Решение № 1355 от 01.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20251100901518 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 ЗТР.

Образувано е по жалба на „АЛИМПЕКС ЕФ ЕПД БИ” ООД, ЕИК 204729053 срещу отказ на АВ№ 20250722194031/24.07.2025 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност в насока: В настоящата хипотеза упражненото право на напускане не води до прехвърляне (отчуждаване) на дружествения дял в полза на трето лице, а се изразява в прекратяване на членственото правоотношение. В резултат на напускането в полза на съдружника възниква вземане за равностойнос тта на неговия дружествен дял, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл. 125, ал.

3 ТЗ. Именно това вземане е и крайната цел на принудителното изпълнение върху дружествен дял от ООД по реда на чл. 517. ал. 3 ГПК. тъй като точно то ще послужи за удовлетворяване на взискателя. За разлика от изпълнението срещу недвижими имоти и някои движими вещи, при което обектът на изпълнение се изнася на публична продан и може да бъде прехвърлен на трето лице по реда на чл. 483 и сл. ГГТК, при изпълнението върху дружествен дял от ООД не може да се стигне до принудително отчуждаване на дела в полза на трето лице. Това се дължи на винкулираността на дружествения дял и персоналния характер на ООД, които предполагат съгласие на останалите съдружници в дружеството за разпореждане с дял на отделен съдружник и приемане на приобретателя като съдружник в дружеството. Затова при 1 реализацията на този изпълнителен способ се стига до прекратяване на членственото правоотношение на съдружника-длъжник, респ. до прекратяване на самото дружество, а не до разпореждане с дружествения дял в полза на трето лице. По този начин вследствие на реализирания изпълнителен способ ООД следва да изплати на съдружника-длъжник равностойността на неговия дружествен дял, опредЕ. съгласно чл. 125. ал. 3 ТЗ. Именно това вземане на съдружника-длъжник трябва да послужи за удовлетворяване на вземанията на взискателя. Вследствие на упражненото право на напускане действието на запора ще се разпростре върху вземането на съдружника- длъжник за равностойността на неговия дружествен дял, определено по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. По този начин дори и съдружникътдлъжник да упражни доброволно правото си на напускане, то неговият кредитор няма да остане неудовлетворен. Независимо дали съдружникътдлъжник е прекратил своето членствено правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ или това е направил неговият кредитор чрез насочване на изпълнението срещу дружествения му дял по реда на чл. 517, ал. 3 ТЗ резултатът е един и същ. Вземането на съдружника-длъжник по чл. 125, ал. 3 ТЗ ще послужи за погасяване на вземанията на неудовлетворения кредитор.

Моли отказът да бъде отменен и да се разпореди извършване на вписване.

АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на АВ и следователно е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният отказ е постановен по повод депозирано заявление за вписване на прехвъляне на дяловете на Н.Д. К. на съдружникът А.А.Е., въз основа на решение на съдружниците отразено в протокол №2 от 02.05.2025 г., след прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Н.Д. К., осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ – с изтекло писмено предизвестие.

Съгласно вписването в ТР върху друж. дял на напускащия съдружник – Н.Д. К. е бил наложен запор.

2

Запорът върху дял от търговско дружество представлява обезпечителна мярка, която трябва да гарантира този по-особен изпълнителен способ за удовлетворяване вземането на взискателя, което изпълнение също изрично е насочено върху дела на съдружника - длъжник.

Предвид аналогичните имуществени последици на прекратяването по чл.517 ГПК и на прекратяването на участието на съдружника в дружеството(чл.125, ал.3 ТЗ), правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника – длъжник се конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респективно на ликвидационния дял при прекратяване на дружеството. Във връзка с това забраната към съдружника – длъжник за разпореждане с дела, обхваща и забраната за въздействие върху членствените правоотношения, включително при изключване на съдружник (Решение № 835/28.12.2006 г. по т.д. №472/2006 г. на І ТО на ВКС), а следователно на по-голямо основание посредством волеизявление на самия съдружник по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.

Следва да се отбележи, че постановките на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. В т. 7. 2 не налгат отклонение от посочената практика. Съгласно даденото тълкуване по въпроса дали следва да бъде извършено вписване на обстоятелствата относно прехвърляне на дружествени дялове в ООД, ако преди това в ТРРЮЛНЦ върху тях е бил вписан запор, насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника - съдружник в ООД, става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър - чл. 517, ал. 1 ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, опредЕ. съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел последният да бъде удовлетворен или в хода на процеса (като условие да се избегне прекратяването на дружеството), или в производството по ликвидация.

Следователно ако се приеме, че запорът върху дяловете на съдружника3 длъжник не е пречка за изключването и/или доброволното прекратяване на членственото му правоотношение, следва, че правото на кредиторите, в чиято полза е наложен запорът се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела му, но опредЕ. към един момент, който не зависи от волята на запорните кредитори, а на съдружника. Към тези два момента стойността на дела на съдружника-длъжник може да е различна.

Оттук и интересът на запорния кредитор от запазване на членственото правоотношение на съдружника(РЕШЕНИЕ № 442 ОТ 04.07.2023 Г. ПО Т. Д.

№ 488/2023 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ), съответно невъзможността дела да бъде прехвърлен или поет нито от трето лице, нито от съдружник.

Във връзка с горното, поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛ по обжалвания отказ следва да се потвърди.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на АВ № 20250722194031/24.07.2025 г.

Решението подлежи връчването му. на обжалване пред САС в 7 дневен срок от

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4