендирания адвокатско хонорар, което настоящата инстанция намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на спора, поради което счита, че същият следва да бъде намален в рамките на предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум /ред. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, а именно- 400 лева.

Предвид даденото разрешение на спора, съдът следва да преразпредели и отговорността за разноски, сторени от страните в първоинстанционното производство, като на ответницата следа да бъде присъден пълният претендиран от нея размер на адвокатско възнаграждение, а именно- 300 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13768 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 70766/2021г. по описа на СРС, 69-и състав, в частта, в която са уважени 4 предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу З.

С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 642,22 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.

София, общ. Изгрев, ж.к. **** с аб. № 176794 , ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.21г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 180,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-09.11.2021г. , както и в частта, в която З. С. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 124,61 лв., разноски по производството, съразмерно на уважените спрямо ответницата искове, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу З. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 642,22 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.

София, общ. Изгрев, ж.к. **** с аб. № 176794, ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.21г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 180,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-09.11.2021г.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на З. С. С., ЕГН **********, н а основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 175.39 лева- разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на З. С. С., ЕГН **********, н а основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 461.24 лева- разноски за въззивнното производство.

Решение № 13768 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 70766/2021г. по описа на СРС, 69-и състав, в останалата необжалвана част е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца "Топлофикация София" ЕАД в производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6