Решение № 6357 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6357 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100110770 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която е предявен срещу М. Г.

(M.G.) иск с правно основание чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – сума в брой от 1 562 865 евро, с левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв.

Ищецът твърди, че ответникът М. Г. (M.G.) роден на ******** г. в гр.

Истанбул, р. Турция, с турско гражданство, притежаващ статут на временно пребиваващ в р. Румъния от 2021 г., месторабота - шофьор, адрес: Р. Турция, гр. Истанбул, кв. „Шишли“, ул. „********, е обвинен в това, че на 23.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево”, при излизане от България за Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 1 562 865 евро, с обща левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Престъплението попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ. В образувана проверка по ЗОНПИ комисията е установила, че няма установено придобито имущество или доходи на територията на страната. От получената от сектор „Миграция“ с вх. № ТД08ПЛ/УВ5378/25.04.2023 г. информацията се установяват 1 662 записи на данни за влизания/излизания през ГКПП на Република България от проверяваното 1 лице. Преминаванията са почти ежедневни, има такива с неустановена дата на излизане, респ. влизане в страната, липсва информация за дестинацията на пътуванията. С обезпечителна мярка в полза на КПКОНПИ е наложен запор на намерени и иззети парични средства в размер на 1 562 865 евро с левова равностойност 3 056 698,26 лева, временно задържани но решение N9 32113474/23.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, находящи се на съхранение в ТД Митници Бургас. Извършеният въз основа на събраните доказателства анализ сочи, че М. Г., роден на ******** г. в р. Турция, за проверявания период от 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. е реализирал: Доходи, приходи и източници на финансиране в размер на 0 лв. и обичайни и извънредни разходи в размер на 0 лв. Установен нетен доход е отрицателен - в размер на 0 лв. , а имуществото е общо в размер на 3 056 698,26 лв., - иззети и налични парични средства в размер на 3 056 698,26 лв. Установеното несъответствие в размер на 3 056 698,26 лв., което е значително, поради което комисията иска отнемане на незаконно придобито имущество от 1 562 865 евро с левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв.

Ответникът оспорва иска. Оспорва твърдението имуществото да е придобито по престъпен начин и/или с неустановен законен източник.

Признава, че не е изпълнил задължението си да декларира писмено във валутна декларация на границата носената от него парична сума, за което е осъден с влязла в сила присъда. Сочи, че е транзитно преминаващ през страната ни чужденец, проведени са проверки дали паричните средства имат незаконна цел, или са заплаха за финансовата система за целта на изпиране на пари и финансирането на тероризма и пр. на основание Регламент 2018/1672 на Европейския съюз и на Съвета от 23 октомври 2018 г., като проверките не са събрали подобни данни. Носената и недекларирана на митница „Капитан Андреево“ валута не е придобита в Република България. Сочи, че в наказателното производство е дал обяснения как е придобита валутата, макар в отговора да не посочва конкретни факти за това. В хода на разглеждане на делото излага твърдения, че процесната сума е с произход – договор за заем от юридическо лица, регистрирано в Република Украйна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Правото по чл. 141 ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните предпоставки:

1) проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;

2). ответникът да са придобил в проверявания период имущество със 2 значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между стойността на имуществото (а не сбора на разходите) и нетния му доход следва да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период; несъответствието следва да се разбира като увеличение на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период;

3). за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на средства;

4). в случай че предмет на отнемане е паричната равностойност на липсващо или отчуждено имущество, сумите следва да са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период;

5). законност на намесата в мирното ползване на притежанията установена или предположена чрез логически обосновано съждение причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното лице (престъпление или административно нарушение, установено по съответния ред).

С ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието в следния смисъл: че същото обхваща само правата, но не и задълженията („собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях“ ) . Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

При прилагане на ЗОНПИ съдът следва да съобразява и охраната на права и законни интереси, гарантирани от законодателни актове от по-висш ранг, в случая – Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция за правата на човека, КЗПЧОС) и Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Париж, 20.III.1952 г.), които са приети и ратифицирани от Република България и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ са част от вътрешното право на 3 страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. С член 1 на Протокол № 1 се установява правото на мирно ползване на притежания за всяко физическо или юридическо лице, като ограничение в правото се допуска само в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. В този смисъл следва да се съобразят дадените от ЕСПЧ разяснения в решенията по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от 26 септември 2023 г. и делото Т. и други срещу България, жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли 2021 г. В посочените две решения ЕСПЧ приема, че за да бъде конфискацията по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество (така § 138 от решението по делото Й. и други с/у България). Доколкото сега действащия ЗОНПИ от 2018 г. приема идентичен подход при установяване на условията за отнемане на имуществото като Закона от 2012 г., съдът намира, че разясненията, дадени от ЕСПЧ по предходните закони за гражданска конфискация, са относими и в разглеждания случай. В подобен смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939 по описа за 2023 г. на IV г.о., определение № 30 от 07.01.2025 г. по ч. гр. д. № 3264/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др., в които се приема, че доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност и следва да установи дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество.

Първите две и последните две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните доходи в размер, надвишаващ 150 000 лв., съдът следва да пристъпи към изследване на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото състояние на ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи. След това следва да се обсъди дали има установена по съответния ред престъпна дейност или административно нарушение, извършени от проверяваното лице 4 и дали може логически да се обоснове съждение за причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното лице.

1. При изследване дали е налице първата предпоставка съдът съобрази следното:

Представено е по делото уведомление от Районна прокуратура Хасково с вх. №502/30.03.2023 г., че лицето М. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК – валутно престъпление – неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства в особено големи размери, пренасяни през границата на страната, по Бързо производство № 33/2023 г. по описа на ТД Митница-Бургас, по прокурорска преписка № 1352/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - гр.

Свиленград.

С протокол № ТД 08 ПЛ/УВ-4616/03.04.2023 г. е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г.

Установява се от справките от АИС „Български документи за самоличност“ и от МВР – ОДМВР-Пловдив, сектор „Миграция“, че М. Г. е с турско гражданство, няма разрешено пребиваване на лицето в Република България и в проверявания период - 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. има общо 1 622 броя вписани данни за влизане и излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Дунав Мост, сочещи на транзитно преминаване – пребиваването на територията на страната е в продължителност на часове.

От изложеното следва, че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е насочен срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ.