Определение № 128 от 16.04.2026, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 328/2025
- Вид
- Определение № 128
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128 гр. З., 16.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – З. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100328 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.-С.“АД, представлявано от П.П. – Изпълнителен директор и М.Ц. – Председател на УС, чрез юрк. Ф.И. срещу М.
М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С. община Н., ж.к. С., ул.
„П.Д.П.“ № *, ет.*, ап. * с правно осн. чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че същата се подава, тъй като ищецът е уведомен с разпореждане от РС – З., че може да предяви иск за вземането си.
Вземането пък произлиза от задължение на Г. към дружеството за топлоснабдяване и дялово разпределени, което пък топлоснабдяване е осъществено спрямо жилищен имот на ответника в гр. С. (топлоснабден имот).
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба с твърдение, че е платил задължението, като издадената заповед за изпълнение е обезсилена. По тази причина моли, да бъде отхвърлен предявеният иск, или съдът да приеме, че същият е недопустим.
С писмена молба до съда (последната от юрк. Ф.И.) се твърди, че вземането на дружеството към М. Г. е удовлетворено чрез плащане и се претендира единствено юрк. възнаграждение в минимален размер.
Ответникът пък претендира присъждане на адв. възнаграждение.
Като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, 1 събраните по делото доказателства и приложеното ч. гр. д. № 410/2024 г., по описа на РС – З., съдът намира, че производството по делото ще следва да бъде прекратено, като преди това бъде отменено определението от 16.03.2026 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Този извод се налага, тъй като по заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение № 9/27.01.2025 г.
Съдът е разпоредил тя да се връчи на известните адреси и да се направи справка за месторабота на длъжника М. Г..
След като не е намерен на адресите, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Това е станало с Разпореждане, рег. № 575/25.07.2025 г.
Разпореждането е получено на 28.07.2025 г. от „Т.-С.“ и на 07.08.2025 г. в РС – З. е входирана искова молба. По-късно обаче, а именно на 13.08.2025 г. е направена справка за трудови договори на М. Г., като е установено наличие на трудов договор, сключен между него и дружество на 03.06.2022 г.
През този период, от даване на указания за предявяване на иск, до извършване на справка за трудови договори, съдът служебно установи, че опцията в ЕИСС за извършване на справка за трудови договори не е функционирала.
След като е установено наличие на трудови договори, заповедта е връчена чрез работодател, като на 21.08.2025 г. и на 22.08.2025 г., длъжникът е заплатил задължението си.
След плащане на задълженията, с Определение, рег. № 281/09.09.2025 г., по гр.д. № 410/2024 г., на РС – З., съдът е обезсилил Заповед за изпълнение № 9/27.01.2025 г. и е прекратил производството по делото.
Определението е съобщено на страните, не е обжалвано и е влязло в сила.
При това положение, предявеният иск с правно основание чл.422, в с чл.415 ГПК, се явява недопустим. Това е така, защото с този иск се цели установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.
След като заповедта е обезсилена, то вземане не съществува.
2
Съгласно Тълкувателно решение № 4/14.06.2014 г. на ВКС, по т.д. № 4/2013 г., в производството по чл.422 ГПК, респективно чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
В настоящия случай, след като заповедта е обезсилена, то предмет на делото не съществува.
Поради гореизложеното, предявеният иск се явява процесуално недопустим и производството по него ще следва да бъде прекратено.
Разноските ще следва да останат за страните, така, както са направени, тъй като ищецът е уведомен от съда, че може да предяви иск и е направил това, а от друга страна пък, ответникът е заплатил задължението веднага след получаване на заповедта и с поведението си не е дал повод за предявяване на настоящия иск.
Всички тези действия страните са извършили след уведомяване от съда, който пък е нямал обективна възможност да провери в ЕИСС, дали длъжникът има регистриран трудов договор.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я протоколно определение от 16.03.2026г. по гр.д.
№328/2025г. по описа на ЗлРС, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА, производството по гр.д. № 328/2025 г., по описа на РСЗ., поради недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОСС. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ___Д.Х.____________________ 3