Решение № 198 от 15.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200840 по описа за 2024 година

УСТАНОВИ:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на В. Б. Н. с ЕГН:

**********, депозирана чрез адв. И. З. при САК, против Заповед за задържане на лице № 365зз-39/26.01.2024 г., издадена от полицейски орган - К. Г. И. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалб. Н. за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и издадена в нарушение на административно производствените правила. Сочи се, че обжалваният акт не отговаря на изискванията по чл. 74 ал.2 т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 30 ал.2 от КРБ , чл. 59 ал. 1, ал. 2 т. 4 от АПК и чл. 5 §2 от ЕКПЧОС, съставляващи процесуални гаранции за правото на свобода и сигурност. Навежда се доводът, че жалб. Н. е била лишена от процесуалната гаранция по чл. 5 §2 от ЕКПЧОС да бъде информирана защо е задържана, предвид липсата на конкретност от фактическа и правна страна в заповедта. Релевира се аргумент, че в заповедта е посочено като фактическо основание за задържането на лицето - управление на МПС след употреба на алкохол, като липсва конкретика относно времето, мястото, превозното средство, което прави невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосcобразността й. Навеждат се доводи, че липсата на факти не може да бъде заместена с посочване на правното основание за издаване на заповедта, именно – разпоредбата на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Посочените пропуски се оценяват като съществено нарушение на 1 процесуално производствените правила, доколкото предпоставките за задържане по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да са безспорно установени и посочени от административния орган, а не да се предполагат. Според въззивника с издаването на оспорваната заповед е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство съгласно разпоредбата на чл. 6 от АПК. Навежда се аргументът, че е нарушено правото на защита на жалб. Н., като не са й разяснени правата по чл. 72 ал.4, ал.5 и ал.6 и чл. 73 от ЗМВР, съотв. не й е предоставена възможност да ги осъществи. Посочените аргументи се обосновават с твърдението, че процесната заповед не е била връчена на Н., като по този начин й е било отнето правото на защитник, съотв. декларацията за правата на задържаното лице не съдържа подпис на жалбоподателката. Адресира се до съда искане да отмени обжалваната заповед. С оглед на изложените доводи се иска обжалваната заповед да бъде отменена и в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени сторените от същата разноски в хода на съдебното производство.

В съдебно заседание жалб. Н. и процесуалният й представител – адв. З., редовно призовани, се явяват, като поддържат жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество адв. З. пледира жалбата да бъде уважена по доводите и съображенията изложени в същата и да се присъдят сторените от Н. разноски по делото. Излага се становище, че в хода на съдебното производство е установена основателността на релевираните аргументи срещу процесната заповед. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е имало данни за извършено престъпление, което да обоснове прилагането на нормата чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР съотв. за задържане на лицето, предвид факта, че образуваното досъдебно производство е било прекратено, Излага се становище, че с издаване на процесната заповед не е препятствано или преустановено извършването на престъпление, а са превишени и порочно упражнени правомощията на съответния орган, уредени в ЗМВР.

В съдебно заседание ответникът – полицейски орган при сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна - К. Г. И., на длъжност „ младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, редовно призован, се явява, представлява от юк Г., който оспорва жалбата.

В заседание по същество процесуалният представител на ответника пледира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно. Същият излага становище, че заповедта е издадена правилно и законосъобразно, с оглед наличие на материалноправните предпоставки в този смисъл, доколкото жалб. Н. е установена да управлява МПС под въздействие на алкохол. Основателността на задържане на лицето се извежда от необходимостта да се снемат обяснения от задържаното лице, както и да бъдат изпълнени разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която предвижда задължение за полицейските органи да отведат лицето до съответния медицински център за даване на кръвна проба. Излага се твърдение, че в достатъчна степен са описани в заповедта фактите, обуславящи необходимостта от задържане на жалбоподателката, предвид и служебната натовареност на полицейския орган, която го възпрепятства да излага подробни мотиви. Адресира се до съда искане жалбата срещу процесната заповед да бъде оставена без уважение и в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан полицейският служител при 2 сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна – Пл. В., Приобщени са към материалите по делото материалите по административно-наказателната преписка, както и справка от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна с рег. № 81900022333/16.04.2024 г., заверено за вярност копие от месечен график с рег. № 819р-41946/28.12.2023г., писмо от Началника на Сектор „Човешки ресурси“ с изх. № 365р22738/ 18.04.2024 г., ведно с удостоверение с рег. № 365р-22736/18.04.2024 г., копие на постановление от ВРП от 27.02.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 26/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, , както и материалите по ДП № 26/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, заключението по изготвената в хода на съдебното производство съдебнопочеркова експертиза и по повторната такава, списък с разноски и заверено копие на договор за правна защита и съдействие.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

За времето от 19.00 ч. на 26.01.2024 г. до 07.00 часа на 27.01.2024 г. ответникът К. И., на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВр- Варна и свид. Пл. В., на същата длъжност, осъществявали редовно дежурство по график на територията на гр. Варна. Около 23.45 часа във връзка с изпълнение на служебните им функции по автоконтрол, те се придвижвали със служебен автомобил по бул. Васил Левски в посока бул. Княз Борис I. Преди кръстовището с бул. Осми приморски полк, те се движели в съседна пътна лента спрямо л.а. Шкода Сити Гоу с рег. № **********, управляван от жалб. Н.. При преминаване покрай автомобила полицейските служители забелязали, че Н. е без поставен обезопасителен колан и я спрели за проверка. По време на извършваната проверка полицаите усетили мирис на алкохол от водачката, с оглед на което същата била тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPL № 0234, който отчел 1,32 промила алкохол в кръвта на лицето. По отношение на Н. е издаден и връчен и талон за изследване № 0165361. Със Заповед за задържане на лице № 43333-306/16.04.2023 г., съставена от ответника К. Г. И., на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР Н. е задържана за срок до 24 часа. Като фактически основания за задържането на Н. в заповедта било посочено, че същата управлява МПС след употреба на алкохол. Заповедта била предявена на Н. и подписана от същата, като в документа под подписа си тя вписала: „имам възражение, ще дам на по-късен етап“. Н. била запозната и с правата си в качеството на задържано лице, като на същата била предявена Декларация за правата на задържано лице, подписана от нея, като в част от втора от документа, същата направила писмени изявления. След като полицейските служители изчакали в присъствието на Н. да бъде извършен оглед на местопроизшествието, в т.ч. и по отношение на автомобила на последната, жалбоподателката е отведена за вземане на кръвна проба в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, а впоследствие е транспортирана до сградата на Трето РУ при ОД на МВРВарна, откъдето е освободена на 27.01.2024 г., в 09.25 ч.

По случая е започнато досъдебно производство№ 26/2024 г. с първото действие по разследването, а именно – оглед на местопроизшествие.

Въз основа на предоставената от Н. кръвна проба е назначена и изготвена химическа експертиза, която е установила наличие на 1,13 промила алкохол в кръвта на жалбоподателката.

С оглед заключението на експертизата, с постановление на ВРП от 27.02.2024 г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НК поради несъставомерност на осъщественото от Н. деяние съгласно разпоредбата на чл. 343б 3 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство е назначена и извършена повторна-почеркова експертиза, в заключението по която вещото лице е обективирало следните изводи:

Изследваният подпис срещу позиция „подпис“ над текст „задържано лице“ в Декларация за правата на задържаното лице е с ниска идентификационна стойност и количествено малобройни движения, което не позволява определяне на неговото авторство, разгледан като самостоятелен подпис, извън материалите по делото.

В материалите по делото, подписани от В. Б. Н. се наблюдава явлението автоподлог. Това е, когато лицето не полага официалния си подпис при подписване на документи. Положени са парафни подписи с ниска идентификационна стойност.

Изследваният подпис срещу позиция „Подпис“ над секс „задържано лице“ в Декларация да правата на задържаното лице, макар и количествено ограничени по общи и частни признаци /парафен тип подпис/, разгледан и изследван в контекста на делото и приложените материали, съпоставен с другите положени подписи – автоподлози, се установиха характерни съвпадения, достатъчни за извода, че изследваният подпис най-вероятно е положен от В. Б. Н. с ЕГН: **********.

Въз основа на депозираната жалба и установената по делото фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което съдът я прие за разглеждане като процесуално допустима.

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, доколкото ответникът е заемал длъжността младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна , видно от приобщеното по делото заверено копие на удостоверение с рег.